Иван Русланов бе награден за студент на 2014 г. в категорията "Журналистика" в УНСС
Снимки: Елена Донкова
Четвъртокурсникът Иван Русланов грабна приза „Студент на годината“ в направлението по журналистика в УНСС на пищна церемония, организирана от Студентския съвет на университета. Той има публикации във вестниците в родния му град Костинброд, както и в различни сайтове. Писал е и за в. „Стандарт”. В момента работи за БНР и междувременно подготвя втория си роман от трилогията „Черният ангел“. Първата му книга печели редица конкурси, сред които и наградата на публиката за „най-добра художествена книга от български автор” в първите годишни отличия на сайта „Книга за теб”.
Срещнахме се с Иван, за да ни разкаже малко повече за себе си и за емоциите около конкурса „Студент на годината“.
 |
| Иван получава своята награда от кмета на район "Студентски" Димитър Дилчев |
- Забравих името си. Това усещане не може да се опише. Наистина се чувствах щастлив, в най-чистия смисъл на тази дума. Изживях момента на 100% и пожелавам на всеки поне веднъж в живота си да изпита такава емоция, защото тогава осъзнаваш, че си е струвало да преминеш през всички трудности и да отстояваш това, което си.
Когато беше на сцената, ти благодари на няколко човека. Какво всъщност е приятелството и какво ти дават приятелите?
- Радвам се, че на церемонията присъстваха хора от моята специалност, въпреки че не им бях казал за това мое участие в конкурса. Благодаря за това, че все пак споделиха този миг с мен. Радостта е по-голяма, когато има на кого да покажеш усмивката си. В нашата специалност има изключително много талантливи хора и вярвам, че всеки трябва да се бори за своята награда, защото я заслужава.
Вярно ли е, че най-красивите произведения се раждат от болката на писателя?
- Краткият отговор е чисто и просто „да“. Темата е много дълга. Доказано е, че за да се създаде нещо изключително красиво, писателят трябва да „премине през ада“. Поне при мен, когато действително се чувствам „по-изгубен“, аз точно тогава, в моята болка, правя поне за себе си онези неща, които са най-близки до мен, които всъщност съм аз… Аз лично не съм чувал, че някой пише от щастие. Когато си щастлив, ти изживяваш миговете такива, каквито са, докато когато живееш с илюзията за една несподелена любов, например, ти няма как да я изживееш по друг начин освен с историите си.
Какво друго те вдъхновява?
- Вдъхновявам се от красивите и добри хора, от тези, които действително се борят за нещо смислено, въпреки цялата злоба и завист, които ни обгръщат в България. Вдъхновява ме това, през което преминава България и това, че българите сме един народ, който трябва да открие силата си и светлината, която е вътре в тях и по този начин да победи това, в което се опитва да ни превърне лошата действителност и да води страната си към едно по-добро бъдеще. Вдъхновява ме природата. Вдъхновяват ме изгревите и залезите. Смятам, че в тези специални моменти, когато слънцето решава, че е време да отстъпи място на нощта има една скрита магия, която просто ми въздейства така, че искам да пиша. Вдъхновява ме морето, където редактирах своя първи роман „Черният ангел: проклятието на греховете“ и смятам, че е уникално чувството да пишеш, докато вълните ти шумолят в ухото. Вдъхновяват ме дори и най-малките неща, стига те да имат своя смисъл.
За какво мечтаеше като дете?
- Още от много малък, дядо ми Иван, на когото съм кръстен... от него започна всичко, с него рисувах, с него написах първия си стих. Всъщност оттам дойде любовта ми към думите, към текста, към детайла. Тъй като един писател трябва да си представи нещата, преди да ги напише, трябва да има въображение.
Като малък пеех също така и може би исках точно това. По-скоро си мечтаех да съм на голямата сцена и да пея. Това май го казвам за първи път, където и да било. Имам дори втора награда от конкурса „Аз пея“, но това е било, когато бях четвърти клас. Но любовта към музиката остана и си стои, тъй като аз в момента продължавам да се уча да свиря на китара и смятам, че това е един много добър начин да изкажеш емоциите чрез музика и че музиката и текстът те карат да разбереш, че ти не си сам нито в болката си, нито в радостта си и действително можеш да се уповаваш на тези подредени тонове и подредения текст, когато имаш нужда.
А за какво мечтаеш днес?
- А днес... Днес ми се иска да продължавам да работя като журналист, тъй като завършвам тази година. Страшно много ми харесва в момента работата ми в БНР – чувствам, че съм на точното място и че в момента зависи от мен дали ще продължа да се развивам. Имам идеите и остава само да ги развивам. На скоро написах първата си пиеса, която се казва „Парчета от време“. Това е една нова сфера за мен. И ми се иска да завърша своята трилогия „Черният ангел“. Най-високата оценка за една книга не е да се превърне в бестселър, а това да достигне до своите читатели.
Как би довършил?
Животът е... - Чудо.
Писането е... - Живот.
Любовта е... - Славей, за да пее – трябва да е свободен.
А кой всъщност е Иван? - Откривам нещо ново всеки ден. Интересен съм си.
Интервю на СТАНИСЛАВА ЦВЕТКОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар