НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Фотографът Ивайло Петров снима вертикално в 80 процента от случаите

Снимки от изложбата: Елена Донкова

Температурите не са обичайни за месец февруари. Долитането на първия щъркел в България е още едно нетипично природно действие. Рядкост е да видиш и как се вари компот от круши на софийска улица. А този компот от круши дава възможност на столичани да се запознаят с едно също толкова нетрадиционно изложение на фотографии върху картички.

Когато чух, че млад фотограф ще представя свои фотографии, си представих изложбена зала с разположени големи творби. А то се оказа малко уютно магазинче, на което по интересен начин бяха позиционирани фотографски картички - може би с размер 15х10см.

Атмосфера от изложбата

Оригиналната идея представи изкуството на 26-годишния фотограф Ивайло Петров. Той решава да се захване с фотография по-сериозно, малко след като завършва училище. Въпреки че и през ученическите си години се занимава с това изкуство.

След гимназиалния етап го приемат в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където не се задържа дълго, защото преценява, че специалността, която учи там, не е „неговото нещо”.

В един момент се оказва, че това, с което се занимава и отделя едва ли не по задължение време в университета, не е това, което иска. Така решава, че ще става фотограф и се прехвърля да учи фотография в Нов български университет. В момента не съжалява за избора си. Старае се да има конкретен замисъл на това, което снима.

Преди две години е трябвало да се дипломира като фотограф, но в един момент, когато ангажиментите го завличат в друга посока, започва да си намира оправдания и отлага във времето реализирането на дипломната си работа. Надява се скоро да придобие квалификацията, за която е учел.

Каква фотография предпочитате да създавате?

- Концептуален портрет е личното ми предпочитание. Това е нещото, което най-много ми харесва. Това е фотография, която смятам, че е най-ангажираща. Лично аз я усещам като ценна - не като нещо, което е просто красива картинка, която сме направили.

Фотографът Ивайло Петров

Смятам се за човек, който може да снима много неща. И харесвам да снимам много неща. Освен портрета, това включва и макрофотография. Много обичам да снимам буболечки. Колкото и странно да звучи. Но това си е изцяло мое хоби. Никога не съм имал нито продадена макроснимка, нито комерсиален ангажимент.

Модата предлага възможност за лъскава фотография, за имиджови кадри, което също ми харесва да правя понякога.

Как Ви хрумна идеята за фотографските картички?

- Всъщност тези картички изобщо нямаше да ги има, ако не беше заслугата на Весела Кучева, която е собственик на магазинчето (б.р., където се представи изложбата). Весела е моя приятелка - сценограф, с която сме работили по проекти. Тя ми предложи да изложа част от фотографиите ми като картички, които да се продават. Всички те са лична работа – нито един от тези проекти не е сниман комерсиално.

Никога нямаше да ми хрумне тази идея за картички. В това отношение съм традиционалист. Харесвам фотографията да се гледа на хартия и голяма. Това за мен е доста интересен експеримент. Имах интересни преживявания с подбирането на хартията за картичките, но се получи добре. Заслугата е на Весела.

Как избрахте кадрите, които да направите на картички?

- Това също е избор на Весела Кучева. Тя подбра няколко кадъра, които смяташе, че ще е подходящо да се видят тук. Аз съм съгласен с почти всички от тях, харесват ми като подбор. Но те не са представителна извадка за работата ми като фотограф.

Колко време отделихте на черно-белия кадър с момичето и птиците, за да го обработите?

Усещане за полет?!

- Постпроцесът на някои от тези кадри не е мой. Обичам да работя с хора, които са по-добри от мен на програми за обработка на фотографии – в случая на „Фотошоп” (Photoshop). Защото аз не съм художник. От едно ниво нататък, за да си наистина добър във „Фотошоп”, трябва да притежаваш неща, които аз, например, нямам.

Работата по кадъра с птиците бих казал, че е четири часа. Но това е композит. Този кадър не бих го нарекъл фотография в пълния смисъл на думата, това не е чиста фотография. Предпочитам кадърът да е заснет и да няма кой знае какви корекции по себе си. Не изключвам корекциите. Напротив, понякога имам нужда да направя нещо, което е натоварено след това откъм пост-процес. Има неща, които не можеш да направиш по друг начин. Зависи от идеята.

Забелязах, че повечето от изложените фотографии са разположени вертикално. Това Ваш начин на изразяване ли е, или случайно са подбрани точно такива?

- Оказа се, че наистина снимам 80 процента от кадрите си вертикално. Основно, може би, защото снимам хора. Никой от тези кадри не е случаен – всички са режисирани по някакъв начин. Ако снимам човек, най-вероятно ще е вертикално, защото погледът ми върху хората е такъв. Не е нещо съзнателно.

Какви проекти в бъдеще смятате да правите?

- Ако говоря за бъдещето, единственото, което искам да си пожелая, е да имам повече време и възможности за реализирането на лични проекти. Комерсиалните проекти се намират по някакъв начин. Те идват и си отиват. Истинското нещо, което реално е ценно, е да направиш някой личен проект по начина, по който ти искаш да го представиш. И реално да кажеш нещо с него, да породиш замисъл. Смятам, че това недостатъчно фотографи го правят.

На изложението присъстваше и писателят Нинко Кирилов, който сподели, че снимката на корицата на дебютната му книга „Двойници и животни” е дело на Ивайло Петров. Той отбеляза, че книгата изглежда доста добре благодарение на фотографа.

Корицата на книгата

„Всъщност много хора са си купили тази книга само заради корицата.”, каза писателят. „Двойници и животни” е компилирана от 43 разказа, написани през последните няколко години. Определена е като съвременна градска проза с привкус на магически реализъм.

Повече за фотографията, която създава Ивайло Петров, можете да разгледате уеб страницата му, както снимките и във фейсбук.