Игрите по време на прехода

За игрите сега и за игрите тогава

Фотограф: Елена Донкова

Всяко малко и голямо дете с интерес помни игрите, изпълвали детството му. Игрите са онези наши верни приятели, които с магическа пръчка при поръчка пристигат на точния адрес и в уреченото време. Не е нужно да си ги запазвате предварително. Достъпът до тях днес е по-лесен и по-бърз! 

Камък, ножица, хартия... Гръмна бомба в съзнанието на учениците

Снимка: Минко Чернев

Кой ще вдигне? Има бомба! Случва се бомба в разбиранията ни! Реди се антиципация без въображение. Героят на днешния ден. Не, той не е нахлузил рицарската броня. Не е притежател и на любопитното детско сърце. Той е сетивният лабиринт, в който обществото се оглежда. Той е онзи, който само набира. Цифрите на дадена клавиатура. 

Горите, природата, бетона - изглед от ландшафтна България

Пейзажът е от Фюсен, Бавария (Германия) - да видим чуждата природа...
Снимка: Стефан Илчев

"Орлов мост", София. Закон за горите. Сутринта на 13-ти юни 2012 г. следях заседанието в Парламента on-line (имало и такава опция през сайта на Правителството). Промените, които бяха приети очевадно облагодетелстват само група от хора. Бях свидетел (и един от главните разпространители на информация) на абсурда, който се разигра в Народното събрание. 

Ние ли сме “информационните бедняци”

Снимка: Елена Донкова

Текста четоха артистите: Иван Богоров, Г. С. Раковски, Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Павел Бобеков, Петко Славейков, Илия Бешков...*

В главните роли: Диана Найденова, Мартин Карбовски, Емил Кошлуков, Миролюба Бенатова, Николай Бареков... **

Откъслечното детство - как стигнахме до чукарите

Детството е само една човешка длан
Снимка: Златомира Костова

“Жените мързеливи – децата въшливи” – дар от българските народни говори. Деца, оставени на масовите взривове на стари боеприпаси в едно аполитично общество. 

Високи сини планини

Снимка: partyarty.eu

Високи сини планини! Къде опират детските мечти? Помня, че когато аз бях ученичка ни караха да танцуваме народни танци, от време на време влизаше в сила и някоя балетна стъпка. 

Децата на прехода

Без коментар

Първата си глътка въздух, първото проплакване, първата проронена сълза, аз не помня, а навярно и ти? Но виж- винаги ще помня деня и годината, в която се родих. Не си спомням какво е било преди да се родя, ширила съм се из просторите на майчината ми утроба, не съм виждала нищо, не съм знаела нищо. Но едно ще помня цял живот- годината на моето появяване на бял свят. Как бих могла да я забравя, нали всяка година на точно определена дата ми се припомня, тогава остарявам, а може би помъдрявам. Та реших да ви запозная с цялата глупост, с която израстнахме ние- децата на демокрацията. Кой е виновен, че се родихме точно тогава? Никой, а може би плановете на родителите ни!