За медиите по време на избори
„Нашите предложения за поправки в Изборния кодекс имаха целта да изяснят принципната основа и регулаторната рамка, в която да започнат да се провеждат предстоящите парламентарни избори. Тези предложения влязоха във форма на законопроект, което за една неправителствена организация не е удряне на камък. Това е пробив в пространството на тази идея”, съобщи ръководителят на „Медиен мониторинг” на Гражданска Инициатива за Свободни и Демократични избори (ГИСДИ) и преподавател по журналистика от УНСС Катя Михайлова в студиото на „Клубът на журналистите” по БНР.
 |
| Катя Михайлова Снимка: Ани Лозева БНР |
Поводът - внесените поправки в Изборния кодекс, засягащи регулацията на медиите. Едно от предложенията на ГИСДИ след анализа им на изборите за Европейски парламент през май тази година бе всички медии - обществени и търговски електронни, печатните медии и предоставящи онлайн новинарски услуги да бъдат освободени от редакционна отговорност, когато публикуват информация от официални източници. Промените в кодекса бяха внесени в предишния парламент от трима червени депутати – Мартин Захариев, Мая Манолова и Стефан Данаилов. След критики и обвинения в цензура от страна на гилдията Манолова се отрече от поправките.
„Открих две гледни точки – на медиите, които действително яростно критикуваха. И това беше в първата седмица след внасянето на законопроекта в Народното събрание. Когато настъпи дистанцията на времето и дистанцията на осмислянето, се появи и така да се каже, втора малко по-глуха медийна реакция – в медиите, където говориха експерти по право и по регулация на медиите. Те казваха, че в тези правила няма нищо толкова стряскащо, а напротив те биха могли да защитят малко повече и без друго незащитимите журналисти”, допълни Михайлова.
91 доставчика от наблюдаваните 181 все още НЕ СА публикували офертите си за платено отразяване на предизборната кампания. 90 доставчика на медийни услуги СА публикували офертите си.
Това показва проверката на ГИСДИ дали доставчиците на медийни услуги публикуваха тарифите за платено отразяване на предизборната кампания на интернет страниците си, както е описано в Изборния кодекс. Срокът изтече на 25 август.
Добрата новина е, че регистрираме намаляване на дела на доставчиците, които не спазват законовото изискване да публикуват офертите си в срок в сравнение с кампанията от април-май т.г. Тогава от наблюдавани 144 медии 92 не обявиха оферитите си в срок. Сега от 181 наблюдавани медии, необявилите са 91, съобщават наблюдателите от ГИСДИ.
Според тях непубликуването на оферта за платено отразяване на предзиборната кампания 40 дни преди началото й, може да не е нарушение. Това се случва, когато медиите са решили да отразяват предизборната кампания безплатно за обществения интерес или ако доставчикът на медийни услуги е едновременно обвързан с партия, коалиция или независим кандидат и решава да работи безвъзмездно в полза на тях. Също така доставчиците на медийни услуги с малък аудиторен обхват, които не привличат интересите на политиците, могат да не заявяват своите оферти.
ГИСДИ още отчитат, че в стремежа си да бъдат прецизни някои медии освен публикуваната предизборна тарифа, отбелязват и кой член от кодекса ги задължава. Към този пример спадат телевизия „Враца” и радио „ХОТ FM”. Като утвърдена добра практика наблюдателите на медиите по време на избори заявяват, че националните ежедневници „Труд” и „24 часа” („Вестникарска група България”) за втори път навременно публикуват не само на оферта за платено отразяване за изборите, но заедно с нея „Указания за политическа кампания”, „Декларация за произход на средствата” и „Декларация Избори '2014”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар