четвъртък, август 28, 2014

Петя Кокудева: Писането е покана за разговор


Запознайте се с Петя Кокудева...
Снимки: личен архив

В края на лятото „Новата журналистика” попадна на детски стихотворения за възрастни и се срещна с малката Лулу. Като нещотърсачи на силни усещания си поставихме за цел да издирим автора на този пъстър и магичен свят. И така се запознахме с Петя Кокудева. Предлагаме на вниманието ви въпросите, които разменихме и отговорите, които събрахме...

Преди началото на пътуването ето и малко инфо за нея: 
Петя Кокудева
Петя Кокудева е родена през 1982 г. в Смолян. Завършва английска езикова гимназия. Бакалавър е по „Журналистика” и магистър по „Творческо писане” в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като копирайтър в международна рекламна агенция. Интересите й са в сферата на детската литература. „Лулу” е дебютната й книга, която печели Специалната награда на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет” (2012 г.). Тази пролет излезе втората й  книга със стихотворения за възрастни „Малки същества”, която беше номинирана за националната награда „Христо Г. Данов” в категория „Книга за деца”

Какво се крие в разстоянието от изследването на възрастни теми с детска логика до размаха на фантазията върху белия лист? 
- Изследването и фантазията са близки. Фантазирането е като да правиш експерименти в колба - тестваш, взривяваш, кипваш, трошиш. Понякога се получава ново вещество с интересни свойства, а друг път - е, само си опърляш веждите и носа.
Какво е да си изследовател и търсач на думи, които нямат ваканция? И вярваш ли, че чрез тяхната сила създаваме вълшебен дом на най-малките? 
- Ами, вярвам, че думите трябва да бъдат пускани във ваканция. Това дали имат, или нямат отпуск зависи от теб. Аз гледам да помълчавам за известни периоди. Съвсем буквално, не влагам някаква особена метафора. Наскоро бях в Норвегия - из планини и чукари, където хора почти нямаше. И за 20 дни съм си говорила предимно с един човек, което е значително смълчаване в сравнение с обичайния ми живот. Колкото до вълшебния дом за най-малките, мисля, че го създаваме най-вече с лична енергия и с вълнуващи идеи, не е задължително винаги да е с думи. Може да строиш с децата, да слушате музика, да играете на нещо... То си е пак вълшебен дом. 
Детските очи са...? 
- Детските очи ли? В този въпрос има една доза сантимент, която аз лично не разбирам, когато се говори за деца. Някои деца са крехки, други са жестоки, трети са меркантилни, четвърти са лудетини. Да не мислите, че всички деца са бонбончета, светли и добри. Аз искам да мисля за децата като за хора (по Януш Корчак), да ги приемам каквито са - не бих ги натоварвала с очакване да са малки, сладки и мили. Някои просто не са. И в това няма никакъв проблем. За да имаме автентично общуване (а само то е смислено за мен), добре е да разполагаме с един къшей спонтанност и да си дадем възможност да не се предопределяме. 
Какво разказва историята на идеите? 
- Това е поле от историята, което изследва зараждането, изразяването и промяната на човешките идеи. Наричат го и intellectual history. Обект на изследване са т.нар. големи идеи и мислители. Аз не съм някакъв спец в тази област, само ми е много интересно и понякога чета. Впрочем, тук се включва и историята на книгите и четенето. 
А кой живее в библиотеката? 
- Живеят повече хора и истории, отколкото някога ще видя на живо.
Казваш, че възрастните тревоги се стопяват, щом ги погледнеш по детински. Това ли е формулата? 
- Да си го кажем направо още сега - формула няма. Формула за какво? Да стопиш тревогите? Ама ти като стопиш едните, пристигат мигом други! И така до безкрай. Аз не търся формула, търся начин да изразя как виждам някои важни за мен неща в определен момент и чрез това да попитам другите как те ги виждат. Писането е покана за разговор. 
Как се роди твоята Лулу и нейния частен урок по нежност? 
- Лулу се роди на игра. Играех си с разни мисли. Колкото до урока по нежност, винаги ми е правело впечатление, че острите, бодливите хора, са и особено нежни. Не е парадоксално, логично е даже. 
Каква е ползата от бавното мечтаене? 
- О, голяма! Мечтаенето не трябва да се претърква от употреба, добре е да му пазиш жизнеността, иначе, ако мечтаеш много бързо - почваш да искаш страшно много неща, да скачаш от едно на друго, и то се превръща в прищявка, не в мечта. 
,,Смелите плачат от лук, /умните плачат от смях, /дивите плачат напук, /нежните плачат от страх.” Кога плачат мечтите, а ти? 
- Мечтите не знам кога плачат и честно казано, не съм съвсем наясно какво значи това. Аз плача по различни поводи, някои малко странни. Например често ми се случва да се просълзя при вида на сервитьор(ка), който с ужасно нежелание и униние прави това, което прави. Много ми домъчнява за подобни хора, които се превиват под тежестта на нежеланието и безсмислието. Те не винаги са виновни, не всичко е избор. Понякога животът просто ти се стоварва. 
Имат ли срок на живот мислите? 
- Някои оцеляват през времето, ако си имал слука да намериш подходящите думи, в които да ги съхраниш. Книгите май са отвъдният живот на мислите, безкрайният.
Интервю на ЯНИЦА МАРИНОВА
Публикации от автора

Няма коментари:

Публикуване на коментар