Интернет! Това е новата думичка, която успя да навлезе в живота ни скорострелно. Дори и бабите и дядовците по пейките я знаят. Ясно е- светът е свързан в киберпространството като в едно голямо глобално село. Всички знаем, че нетът е сбободен, но кой държи ключа към вратата му... Интернет доставчиците, естествено.
Ако вдигнеш глава, преминавайки по софийските улици, с почуда ще установиш, че над теб не е само небето, ами и една огромна мрежа от кабели, жици, ток и да, свободното интернет пространство. В България има 701 регистрирани доставчици на интернет и още толкова, които опъват жици нелегално, по данни на Комисията за защита на конкуренцията. Почти като в рекламата със свръхжизнената старица, която дупчи целия блок и разкопава кварталната улица, за да прекара един кабел. Например, в столичния жилищен комплекс „Гео Милев” има 101 регистрирани фирми с такава дейност, което превръща това място с най-много интернет доставчици на глава от населението в Европейския съюз, пак по данни на КЗК.
Странна работа- най-свободното пространство се оказва и най-уязвимото. Вместо кабелите да минават под земята, както е редно, някои от тях спокойно биха могли да са простир.
Как стоят нещата в другите страни? В повечето западноевропейски държави има не повече от 10 национални интернет доставчици. Те предоставят качествена услуга на изгодна цена и въпреки това не се формира монопол или олигополистичен пазар, който да поддържа цената на високи равнища. Води се ефективна централизирана държавна политика. Лиценз за интернет доставчик се издава само на фирма, която покрие строги изисквания. Едно от тях е до 2013 година освободените честоти от аналоговата телевизия да се използват за безжичен интернет. И на запад хората са решили проблема лесно- големи доставчици, които правят много инвестиции и заради стабилните си обороти подменят старото бързо с новото, далеч преди крайния срок.
Тук- още не е започнала цифровизацията на аналоговите телевизии. Все още не е внесен нов закон за електронните медии, който да стартира процеса. Камо ли широколентовият интернет да преминава към бърз Wi-fi. И след 3 години пак ще вдигаме раменете и ще обясняваме на Брюксел, че ни трябва отсрочка. Точно като непослушни деца!
Другият основен проблем е неистовото желание на българските фирми да предлагат услугата „Три в едно”- интернет, цифрова телевизия и стационарен телефон. Дотук добре! Но в крайна сметка използвания от тях ресурс позволява предоставянето само на една от тези услуги, а не трите накуп. Тук спомага и държавата, която няма създаден ефективен механизъм за контрол и защита на клиентите. Държавната комисия за защита на потребителите не може да санкционира фирмите нарушители, а само да констатира и дава съвети по телефона.
За сметка на това данните са притеснителни- в неправителствената организация „Активни потребители”, която дублира функциите на държавен орган, сигналите за нарушение на правата на интернет потребителите са нарастнали двойно за 2010 спрямо предходната година. Най-честите оплаквания са, че нормално работи една от услугите, а другите две- частично.
Както в повечето пъти- на Запад знаят най-добре. Там всеки интернет доставчик трябва да даде гаранция и за трите услуги поотделно. И най-важното- държавата налага цялата си принуда, когато някой сгафи. Веднага се връщат взетите пари на клиента за времето, в което той не е получил съответната услуга. Не трябва да забравяме, че тези правила са валидни в целия Европейския съюз, включително и в България, която ги е рафицирала в националното си законодателство- в Закона за защита на конкуренцията, в Закона за защита правата на потребителите и ред други. Ние сме единствената страна в Обединена Европа, която не спазва собствения си закон. Затова и няма смисъл да даваме пример, след като всичките останали 26 държави са решили този проблем.
Както и да е- единственият вариант засега е да не поглеждаме нагоре, защото скоро небето над страната ни изобщо няма да се вижда.
Георги МАРЧЕВМинко ЧЕРНЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар