Откакто съм стъпила в училище все за това се говореше,че ние сме ,,белязаните”- децата на прехода. Лепваха ни всякакви етикети, не, че това ни вълнуваше особено, ние израствахме така както и другите. Не бяхме различни. Имахме мечти, радвахме се на слънцето и живота, докато един ден проумяхме, че да се родиш в 89г.си е не малък шанс, ами чист късмет- за едни хубав, за други лош.
От нас започна промяната. Асоциираха ни с властовата промяна. Писаха ни по историческите бележки и справочници. Създадохме нова история. А не го осъзнавахме, не ,че и сега го правим, но както и да е. По-скоро сега сме премирените пораснали дечица.
В училище всички проблеми и смени в законите ни уловиха. Първи бяхме с изпитите след седми клас, първи държахме зрелостен изпит след завършване на средно образование. И протестирахме.. а нас никой не ни чу. Виж учителите като не влизаха в час ги чуха, ония отгоре и им повишиха заплатите, ама никой тогава не помисли, че те стачкуват, ние си пропускаме материала- да не би някой да ни плати за изгубеното време?
Ние, децата на прехода разпръснахме целите си. Всички си спомняме сметановия сладолед, бозата и пастите, с първия си училищен звънец, чувахме скандиранията: Се Де Се... Няма как да не забравим и повторението на нежната революция през зимата на 1997 г., понеже не ходихме на училище.
Един голям политик беше казал "Демокрация се прави за един ден. Гражданско общество за 60 години" и е много прав. Нещата са наред "по документи", както се казва.
По мое време излязоха телефоните, когато бяхме в осми клас. Тогава беше лукс да притежаваш такава стока, а днес просто е потребност за седемгодишно хлапе да джиджитка бутоните на техническото изобретение.
Нашето поколение не бе облъчено от компютъра, даже нашите учители все го отричаха и ни караха да четем дебелите книжлета. Ама после вълните се смениха и ние неусетно попаднахме в плен на интернет пространството. Мнозина от нас се подадоха на изкушението- мирка, скайп, други го използваха за образователни цели. Ама като се сравним с това, което израства сега, можем с право да си лепнем етикета- Добри сме! Сега е страшно...Много страшно!
И ние се криехме, че пушим и си позволяваме от време на време някоя чашка, но за сегашното поколение си е нормално ежедневие. Ние имаме някакъв морал и го пазим. Не знам кой ни научи на това, дали се повлияхме от политическите сътресения?
Ние знаехме какво е да риташ топка, какво е да вилнееш сред природата. А днес, не само останахме без природни ресурси ами ги съсипваме. Ние, децата на демокрацията имахме мечти-момчетата искаха да станат полицаи, а момичетата се виждаха като принцеси. Днес е различно- момчетата искат да станат бизнесмени, а момичета "звезди", а голяма част от тях фолк звезди. В един такъв момент се запитваш "Защо става така?". Всичко е въпрос на образование.
Въпросът е какво прави държавата, за да накара младите да мислят като нормални свободни хора и да се развиват в правилната посока. Отговорът, за жалост, е нищо. Голяма част от младите хора растат така да се каже по инерция и се съобразяват най-вече с околните, а не с тях самите. В крайна сметка си оставаме деца на прехода... малко объркани, много обременени, но все пак ние.
Яница МАРИНОВА
Не съм съгласна, че сте първите държали изпити след седми клас и зрелостни изпити след завършване на средното си образование.
ОтговорИзтриванеНаистина, животът на "децата на демокрацията" не е лесен. Но представеното тук е само едната страна. Навлизането на новите технологии не означава непременно лошо. Това е прогрес. Занаятчиите също са страдали при индустриалната революция, а, ето, точно благодарение на новите технологии ти имаш трибуна да изразиш своето негодувание. Питаш ли ги хората от задругата?
ОтговорИзтриванеВсички сме минали през промяна на образователната система, която ни е засягала пряко, през протести на преподаватели, през изпити по никое време. Не това е проблемът с нашето образование, а резултатите, които се виждат на изпитите. За това не е виновна демокрацията...