Красимира Хаджииванова: Човек трябва да има контраст със сетивата. Не става само с молове и реалити предавания

Красимира Хаджииванова

Снимки: личен архив

Не става само с молове и реалити предавания. Нужно е да влезнеш и в друг супермаркет. Пътуваме. В света на виртуалното се докосват думи в пространството, разменят се магистрали от емоции. Как се създава смешното, как се пише с химикал върху монитора и колко много неща можеш да разбереш за другия, пътувайки в дълбините на търсенето?

Лице: Красимира Хаджииванова 

Досие: Красимира Хаджииванова- Красита е блогър пътешественик, който винаги в задния си джоб носи усмивката. Може да бъде разпозната отдалеч по червения и лилав цвят, които са нейни любими. Обича котките. Обожава шаловете. Собственик е на две чекмеджета с такива екземпляри. Работила е в няколко онлайн медии, а в момента е в неправителствена организация (НПО). Говори английски, но италианският ѝ е любим. Учи една година славянска филология, в която разбира, че падежните езици не са нейната страст. Има интереси в сферата на психологията и ѝ предстои дипломиране в магистратура по трудова психология. 

Красита с приятна компания

Настроение за деня: Лилаво. Настроението ни се влияе от това, което вършим и от онези пет- шест човека, с които ще се срещнем. 

За разкритите интереси: Интересът към писането и любовта към детайла се заражда още в детска възраст. ,,Майка ми разкри у мен интереса към книгата. Успоредно с това баба ми, при която изкарах две-три от първите години в училище, след пенсионирането си работеше в книжарница и вкъщи имаше доста. На около 12 години открих Удхаус и буквално смачках от четене книгата му ,,Стрихнин в супата”. Чела съм я поне 50 пъти. Човек, който може да пише така, трябва да е много над нещата”- споделя Красита. 

Днес малко трудно се съсредоточава в хартиен носител. Споделя, че дотолкова е свикнала четенето и писането да се случва през екрана, че концентрацията не ѝ достига за хартиения носител. Блога си започва да развива първоначално като дневник. ,,Нямам стимул да пиша постоянно. Не мога като други хора - да ми кажат „в петък напиши това и това... по задължение.” При нея писането идва като вдъхновение, като енергия. 

,,Животът от нещата.” е израз на нейното онлайн съществуване. Споделя, че в момента, в който блогът ѝ започва да се чете от повече хора, е станала доста самокритична. Като малка мечтаела да се занимава с пеене, а по-късно – да е лекар. ,,Може и да не мога да вадя жлъчки, но мога да помагам с думи. Трябва да намираме смешното в най-тежките моменти. Човек не бива да се взема много на сериозно.” 

Интересува се от това как се управлява екип от хора, как човек се превръща в лидер, какво се случва с човека, когато попадне в някакво общо споделено пространство. ,,Интересно е, че всеки българин, щом отиде в чужбина, спазва правилата, а у нас нищо не се променя, защото не сме отговорни към общото. Бях в 12 клас през 1997 г. и помня всички кризи и митинги. Ако ние сме овце, не сме реактивни и си мълчим, като вземаме 300 лв. заплата, овчарите ще ни налагат. Хвалим се на самите себе си, като купим 10 стари автобуса от Полша. И до днес из града вървят автобуси от моето тийнейджърство.” 

За времето и информацията: „Едно време чаках да звънне домашният телефон, а днес отвсякъде ме заливат с информация“. 

Влече я шареното и хубавото. Спомня си как като малка е настоявала да притежава кутия с най-обикновени цветни ластици за коса, видяна на сергия в кварталния пазар. Питаме я - ако трябва да премести магазина на съседния ъгъл, с какво би го запълнила. И ни отговаря: „Ще го напълня с шарени черги, постелки, лампи, шоколади. Някакъв цветен микс.“ 

,,Научих се да затварям хикса горе в прозореца. Има хора, които говорят много, без да казват нищо. Мисля, че доста хора у нас не са щастливи. Малко се пътува, а смяната на обстановката е най-важният социален експеримент. Човек трябва да има контраст със сетивата. Не става само с молове и реалити предавания. Нужно е да влезнеш в друг супермаркет. С реалити продукциите се тестваме колко сме не еволюирали. А всъщност, те могат да имат дълбок терапевтичен ефект, ако осъзнаем кои сме ние и какво и колко искаме да бъдем облъчени, да станем част от живота на другите.” 

Навярно това са нейните неща от живота. Всеки миг. Всяко прехвърляне. И допълва: И макар и дъждовно, не търсете какво има в хладилника, защото той притежава способността да замразява, а на човек му е потребна усмивката, за да отмразява... Изберете си цвят! Сменете фризера! Не се чудете, ако откриете стрелките на часовника да се удрят вдясно. Това е само не от перспективата. Просто пътешественикът обича да носи часовника на дясната си ръка. 

ЯНИЦА МАРИНОВА
Публикации от автора