 |
| Накъде е правилната посока към българската душевност и бит? Снимка: Елена Донкова |
Жена никога не можеше да седне на стол – за да не й се провисят краката, а на земята и одъра сядаше с подгънати крака, които затискаше. По този начин българският народопсихолог Иван Хаджийски определя функциите на тогавашната жена по неговото време в патриархалното общество. Символиката на атлазения елек и първата “троянска проститутка” изследваха първокурсниците по журналистика от УНСС Стоя-Александрина Витанова, Николай Стайков, Гергана Георгиева, Елена Минкова и Стефан Петров на научната студентска конференция “Глобализацията тук и там”, провела се в УНСС, в темата на доклада си: “Троянската проститутка като Троянски кон в патриархалното общество”. Представянето им донесе сертификат за най-добър академичен екип.
Откъде дойде идеята за участието Ви и как избрахте темата за конференцията?
Стоя-Александрина: Идеята дойде от едно наше упражнение по “Социология”, когато се разглеждаше текстът на Иван Хаджийски “Гражданска смърт или безсмъртие”. Тогава д-р Катя Михайлова, нашият поточен ръководител и преподавател в семинарите по “Социология”, реши да направим асоциативно упражнение, т.е. с дадени текстови елементи на дъската. И ние, аз, Гергана, Елена, Стефан и Николай, развивайки своите асоциации, стигнахме до заключението, че “троянската проститутка”, която разглежда Иван Хаджийски, може да е вид “троянски кон” в тогавашното патриархално общество. Заедно с общите разсъждения на колегите сформирахме колектива, който се представи на конференцията.
Как се прави екипна работа между колеги, момичета и момчета?
Гергана: Общ проект пак по “Социология” ни събра, трябваше заедно да правим презентация. Впоследствие решихме, че можем да работим като екип и занапред.
Стефан: На мен лично ми е много приятно да работя с момичета. Творческата атмосфера е много по-приятна, когато има женско присъствие. Принципно надделяват женските мнения и ние, момчетата, се съгласяваме благородно с тях. (смее се)
Има ли промяна в отношенията между мъжа и жената в патриархалното общество по времето на Иван Хаджийски и отношенията между мъжа и жената сега, в демократично мислещото общество?
Елена: Личните отношения между мъжа и жената са заложени от много време и те не са нещо, което може да се променя. Променят се факторите около тях, обстановката, мнението на обществото. Ако тогава, в патриархалното обществото, жената е била зависима и осигурявана от мъжа до себе си, то днес е обратното. Смея да твърдя, че мъжете в днешно време станаха много мързеливи – жената да иде да ги заговори в ресторанта, жената да отиде да им купи билет в градския транспорт, жената да каже първа “обичам те...”. Съвременният мъж принуди съвременната жена да бъде по-силна от него.
Коя е кака Пена от Горни край? Има ли го този образ на жената в съвременното българско общество?
Николай: Тя е въпросната наша “троянска проститутка”, за която разказва Иван Хаджийски. С нея започна нашата презентация на конференцията. Кака Пена решава да излезе от модела на поведение и един делничен ден отива до мегдана, придружена от ерген, който й дава атлазен елек. Според Хаджийски и тогавашното общество обличането на елека е “резил”. Заради тази случка я провъзгласяват за “джадия” (уличница). И накрая тя умира като “стара мома”.
Стефан: Образът на кака Пена днес може да го разглеждаме не като жена, която се е променила по някакъв начин. А по-скоро, че е набедена, че извършва нещо. Набеждават я, че е джадия. Всъщност понятието “проститутка” идва от Иван Хаджийски, не от самите селяни. Това, че жената носи елека, я прави проститутка или другите я мислят за проститутка, защото е облякла елека. Тук е въпросът.
Гергана: Кака Пена днес съществува, но е променена.
Стефан: “Кака Пена” на 21. век не носи атлазен елек, а къси поли.
Елена: Кака Пена е част от обществото, тя му е нужна. В днешно време все още живеем в мъжки свят – управляващите са мъже, директорите на компаниите са мъже и прочие. И точно тогава се появява личността на кака Пена, която дръзва да се изправи сред многото мъже и да каже: “Аз ще бъда някоя и ти ще ме слушаш!”. Жената, която е достатъчно силна да се пребори с наложените й забрани.
Стефан: Кака Пена има качествата и морала да бъде министър-председател на България.
Онези ценности или тези ценности? Кака Пена – проекция на едно или повече от едно общество?
Елена: Имам хубавия пример да съм близка с жена, която е живяла в “патриархалното време”. На нея й е било хубаво тогава. Тя не одобрява живота ни днес. Обича да седне до мъжа си и той да й каже какво да прави.
Гергана: Ние разглеждахме проститутка не като професията проститутка, а като иноватор. Защото в съвременното общество “проститутки” не са само жените, които виждаме на Околовръстното. Ако се замислим, проститутката тогава е била осъждана, заради това, че е решила да напусне познатото общество.
Стефан: Не мисля, че кака Пена е знаела, че ще бъде изхвърлена от обществото. Според мен тя е действала импулсивно. Но тук вече авторовата история мълчи...
Обидна дума ли е “проститутка” за съвременната българска жена? Изтървахме ли “троянския кон”? Ползите от/ на жената между майката и домакинята?
Николай: Сигурно е обидна, заради прякото и емпирично значение на думата – сексуална потребност на обществото. Тях ги има, защото са потребни, съответно те задоволяват една обществена потребност.
Гергана: Легализираната проституция не застрашава човешкия живот и носи икономически ползи.
Николай: На жените в патриархалното общество една от основните им функции е продължаването на рода, т.е. да бъдат майки. Сега, жените все повече вземат функциите на мъжа: искат да стават глави на семействата, на една жена не може да се казва какво да прави и тя не е подвластна на мъжа. Но предимството е, че жените вече са доста по-еманципирани и по-самостоятелни. И още нещо: жените, които вършат твърде много домакинска работа, забравят факта, че са жени. От тази гледна точка те не са обект на сексуално желание. Именно тогава мъжете се обръщат към онези жени, които изпълняват само функцията си на “сексуален обект”.
Накрая завършваме с посланията Ви за Деня на християнското семейство. Въпрос на ценности, религия или принципи е този празник?
Николай: На този ден се събираме всички и оставаме малко повече време заедно. Гергана: Никога този празник в моето семейство не се е празнувал официално. При нас не е необходимо да има точно определен ден, в който да се съберем и да говорим. Това може да се случва всеки ден...
Интервюто взе Стоян Нешев
Всичко от автора
Откъде дойде идеята за участието Ви и как избрахте темата за конференцията?
 |
| Екипът... Снимка: Елена Донкова |
Стоя-Александрина: Идеята дойде от едно наше упражнение по “Социология”, когато се разглеждаше текстът на Иван Хаджийски “Гражданска смърт или безсмъртие”. Тогава д-р Катя Михайлова, нашият поточен ръководител и преподавател в семинарите по “Социология”, реши да направим асоциативно упражнение, т.е. с дадени текстови елементи на дъската. И ние, аз, Гергана, Елена, Стефан и Николай, развивайки своите асоциации, стигнахме до заключението, че “троянската проститутка”, която разглежда Иван Хаджийски, може да е вид “троянски кон” в тогавашното патриархално общество. Заедно с общите разсъждения на колегите сформирахме колектива, който се представи на конференцията.
Как се прави екипна работа между колеги, момичета и момчета?
Гергана: Общ проект пак по “Социология” ни събра, трябваше заедно да правим презентация. Впоследствие решихме, че можем да работим като екип и занапред.
Стефан: На мен лично ми е много приятно да работя с момичета. Творческата атмосфера е много по-приятна, когато има женско присъствие. Принципно надделяват женските мнения и ние, момчетата, се съгласяваме благородно с тях. (смее се)
Има ли промяна в отношенията между мъжа и жената в патриархалното общество по времето на Иван Хаджийски и отношенията между мъжа и жената сега, в демократично мислещото общество?
Елена: Личните отношения между мъжа и жената са заложени от много време и те не са нещо, което може да се променя. Променят се факторите около тях, обстановката, мнението на обществото. Ако тогава, в патриархалното обществото, жената е била зависима и осигурявана от мъжа до себе си, то днес е обратното. Смея да твърдя, че мъжете в днешно време станаха много мързеливи – жената да иде да ги заговори в ресторанта, жената да отиде да им купи билет в градския транспорт, жената да каже първа “обичам те...”. Съвременният мъж принуди съвременната жена да бъде по-силна от него.
Коя е кака Пена от Горни край? Има ли го този образ на жената в съвременното българско общество?
Николай: Тя е въпросната наша “троянска проститутка”, за която разказва Иван Хаджийски. С нея започна нашата презентация на конференцията. Кака Пена решава да излезе от модела на поведение и един делничен ден отива до мегдана, придружена от ерген, който й дава атлазен елек. Според Хаджийски и тогавашното общество обличането на елека е “резил”. Заради тази случка я провъзгласяват за “джадия” (уличница). И накрая тя умира като “стара мома”.
Стефан: Образът на кака Пена днес може да го разглеждаме не като жена, която се е променила по някакъв начин. А по-скоро, че е набедена, че извършва нещо. Набеждават я, че е джадия. Всъщност понятието “проститутка” идва от Иван Хаджийски, не от самите селяни. Това, че жената носи елека, я прави проститутка или другите я мислят за проститутка, защото е облякла елека. Тук е въпросът.
Гергана: Кака Пена днес съществува, но е променена.
Стефан: “Кака Пена” на 21. век не носи атлазен елек, а къси поли.
Елена: Кака Пена е част от обществото, тя му е нужна. В днешно време все още живеем в мъжки свят – управляващите са мъже, директорите на компаниите са мъже и прочие. И точно тогава се появява личността на кака Пена, която дръзва да се изправи сред многото мъже и да каже: “Аз ще бъда някоя и ти ще ме слушаш!”. Жената, която е достатъчно силна да се пребори с наложените й забрани.
Стефан: Кака Пена има качествата и морала да бъде министър-председател на България.
Онези ценности или тези ценности? Кака Пена – проекция на едно или повече от едно общество?
Елена: Имам хубавия пример да съм близка с жена, която е живяла в “патриархалното време”. На нея й е било хубаво тогава. Тя не одобрява живота ни днес. Обича да седне до мъжа си и той да й каже какво да прави.
Гергана: Ние разглеждахме проститутка не като професията проститутка, а като иноватор. Защото в съвременното общество “проститутки” не са само жените, които виждаме на Околовръстното. Ако се замислим, проститутката тогава е била осъждана, заради това, че е решила да напусне познатото общество.
Стефан: Не мисля, че кака Пена е знаела, че ще бъде изхвърлена от обществото. Според мен тя е действала импулсивно. Но тук вече авторовата история мълчи...
Обидна дума ли е “проститутка” за съвременната българска жена? Изтървахме ли “троянския кон”? Ползите от/ на жената между майката и домакинята?
Николай: Сигурно е обидна, заради прякото и емпирично значение на думата – сексуална потребност на обществото. Тях ги има, защото са потребни, съответно те задоволяват една обществена потребност.
Гергана: Легализираната проституция не застрашава човешкия живот и носи икономически ползи.
Николай: На жените в патриархалното общество една от основните им функции е продължаването на рода, т.е. да бъдат майки. Сега, жените все повече вземат функциите на мъжа: искат да стават глави на семействата, на една жена не може да се казва какво да прави и тя не е подвластна на мъжа. Но предимството е, че жените вече са доста по-еманципирани и по-самостоятелни. И още нещо: жените, които вършат твърде много домакинска работа, забравят факта, че са жени. От тази гледна точка те не са обект на сексуално желание. Именно тогава мъжете се обръщат към онези жени, които изпълняват само функцията си на “сексуален обект”.
Накрая завършваме с посланията Ви за Деня на християнското семейство. Въпрос на ценности, религия или принципи е този празник?
Николай: На този ден се събираме всички и оставаме малко повече време заедно. Гергана: Никога този празник в моето семейство не се е празнувал официално. При нас не е необходимо да има точно определен ден, в който да се съберем и да говорим. Това може да се случва всеки ден...
Всичко от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар