 |
| Снимка: Минко Чернев |
Кой ще вдигне? Има бомба!
Случва се бомба в разбиранията ни! Реди се антиципация без въображение.
Героят на днешния ден. Не, той не е нахлузил рицарската броня. Не е притежател и на любопитното детско сърце. Той е сетивният лабиринт, в който обществото се оглежда. Той е онзи, който само набира. Цифрите на дадена клавиатура.
Онзи, изпълнителят на желание, породено често в тълпата. А тя, тълпата, е като вълната. Идва. Залива те! И си отива. Но какво остава след нея? Един развален пясъчен замък. И една празна откъм идея за света - морска мида. Винаги съм се чудила какво е да следваш групата? Тогава, когато все още си малък, за да си оформил светогледа? Смелостта е вероятно белег на различния. Дали тя обаче го очертава като единствен и различен? И как този, различният, става полезен за масата?
Отговор на тези терзания е да осъзнаеш какво се случва. Поредица от фалшиви сигнали за бомба затвориха общо девет елитни столични гимназии през вчерашния ден, а полицията все още издирва лицата, които са ги подали. Кой и какво издирва е въпросът? Дали онова съобщение: "Има бомба" не е е заложено в съня на младежите? Някой пита ли какво сънуват? Или сме заети отново да констатираме, че учебниците, по които учат, са в зле написано състояние. Винаги стигаме до онова: "трябва"... А защо не надникнем в черупката на "от"...
Прекалено сложно е. А моделът на управление по-скоро ни снижава до състоянието да съществуваме, а не да мислим. Няма да има занятия и днес! Не, това не е проблем! Сериозното търсене е как есенното листо, падайки, описва траектория, която стига до решението да "хвана телефона и да затворя вратите на даскалото".
Драги ми Смехурко! Нали училището трябва да отваря, да оформя... А ти го затваряш! Защото е модерно! Какво е да бъдеш модерен? Да си еднакъв с другите ли? Камерата на батко ти Брадър няма как да те фокусира! Е, честито! Вместо номиниран, ставаш най-вървежния!
Искам да те питам. Не ми отговаряй! Напиши го! Върху чина. И после го изтрий с гума. Защо? Жалко, че това "Лего" нещо не пасна. Има пространство между парчетата. Запълнено е е със застоял въздух. Чуваш ли ме?
Камък, ножица, хартия... Раз, два, три... Отговорът е в онази частичка от секундата, в която мозъкът се лута коя от опциите да избере. Когато го направи, действа...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Този текст е художествена интерпретация на случващото се. Не цели да вини, а да предизвика размисъл.
Яница Маринова
Всичко от автора
Онзи, изпълнителят на желание, породено често в тълпата. А тя, тълпата, е като вълната. Идва. Залива те! И си отива. Но какво остава след нея? Един развален пясъчен замък. И една празна откъм идея за света - морска мида. Винаги съм се чудила какво е да следваш групата? Тогава, когато все още си малък, за да си оформил светогледа? Смелостта е вероятно белег на различния. Дали тя обаче го очертава като единствен и различен? И как този, различният, става полезен за масата?
Отговор на тези терзания е да осъзнаеш какво се случва. Поредица от фалшиви сигнали за бомба затвориха общо девет елитни столични гимназии през вчерашния ден, а полицията все още издирва лицата, които са ги подали. Кой и какво издирва е въпросът? Дали онова съобщение: "Има бомба" не е е заложено в съня на младежите? Някой пита ли какво сънуват? Или сме заети отново да констатираме, че учебниците, по които учат, са в зле написано състояние. Винаги стигаме до онова: "трябва"... А защо не надникнем в черупката на "от"...
Прекалено сложно е. А моделът на управление по-скоро ни снижава до състоянието да съществуваме, а не да мислим. Няма да има занятия и днес! Не, това не е проблем! Сериозното търсене е как есенното листо, падайки, описва траектория, която стига до решението да "хвана телефона и да затворя вратите на даскалото".
Драги ми Смехурко! Нали училището трябва да отваря, да оформя... А ти го затваряш! Защото е модерно! Какво е да бъдеш модерен? Да си еднакъв с другите ли? Камерата на батко ти Брадър няма как да те фокусира! Е, честито! Вместо номиниран, ставаш най-вървежния!
Искам да те питам. Не ми отговаряй! Напиши го! Върху чина. И после го изтрий с гума. Защо? Жалко, че това "Лего" нещо не пасна. Има пространство между парчетата. Запълнено е е със застоял въздух. Чуваш ли ме?
Камък, ножица, хартия... Раз, два, три... Отговорът е в онази частичка от секундата, в която мозъкът се лута коя от опциите да избере. Когато го направи, действа...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Този текст е художествена интерпретация на случващото се. Не цели да вини, а да предизвика размисъл.
Всичко от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар