 |
| Снимката е от конференцията "Обществената трансформация в България, Европа и Света", УНСС Фотограф: Ивайло Пеев |
“Психопатия”. Звучи методически изследователско, но заради това психолозите Робърт Хеър и Пол Бабиак вмъкват термина “корпоративен психопат”. Това разтройство на личността, която е в състояние да работи в някакъв бизнес, организация или индустрия. Всъщност тези научни разсъждения ни дадоха повод да Ви запознаем с Николай Балтов, студент в Югозападния университет “Неофит Рилски” (ЮЗУ) - Благоевград. Той е четвърти курс по специалността “Социология”. Неговото представяне и моделиране на темата “Социоанализа на нови стратификационни явления по време на Глобализация” му донесоха най-голямата академична награда за цялостна подготовка на Студентската конференция “Глобализацията тук и там”, провела се в УНСС миналата седмица.
Мотивация, участие, научни конференции…
- Участвам за трети път вече на научни форуми в УНСС. Три ми е едно от любимите числа, а след този Академичен форум за обществена наука (АФОН) ми е още по-любимо. Бих искал да се върна една година назад, когато от асистента ми по „Социология на политиката”, гл. ас. д-р Петрана Стойкова, разбрах, че в УНСС ще се състои конференция на тема „ИЗбори по време на криЗА“. Темата определено ми допадна. Бях наблюдавал процеси на свиване на електоралните ядра (още си спомням как баба ми успя коренно да преобърне политическите си възгледи за кратко време). Освен това исках да видя изборите и през погледа и на други науки, но това бе само първият път. След конференцията се прибрах освен с много нови знания и с нови добри приятели. С времето АФОН стана силен притегателен център – място, където научаваш много, прекарваш времето си ползотворно и наистина му се наслаждаваш, а перфектната организация допълва усещането за съвършеност…
УНСС – чуждата академична територия...
- Не бих казал, че УНСС е чужда територия за мен. Наистина не уча там, но смятам, че докато там имам прекрасни приятели, УНСС никога няма да е чуждо за мен място. След първото ми участие на АФОН винаги отивам в университета с голямо удоволствие и нетърпение. Чувството е уникално. В този ред на мисли бих искал да благодаря на всички, които правят АФОН възможен, защото наистина се създаде общност, а с времето виждам, че тя се увеличава и укрепва.
Темата “Социоанализа на стратификационни явления по време на Глобализацията” в науния форум “Глобализацията тук и там”...
- Бях чел нещо „интересно“ от социолога Ралф Дарендорф за „някаква глобална класа“ и реших, че ще бъде добре да напиша нещо за нея. Беше точно по темата, защото е продукт на Глобализацията „там“. Обмислях как да представя Глобализацията „тук“, като имах няколко идеи. След намесата на моя научен консултант, гл. ас. д-р Катя Михайлова, вмъкнах идеята за продуктите на класата на „ленивите“ и класата на „излишните“, изследвани от проф. Михаил Мирчев. Освен това имах предвид два невероятни „инструмента“ от Пиер Бурдийо, които вярвах, че ще ми позволят да се справя добре.
Изводите само в научната подготовка ли...
- Предимно житейски, които вече знаех, но след тези емоции просто ги осъзнавам по-добре. За пример бих дал факта, че усиленият труд често се отплаща. Разбира се, научих и много нови неща от докладите на колегите. Разбрах, че е привилегия да имаш около себе си хора, на които да можеш да казваш: „Благодаря!“.
Най-голямата награда...
- За наградата ли... Заслуга имат гл. ас. д-р Катя Михайлова, УНСС, която освен научен ръководител ми беше и източник на вдъхновение. Човекът, който ми отвори вратите за АФОН гл. ас. д-р Петрана Стойкова, ЮЗУ. Както и другите ми преподаватели, приятелите ми, които винаги ми помагат и хората, които ми дават книги. Без тях едва ли щях да успея, всички те са като една верига и ако липсва дори един човек, тя би се скъсала, а успехът не би се състоял. Не мога да скрия, че съм много щастлив, но честно казано дори да не бях спечелил, със сигурност пак щях да съм доволен. Когато д-р Михайлова ми изпрати съобщение, в което ме уведоми, че е прочела доклада и изказа мнението си за него, се почувствах повече от щастлив.
Тук е моментът да благодаря и на проф. Мирчев за хубавите думи, които винаги е отправял към мен. И за завършек искам да отбележа, че според мен всички останали колеги също заслужаваха наградата. Докладите им бяха интересни, за което ги поздравявам още веднъж.
Екип "Новата журналистика"
Мотивация, участие, научни конференции…
 |
| Николай Балтов Снимка: личен архив |
УНСС – чуждата академична територия...
- Не бих казал, че УНСС е чужда територия за мен. Наистина не уча там, но смятам, че докато там имам прекрасни приятели, УНСС никога няма да е чуждо за мен място. След първото ми участие на АФОН винаги отивам в университета с голямо удоволствие и нетърпение. Чувството е уникално. В този ред на мисли бих искал да благодаря на всички, които правят АФОН възможен, защото наистина се създаде общност, а с времето виждам, че тя се увеличава и укрепва.
Темата “Социоанализа на стратификационни явления по време на Глобализацията” в науния форум “Глобализацията тук и там”...
- Бях чел нещо „интересно“ от социолога Ралф Дарендорф за „някаква глобална класа“ и реших, че ще бъде добре да напиша нещо за нея. Беше точно по темата, защото е продукт на Глобализацията „там“. Обмислях как да представя Глобализацията „тук“, като имах няколко идеи. След намесата на моя научен консултант, гл. ас. д-р Катя Михайлова, вмъкнах идеята за продуктите на класата на „ленивите“ и класата на „излишните“, изследвани от проф. Михаил Мирчев. Освен това имах предвид два невероятни „инструмента“ от Пиер Бурдийо, които вярвах, че ще ми позволят да се справя добре.
Изводите само в научната подготовка ли...
- Предимно житейски, които вече знаех, но след тези емоции просто ги осъзнавам по-добре. За пример бих дал факта, че усиленият труд често се отплаща. Разбира се, научих и много нови неща от докладите на колегите. Разбрах, че е привилегия да имаш около себе си хора, на които да можеш да казваш: „Благодаря!“.
Най-голямата награда...
- За наградата ли... Заслуга имат гл. ас. д-р Катя Михайлова, УНСС, която освен научен ръководител ми беше и източник на вдъхновение. Човекът, който ми отвори вратите за АФОН гл. ас. д-р Петрана Стойкова, ЮЗУ. Както и другите ми преподаватели, приятелите ми, които винаги ми помагат и хората, които ми дават книги. Без тях едва ли щях да успея, всички те са като една верига и ако липсва дори един човек, тя би се скъсала, а успехът не би се състоял. Не мога да скрия, че съм много щастлив, но честно казано дори да не бях спечелил, със сигурност пак щях да съм доволен. Когато д-р Михайлова ми изпрати съобщение, в което ме уведоми, че е прочела доклада и изказа мнението си за него, се почувствах повече от щастлив.
Тук е моментът да благодаря и на проф. Мирчев за хубавите думи, които винаги е отправял към мен. И за завършек искам да отбележа, че според мен всички останали колеги също заслужаваха наградата. Докладите им бяха интересни, за което ги поздравявам още веднъж.
Екип "Новата журналистика"
Няма коментари:
Публикуване на коментар