вторник, юни 03, 2014

По стъпките на Ботев


Нов художествено-документален филм за подвига на Христо Ботев и неговата чета

Историята не може да връща времето назад, но човешката мисъл - може. Можеше ли някъде по пътя Ботев да бъде спасен? Ученици, заедно със своя учител по история, се впускат в пътешествие, за да търсят този отговор. Те извървяват пътя на Ботевата чета в посока от Балкана към Дунав. Въпросът за поета революционер поставя документалният филм "Ботев: от Голгота към Свобода" на младия режисьор Искрен Красимиров. 

Лентата е едно търсене по дирите на храбростта, която стига до извода, че Спасителят няма как да бъде спасен, защото самият той е Спасител. Това е първата лента от 44 години насам, посветена на поета революционер. Филмът показва как докато извървяват пътя, учениците разбират за делото на знайния българин. 

Искрен Красимиров
Снимка: личен архив
Режисьорът Искрен Красимиров завършва гимназия в родния си град Мездра, а след това средно професионално в Арт Колеж по екранни изкуства – София. В момента е магистър в специалност "Филмова и ТВ режисура" в НБУ. Интересът му към Ботев се ражда още като дете и винаги се вълнува от делата на революционера. Любимата му негова творба е "Към брата си" (Тежко, брате, се живее сред глупци неразбрани...).

Искрен е голям патриот и вярва, че промяната започва от самите нас. Ето какво сподели за лентата: 

В какво направление Вашата мисъл като режисьор на филма "Ботев: От Голгота към Свобода" отвежда зрителите? И защо стъпките са в посока от Балкана към Дунава? 
- Чрез похвата "събитие наопаки", в случая похода на учителя и учениците във филма наобратно на похода на Ботевата чета - от Балкана към Дунава, целим да събудим любопитството на зрителите и да ги подтикнем към разсъждението "Можеше ли Ботев да бъде спасен?", "Какъв низ от събития и обстоятелства е довел Войводата до фаталния му край?". Учениците и учителя снимат любителски филм по време на похода си и правят едно съвременно криминално разследване на събитията от май 1876 г. 


Снимка: Люба Филипова
Тръгвате назад във времето... Какво успяхте да уловите от него? Беше ли то във вас или вие в него? 
- Точно така, тръгнахме назад във времето с цел да го върнем назад като филмова лента. И както е казал Ботев - пък каквото сабя покаже... и честта, майко - юнашка! Мисля, че наистина успяхме да усетим какво им е било на 200-те български четници юнаци, които са изминали разстоянието от Козлодуй до Враца (120 км) само за три дни, въоръжени всеки с по 50 кг амуниции, оръжия, сухари и други. Усетихме ботевската воля, сила и дух, с която тези решени на всичко за Отечеството мъже са тръгнали срещу една Велика империя, въоръжени с нискокачествени белгийски пушки. Нашата "сабя" беше камерата и микрофона, а плановете, както ще се убедите, като гледате филма, са динамични и раздвижени. 

Жив ли е пътят към безсмъртието днес? 
- След първите четири гастрола на нашето национално турне с филма "Ботев: От Голгота към Свобода" вярвам, че пътят към безсмъртието е още жив. Особено за младите хора и учениците. Посланията на лентата са отправени най-вече именно към тях. Ние от творческия екип на филма, и аз като режисьор, се стремим да  провокираме всеки от тях да открие своя Ботев. 

Къде се крие връзката между учениците и историята? Кой се превъплъщава в ролята на Ботев? 
- Снимачните дни преминаха страхотно и с много настроение не само за мен и екипа ми, но и за учениците, учителя и всички други участници във филма. Връзката между учениците и историята е широко застъпена във филма, тъй като на мен като ученик именно историята ми беше любимият предмет в училище. А ролята на Ботев е поверена на бившия учител по физическо възпитание, а в момента кариерен консултант към РИО-Враца Филип Филипов. Той не е професионален актьор и на два пъти по-възрастен от Ботев - на 56 години е, но се превъплъти в ролята на Войводата с много жар и плам - с истински ботевски дух и воля. Най-голямото признание за него дойде от писателя Илия Луканов - човек, който 50 години се занимава с делото и личността на Ботев и издава три книги за него, който заяви, че Филипов прилича досущ на Ботев не само по външен вид, но и по вътрешен плам. 

В лентата ученици цитират творби на Ботев? Познават ли делото му? 
- Ако трябва да бъдем наистина честни, учениците не бяха запознати в детайли с личността на Ботев и неговото творчество. Но в процеса на снимането на филма наистина научиха много неща и мисля, че в бъдеще доста от тях ще се идентифицират с откъси от неговите песни и стихотворения. 

Филмът е основан на атрактивни възстановки от боевете на четата във Врачанския Балкан. Чие дело са? 
- Атрактивните възстановки във филма са дело на Национален съюз "Единение" с председател доц. д-р. инж. полк. Георги Маринов, който във филма играе ролята на турския паша - командира на турските войски. Но в реалния живот той, както и всички други членове на сдружението, са патриоти за пример и искам да изкажа искрената си благодарност към тях, че се отзоваха на нашата покана и два дни водиха неуморни битки във Врачанския Балкан.

Кадър от филма
Снимка: Люба Филипова
Колко време работихте над лентата и пред какви предизвикателства бяхте изправени? 
- От възникването на идеята за филма до премиерата на лентата във Враца изминаха общо 6 месеца. Написването на сценария отне около месец, подготовката също толкова, снимачния период беше два месеца, а пост-продукцията също толкова. Предизвикателствата бяха наистина доста, като например скромният бюджет, работата с непрофесионални актьори и деца и други технически затруднения на снимачната площадка. Но всичко е добре, когато завършва добре, а крайният резултат говори достатъчно сам по себе си. 

От декември м.г. лентата пътува из българските училища, разкажете ни до кого достигна и какви са първите реакции? 
- Точно така, това беше една наша мечта и много се радвам, че се реализира и идеята ни видя бял свят. Филмът ще обиколи 35 училища в цяла България, като лентата вече видяха учениците от СГАСГ "Христо Ботев", 21 СОУ, 72 ОУ, СОУ "Христо Ботев" - Враца. Първите реакции на децата ме изумиха. Фактът, че деца от 6 до 18 години за 40 минути, докато трае филмът, не се разсейват нито за миг, е достатъчен. Но когато чуеш второкласниците от 72 ОУ "Христо Ботев" в Суходол да пеят "Тих Бял Дунав", докато песента върви в самия филм, направо настръхваш и признавам, че се разплаках. А когато деветокласникът Иван от Строителната гимназия в София дойде да ни стисне ръцете и разплакан заяви, че сме най-големите българи, които познава, ние останахме потресени. 

Вие сте на 23 години, на толкова е бил и Ботев, когато е написал първото си произведение. Какъв е вашият Ботев? 
- Моят Ботев, както казваме и във филма, е просто човек. От плът и кръв. Не безсмъртен, а жив. И той не може да бъде спасен, защото той е дошъл на този свят с мисия. Той да спасява другите. 

Накъде върви днешният свят? Живеем ли още в: царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби - зло безконечно? 
- Днешният свят за жалост не върви към нищо добро. Животът днес наистина е борба. За мен това е борба за доказване, но е пропита с много злоба, завист, алчност и прекомерни амбиции. Трябва малко повече да се усмихваме, да вярваме в себе си и да бъдем малко по-добри с околните. Моят съвет към връстниците ми е - много бачкане и труд. Трябва и талант, разбира се, но той винаги е само 5 процента. Другото е здрава работа. И живот и здраве, разбира се. Нещо, което пожелавам на всички ваши читатели. 

Интервю на ЯНИЦА МАРИНОВА
Публикации от автора

Няма коментари:

Публикуване на коментар