Иво Никодимов: Политиците се опитаха да разделят журналистите

Фотограф: Елена Донкова

Кой говори? Водещият или репортерът? До телевизионните новини и обратно по хоризонтала от тяхното произвеждане. Избираме репортера и Ви представяме журналиста от Българската национална телевизия (БНТ) Иво Никодимов. С него разговаря Стоян Нешев. 

Иво Никодимов

Кои са “лидерите на обществено мнение”? 

- Не смятам, че в България има изразени “лидери на мнение”, защото има много агресия в говоренето. Дори някои хора да се опитват да се позиционират като лидери на мнения те влизат в тази агресия на говоренето, която действа антилидерски. Ако погледнете последните 25 г., може да разделим периода на две части – на класическите медии, в който мненията на обществото можеха да се изразят в радио, телевизия и вестници и периода, в който навлязоха социалните мрежи. Можем до видим, че до появата на социалните мрежи в България има много малко “лидери на мнение” – от началото на промените Андрей Луканов, Александър Лилов и първият демократично избран президент Желю Желев, които бяха различни, но успяха след себе си със словото си да повлекат мнозина. Желев с не изключително добра лексика, но с неподправено поведение. Лилов с висок интелект и Луканов със своя неизмерим прагматизъм. Нещата след това се промениха и лидери на мнение нямаше. После пространството се лидира от Иван Костов и Петър Стоянов, макар от едно политическо семейство, изпаднаха в някакво противоречие помежду си и това позволи като лидер на мнение да изпъкне Георги Първанов и да бъде първият избран президент в два последователни мандата. Лидер на мнение в някаква степен беше Негово Величество Симеон Сакскобургготски, но той беше лидер на мнение преди да дойде на власт. Когато дойде на власт, той спря да говори и тогава лидер на мнение стана Бойко Борисов. И от цялата тази плеяда може би най-интересният лидер на мнение е Борисов, той е продължението на това, което беше Желев. С разликата, че Бойко Борисов е по-харизматичен и с това че например Борисов говори по начина, по който, образно казано, баба Пена от Пищигъз (Ямболско) може да го разбере. 

Фотограф: Елена Донкова

А как баба Пена ще последва Бойко Борисов в социалната мрежа? Може ли и виртуален лидер на мнение да е Борисов, след като пише граматически вярно и стилистически издържано статусите си във фейсбук? 

- Не вярвам, че някой от политиците, с малки изключения може би Николай Младенов и Кристиан Вигенин, които да сядат лично и да пишат от своя компютър във фейсбук. А за Бойко Борисов съм 99 % убеден, че някой му ги пише нещата. Но смятам, че е невъзможно те да се публикуват, без той да ги е одобрил лично. В интерес на истината, ако смятаме Борисов за виртуален от гледна точка на нереален, не, не е виртуален. Той показва, че както може да лидира мнението си чрез най-влиятелните медии, каквито са радиата и телевизиите. По същия начин може и да лидира мнението си чрез фейсбук. Много по естествено е лидер във фейсбук да бъде Сергей Станишев, защото той е по-млад, знае английски, има западно образование, той е европейски тип политик. Но Сергей Станишев във фейсбук го няма, докато Бойко Борисов се появява във фейсбук и прави фурор. И със сигурност го коментират. Там предизвиква дебат. Ето пример за лидиране за човек, който със сигурност няма познанието, образованието и подготовката да бъде лидер на мнение. Лидирането не е наука. По същия начин във фейсбук може да очертаем като лидери Антоанета Цонева и Асен Генов - хората, които чрез фейсбук изведоха десетки на площада, когато Делян Пеевски беше избран за шеф на ДАНС. 

“Троловете” в интернет – как влияят? 

- Модата на троловете ще отмине много бързо. Тя е в апогея си и отива към зенита си. Някой много е сбъркал, че с “тролове” в интернет ще може да повлияе на мнението на хората. Това означава, че много подценява интелигентността на хората, които влизат в мрежата. А такъв може да претърпи невиждано политическо фиаско, т.е. да се срине политически, преди да е успял да се издигне до малка парламентарна група в Народното събрание. 

Разделиха ли протестите журналистите на леви и десни и на интелектуални и (не)интелектуалци? 

- Протестите не разделиха журналистите, въпреки че политиците се опитаха да разделят журналистите на такива, които отразяват протестите и на такива, които не отразяват протестите. Водещи политици в България, част от управленското мнозинство, се опитаха да внушават на обществото, че журналистите, които отразяват протестите са журналисти, които подкрепят протестите. Е, такова животно няма! Един журналист трябва да отразява всяко едно събитие независимо дали то е протест, контрапротест или убит клошар. И бих попитал политиците, ако един журналист отиде и отрази в центъра на София как спи клошарка. Това означава ли, че този журналист подкрепя развитието на клошарската индустрия например. 

Намерихте ли умните мнения на протестите през лятото? 

- Намерих интересни хора и от двете страни: от тези, които протестират “срещу” правителството и тези, които протестират “за” правителството. Защото на протестите това лято излязоха хора със своята история. А това какъв е успехът на протеста или контрапротеста ще се види на едни предсрочни избори. 

Липсваха ли студентите на протеста #ДАНСWithMe? 

Студентски лозунг от протест
срещу увеличените такси
Фотограф: Николай Стайков

- Студентите на този протест определено липсваха. Няма ги. 

Защо ги няма? 

- Според мен трябва да подходим чисто прагматично. Протестите започнаха тогава, когато студентите не можеха да се включат в тях, защото бяха в сесия. Другото обяснение – интересите на студентите безспорно са по-различни. И те трудно биха били мотивирани в такъв протест, който има чисто политически и морални послания. Ако протестът беше социален, тогава според мен студентите много по-лесно щяха да бъдат привлечени в тази кауза. Хората, които са студенти днес, не знаят много от нещата, които са се случвали в годините назад. Не са ги преживявали. 

Тогава разбраха ли студентите кой е Делян Пеевски? 

- Мисля, че да. Поне малкото студентите, които аз съм виждал на протестите, разбраха кой е Пеевски. 

От протеста до учебниците по журналистика. Ще се доближи ли свободата на словото до писаното в учебниците? 

- Това, което пише в учебниците, за съжаление, не се покрива с действителността. Не защото действителността е лоша, а учебниците по журналистика са писани от неподходящи хора. Нека да разграничаваме свободата на словото от слободията. Аз по никакъв начин не съм ограничаван да кажа това, което искам и това, което смятам, че трябва да се каже. Протестите освен всичко останало показаха кои медии са обективни и кои не. 

Ако говорим за властите, имам едно мое твърдение, че петата власт у нас е в лицето на немския посланик Матиас Хьопфнер. Какво мислите след четвъртата власт да идва ред на посланиците?

 - Не възприемам посланиците на европейските страни дали става въпрос за немския

Немският посланик се застъпи
за свободата на българските медии
Снимка: dnevnik.bg

френския, понякога и за английския като пета власт, още по-малко американския. Защото тук можем да говорим надълго имат ли влияние върху вътрешната политика посланиците на големите сили. Доста сериозно се е намесвал американският посланик. Една държава не би трябвало да допуска посланиците на други държави, акредитирани в нейната столица, да се изявяват като трета, четвърта или пета власт. Основната власт в една държава са хората. И политиците трябва да разберат по-бързо. Защото живеем в едно различно общество заради обратната връзка. Не е проблем да вляза в интернет и да изразя своето мнение и то да бъде споделено, последвано и доразвито от много хора след това.

Интервюто взе Стоян Нешев

Публикации от автора