 |
| Снимка: Елена Донкова |
Дядо на баба думаше още през ’68 г., че българският телевизионен зрител ще гледа как някакъв мним оперен певец ще блъска и ще псува като каруцар от телевизора. Още преди да се родя, дядо на баба думаше как пак той, българският зрител, ще гледа някаква черна Златка и вирнатата й муцуна, изпълнена с ботокс против бръчки, да приказва за морал и ценности: “Ай гледай си раутата бе, чуек!”.
Как някаква злословница и хулителка ще бърбори за бедността и мизерията на българина, за свободата и “цветето на независимостта”. И то със статус на журналистка. Все думаше дядо, че тъй се правело социално включване...
Още преди да се родя, дядо пак на баба думаше как студентите ще се питат едни други в социалните мрежи: “Колко от Вас имат повече от добър (4) по български език? Погледнете се как пишете”. И сами ще се отговарят: “Аз имам 6,00”. Ех, време прекрасно!
Те, студентите, щели да знаят думички като “симпозиуми”, “консорциуми”, “ноу-хау”, “джойнт венчъри”, “римейкове” и “хомо футуруси”. Ех, дядо, дядо, тук не си познал. Студентите не говорят много, но за сметка на това пишат много повече (не на листове, а онлайн) за “lover”-ри и “fucker”-ри. Могат културно и възпитано да ти рекат: “Bitch, please!” (букв. превод: "Кучко, моля те!"). И кулминацията е, че накрая винаги са: “Like a boss!” (букв. превод: "Като шеф!").
Дядо, има и по-страшно, разказват се вицове за студентките в общежитията: че познавали момчетата в тъмното, като им бъркали в гащите. Грозно е, дядо... Сексът вече е кирлива дума и звучи противно, защото младежкият живот се отроди от знанията и стана порнографски. Така ли беше едно време при вас, дядо...
Или недей ми отговаряй. Ти и не можеш.
Дядо, аз си спомням, че думаше на баба, макар и да не бях роден, че бъдещето раждало красота, че за нас животът щял да е по-добър. Щяло да ни мине! Как? Като в българските училища роми се гаврят с портретите на Васил Левски, цар Симеон и княз Борис I ли. И тези деца учат българска история, за да се интегрират. Те винаги са малцинство и винаги се интегрират.
Как? Когато онази вечер влязох с девойка в аптеката и питах за метранпаж. Аптекарят веднага се насочи към лубрикантите, дето доставяли удоволствие и чувствено копринено изживяване. Може би и аз погрешно съм попитал. Но някак не може решително да правиш асоциации, че те щом са младежи, значи нещо за секс им е необходимо. Уж, все задаваме интелигентно въпросите, ама все се подразбира сексуалният подтекст.
Че по вратите ни, дядо, в студентските общежития, промоутъри оставят диплянки на хапчетата “Escapelle” – било сигурно, можело да се предпазим и без презерватива. Само 72 часа след половия акт нежната половинка трябвало да си купе хапчето и да го глътне.
Думаше ти още на баба как деца ще пишат до министрите писма, че немотията им дебне живота от всеки ъгъл. А те, тези министри, си сложили куфар на устата...
Дядо, и комари нощем ми смучат кръвчицата. Мамка им! Боли ме, не ме сърби. Хем ми казваше да не святкам лампата. Кажи ми го пак, този път ще те чуя...
Стоян Нешев
Всичко от автора
Как някаква злословница и хулителка ще бърбори за бедността и мизерията на българина, за свободата и “цветето на независимостта”. И то със статус на журналистка. Все думаше дядо, че тъй се правело социално включване...
Още преди да се родя, дядо пак на баба думаше как студентите ще се питат едни други в социалните мрежи: “Колко от Вас имат повече от добър (4) по български език? Погледнете се как пишете”. И сами ще се отговарят: “Аз имам 6,00”. Ех, време прекрасно!
Те, студентите, щели да знаят думички като “симпозиуми”, “консорциуми”, “ноу-хау”, “джойнт венчъри”, “римейкове” и “хомо футуруси”. Ех, дядо, дядо, тук не си познал. Студентите не говорят много, но за сметка на това пишат много повече (не на листове, а онлайн) за “lover”-ри и “fucker”-ри. Могат културно и възпитано да ти рекат: “Bitch, please!” (букв. превод: "Кучко, моля те!"). И кулминацията е, че накрая винаги са: “Like a boss!” (букв. превод: "Като шеф!").
Дядо, има и по-страшно, разказват се вицове за студентките в общежитията: че познавали момчетата в тъмното, като им бъркали в гащите. Грозно е, дядо... Сексът вече е кирлива дума и звучи противно, защото младежкият живот се отроди от знанията и стана порнографски. Така ли беше едно време при вас, дядо...
Или недей ми отговаряй. Ти и не можеш.
Дядо, аз си спомням, че думаше на баба, макар и да не бях роден, че бъдещето раждало красота, че за нас животът щял да е по-добър. Щяло да ни мине! Как? Като в българските училища роми се гаврят с портретите на Васил Левски, цар Симеон и княз Борис I ли. И тези деца учат българска история, за да се интегрират. Те винаги са малцинство и винаги се интегрират.
Как? Когато онази вечер влязох с девойка в аптеката и питах за метранпаж. Аптекарят веднага се насочи към лубрикантите, дето доставяли удоволствие и чувствено копринено изживяване. Може би и аз погрешно съм попитал. Но някак не може решително да правиш асоциации, че те щом са младежи, значи нещо за секс им е необходимо. Уж, все задаваме интелигентно въпросите, ама все се подразбира сексуалният подтекст.
 |
| Дядо, това ли съм аз? |
Думаше ти още на баба как деца ще пишат до министрите писма, че немотията им дебне живота от всеки ъгъл. А те, тези министри, си сложили куфар на устата...
Дядо, и комари нощем ми смучат кръвчицата. Мамка им! Боли ме, не ме сърби. Хем ми казваше да не святкам лампата. Кажи ми го пак, този път ще те чуя...
Стоян Нешев
Всичко от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар