Фотогалерия: През арт четката на Златомира Костова

Желание. Егоизъм. Физика. Това са заглавията на само част от арт композициите върху белия лист на нашия фоторепортер и художник Златомира Костова - ЗКК. За нея е важно правилото, засвидетелствано от големия американски илюстратор Едуард Хопър: Ако можех да го кажа с думи, не би имало причина да рисувам. Ето защо рисунките говорят:

Очакване

До всеки контейнер - ваза...

Кой изхвърли тази ваза до контейнера? 

Снимка: Златомира Костова

Кой? Прост въпрос. Има ли значение...

Табелата за самоотлъчките, мероприятията и колектива

Фотограф: Златомира Костова

Тези дни на село видях лозунг (вж. по-долу). Табела, чиято употреба е по-сгодна в магазините. Да се сигнализира кога е отворено и кога затворено. В чувствителни моменти надписът имал актуален повик. По-скоро цел за предупреждение. 

Учителят Данев и призванието, или пред съда на времето

Фотограф: Златомира Костова

С оглед на българската действителност училището трябва да направи своя преход към Европа. Нужно е да се приложи организация и методика на взаимност. По същество за процеса спомага Петър Берон с “Рибния буквар” по онова време. Е, реформата не се е приложила, но букварът бил приет с голям интерес. “Коректни отношения между учител и ученик. Трябва да създадеш място на ученика да се развива и тогава той е способен да даде повече от себе си, за да хареса предмета и да заобича преподавателя”, така разбира съврeменният учител зависимостите с оглед на българската действителност по това време. 

Отнетият имунен механизъм

Снимка: Златомира Костова

Тръгнах онзи ден да диря човешките институции. Казвали са ми, че бюрократите бързо пишели становища и решавали казуси сега, на момента. Не се облякох подходящо – даже изобщо не се облякох. Гол и бос. За да не ме посрещат ни по дрехите, нито пък да ме изпращат по ума. 

Три модни къщи, златни рамки и нова розова писалка

Фотограф: Златомира Костова

Три компонента... Или не. Всъщност двете рамки и писалката, както и трите модни къщи формират завършеността на шестицата, но не онази, която е любима на хората, играещи в игрите на късмета. Дяволско (съвпадение) спокойствие (все пак според Лорън Уайзбъргър и дяволът носи Прада) и авангардно отношение към ежедневието. 

Пробуждане за лошото

Фотограф: Златомира Костова

Текстът участва в ЕкспериментЪТ: "Кой ни събуди?" на Новата журналистика.

Много пъти са ми казвали, че съм наивна. Наистина доста често ми се иска нещата да се случват така, както трябва, а не „както дойде”. Искам всичко да е наред, всеки да си върши работата съвестно, светът да е чист и подреден (и в пряк, и в преносен смисъл). Чист и подреден... Всъщност съвсем наскоро разбрах невъзможността на това желание. Отрезвяването беше шокиращо и за съжаление незабравимо. Пробудих се от розовия сън ден преди Деня на народните будители. 

Аз съм тази...

Фотограф: Златомира Костова

Не ме ли помниш? Аз съм тази, която всяка вечер влиза в мислите ти, преобръща представите ти. Аз съм тази, която стъпва и вика... 

Да, аз съм тази, която се настанява в нощното ти шкафче. Която обикаля от плаж на плаж, препича бедър. Аз съм тази, която стъпва по пясъка, докато друг бомбардира мисли. 

"Добро утро" на смъртта - "добър вечер" на живота

Защо го няма респекта към смъртта?!
Снимка: Златомира Костова

Такъв, същият, последният – започваме с тези чиновнически и юридически думи, съвсем нарочно. Такъв (неспокосан) е политическият синдром в последните десетилия. Същият (униформен) е министър-председателят в изобщо непроменената ни република. И последният (кръвопролитен) удар в българската действителност е пак оформен с чиновчески и юридически словоформи – терористичният акт на 18 юли на Летище Сарафово в Бургас. Смъртоносна надпревара: Лято, 2012 – дебне България.

Вампирът отвътре

Вампирът е безсмъртно кръвосмучещо създание
Снимка: Златомира Костова

"Аз съм българче" срещу "аз съм депутатче". Вълна от протести. Задържани! Гърмежи. Нахапани хора. Земетръси. И за финал - Вампир. Как ви се вижда? 

Откъслечното детство - как стигнахме до чукарите

Детството е само една човешка длан
Снимка: Златомира Костова

“Жените мързеливи – децата въшливи” – дар от българските народни говори. Деца, оставени на масовите взривове на стари боеприпаси в едно аполитично общество. 

Куче в парка?

Снимка: Златомира Костова

Това не е история за безпризорните кучета из софийските улици, за нахапаните хора от озверели песове и за страшните кучешки зъби, ръмжащи срещу теб. Чрез тази история търсим отговорите – защо в един малък град (Свиленград) е невъзможно разхождането на куче в градски парк и то не в близост до обособена детска или спортна площадка, без да е упоменато в наредба? Трудно ли е отглеждането на домашни любимци в малките градове, след като ветеринарните и общинските власти омаловажават казуса с кучетата? И как едно момиче се почувства дискриминирано затова, че е отишло в местния парк с кучето си, което тежи 3,900 кг? 

Свиленград: след бедствието... Между митничарите и торбаланите

Старият мост - Свиленград
Фотограф: Златомира Костова

По-грозна от всякога Марица шуми под Стария мост (емблематичен мост за Свиленград, освен че свързва двете части на града, но и с историческа значимост: построен по времето на султан Сюлейман Великолепни /1520-1566/). Само няколко дни след отмененото бедствено положение в Хасковско – гледката е покъртителна...