 |
| Дядо Христо (в профил) на път за града Снимка: Елена Донкова |
Ранно и мрачно утро… Възрастни хора с натежали от мъдрост и опит клепачи разговарят, пазаруват от селския магазин и наблюдават с интерес „новите”-туристите като нас. Дълбока тишина, спокойствие, бавно и търпеливо движение. Дълъг път без дупки, но и без превозни средства по него (като, разбира се, изключим местните автобуси и автомобили, внасящи смут, но и очакване), наподобяващ Цариградско шосе с няколко „незначителни” разлики.
Сини и изпълнени с вяра са очите му. В тях няма огорчение, няма и страдание, сякаш се усмихват. Дядо Христо гледа… Към неограничените възможности на живота. Роден е в годината на Деветоюнския преврат (1923 г.) по времето на цар Борис III. В момента живее заедно с болната си дъщеря в с. Крушуна. Съпругата му е починала, има синове и дъщеря. Роднините му са в Чикаго и Франция.
Определя се като човек, който е сам. Не се страхува от желанията и плановете на живота за него. Общителен, жадуващ за разговор и привличащ всеки. Гордее се с възрастта си. А годините… Ооо, те категорично не могат да бъдат определени от пръв поглед.
Той е изключение! У него липсва омразата, мъката и отчаянието за разлика от повечето мрачни и мъгливи погледи, приличащи на времето в Англия. Любимата тема на повечето възрастни господа е политиката, но дядо Христо нищо не ни каза по този въпрос.
Реши да ни запознае с проблемите си в здравеопазването. Преживял е тежка кардиологична операция. По думите му след операцията се е чувствал страхотно и не е знаел дали изобщо е опериран: „Като ме погледнеш отстрани, съм като тефтер, но се държа на крака”.
Като интересен тефтер, който прелистваме, е животът на 89-годишния кърпаченин. „Не съм бил на бюро. Като вол р`аботих за прехраната на семейството”. Дядо Христо е земеделец. Работил е с трактор и е ставал рано сутрин: „Сега като ги гледам отстрани с новите, модерните трактори, надигам се от вътре и им казвам да ми дадат да се кача, но не дават. Все ми казват: – Стой там, дядо Христо!”.
Само споделяше, но не в социалната мрежа „Фейсбук”. Не ни съветваше, не нагрубяваше, не се оплакваше от ниската си пенсия. Обикновено интересен човек е дядо Христо. Впечатляващ е позитивизмът и чарът му. Енергията проличава от координираните и сигурни жестикулации с ръце. „На доживяване сме” – единствено това каза с тъга. Липсва му старото време. Работа, деца, любяща съпруга, хора, с които да разговаря постоянно.
Той е дядото на българското село, дядото на правдата и личната свобода.
Вдигна ръка и се сбогува…
Теодора Пискова
Всичко от автора
 |
| Улица в село Крушуна Снимка: Елена Донкова |
Малки, големи... любвеобилни животни се движат навсякъде, но се нуждаят от внимание също като стопаните си. Това е село Крушуна, Ловешко. Няма нищо необичайно. Просто един човек ни предпази от изкушението да се отдадем на мрачните мисли и песимизма. Лесният изход, водещ към загуба в живота.
Нямаме новина, имаме историята на 89-годишния дядо Христо от с. Кърпачево (община Летница, област Ловеч), който сподели радостта и положителните си възгледи за живота. Той е типична противоположност на френския литературен образ, който Балзак създава с дядо Горио.
Сини и изпълнени с вяра са очите му. В тях няма огорчение, няма и страдание, сякаш се усмихват. Дядо Христо гледа… Към неограничените възможности на живота. Роден е в годината на Деветоюнския преврат (1923 г.) по времето на цар Борис III. В момента живее заедно с болната си дъщеря в с. Крушуна. Съпругата му е починала, има синове и дъщеря. Роднините му са в Чикаго и Франция.
Определя се като човек, който е сам. Не се страхува от желанията и плановете на живота за него. Общителен, жадуващ за разговор и привличащ всеки. Гордее се с възрастта си. А годините… Ооо, те категорично не могат да бъдат определени от пръв поглед.
Той е изключение! У него липсва омразата, мъката и отчаянието за разлика от повечето мрачни и мъгливи погледи, приличащи на времето в Англия. Любимата тема на повечето възрастни господа е политиката, но дядо Христо нищо не ни каза по този въпрос.
Реши да ни запознае с проблемите си в здравеопазването. Преживял е тежка кардиологична операция. По думите му след операцията се е чувствал страхотно и не е знаел дали изобщо е опериран: „Като ме погледнеш отстрани, съм като тефтер, но се държа на крака”.
Като интересен тефтер, който прелистваме, е животът на 89-годишния кърпаченин. „Не съм бил на бюро. Като вол р`аботих за прехраната на семейството”. Дядо Христо е земеделец. Работил е с трактор и е ставал рано сутрин: „Сега като ги гледам отстрани с новите, модерните трактори, надигам се от вътре и им казвам да ми дадат да се кача, но не дават. Все ми казват: – Стой там, дядо Христо!”.
 |
| Шапката му с надпис "Чикаго" Снимка: авторът |
Р`аботих е единствената диалектна дума, която употреби. Говореше бързо и ясно, не забравяше и не се замисляше, въпреки че не е учил. Още една важна добавка към неговия образ е положителната липса на цигара – не пуши, но не използва и бастун, с който да се подпира.
С черна, избеляла от слънцето шапка, носеща надписа „Чикаго” (подарък от роднините, които са там), младоликият дядо продължи да ни разказва за живота си и ни въвлече в красотата на обикновеното, селското и чистото.
Само споделяше, но не в социалната мрежа „Фейсбук”. Не ни съветваше, не нагрубяваше, не се оплакваше от ниската си пенсия. Обикновено интересен човек е дядо Христо. Впечатляващ е позитивизмът и чарът му. Енергията проличава от координираните и сигурни жестикулации с ръце. „На доживяване сме” – единствено това каза с тъга. Липсва му старото време. Работа, деца, любяща съпруга, хора, с които да разговаря постоянно.
Той е дядото на българското село, дядото на правдата и личната свобода.
Вдигна ръка и се сбогува…
Всичко от автора
Чудесно предаване на една трогателна човешка история, браво на вас, че я отразихте и споделихте с нас. Аз съм била свидетел и на други подобни истории в изоставени български села, наистина тъжно, че те са толкова много.
ОтговорИзтриване