петък, октомври 25, 2013

Нашите автори (част I)


НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Нашите автори

В следващите седмици ще Ви представим поредицата “Нашите автори” – бивши и настоящи студенти по журналистика. Какво още... е с продължение. Началото на интервютата бе дадено с главния редактор на “Новата журналистика” Стоян Нешев.


Яница Маринова
Яница Маринова е автор от създаването на “Новата журналистика”, чиито нейни текстове продължава да пише и сега...

За теб “Новата журналистика” е... А старата? 

- Огън! Търсене! Светоусещане! Старата е шаблон. Новата е скок. Този, който харесва правилата, избира традиционното. Онзи, който предпочита да скочи независимо от силата на засилката, е търсач на светоусещане... 

Как ще продължиш съждението: “Истината е в твоите ръце...”? 

- Ръката е огледало! Тя е докосване до чудото на усилията. Тя е река, която пътува към брега. Без да подозира, че по пътя има препятствия, които можем да очертаваме с трохичките на Хензел и Гретел, за да отбележим изминатото. Дланта е шепот. А понякога и тишина! Затова трябва да я носим. Нея, истината! За да бъдем спасени! 

Кое е изречението, което запомни от последната книга, която прочете? 

- Книгите показват порите по лицето на човека. А днес, повече от всякога, имаме нужда от тъкан на познанието. И сега цитатът: ,,Книгата е заредената пушка в къщата на съседа ти. Зареди я! Извади патроните!” 

Студенти пеят рефрени така: “Ох, Киркегор, ох, кеф! Жан-Пол Сартр или Алвин Тофлър, голям кеф? Кое име би избрал? И защо? 

- Човек е изначално осъден на свобода. Човек е безпокойство! ,,Що се отнася до хората, мен ме интересува не това което са, а това което могат да станат.” За това преди всичко да бъдеш Човек. Сартр. 

Ако светът свърши след 7 дни и ти все още си журналист, какво би написал/ съобщил/ показал на хората? 

- Това е само началото! Захвърлете часовниците. Износете дрехите. Бих показала света през ключалка... През нея ще се огледа всяко падащо листо и траекторията, която описва, до достигането си и сливането си със Земята. Бих показала пътя на човешката сълза и калта. Бих говорила за Човека.

Станислава Цветкова е в екипа на “Новата журналистика” от 2012 г. В момента
Станислава Цветкова
тя учи журналистика в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

За теб “Новата журналистика” е... А старата? 

- “Новата журналистика” е приятелство. А старата е... Не я познавам. 

Как ще продължиш съждението: “Истината е в твоите ръце...”? 

- Истината е в твоите ръце – предай я нататък. 

Кое е изречението, което запомни от последната книга, която прочете? 

- „Страстта си била тръгнала от телата им, душите им обаче изпитвали неистовост да са заедно.”, Георги Тошев 

Студенти пеят рефрени така: “Ох, Киркегор, ох, кеф! Жан-Пол Сартр или Алвин Тофлър, голям кеф? Кое име би избрал? И защо? 

- Киркегор. Харесвам цитата му “Предпочитам дъщеря ми да стане проститутка, отколкото синът ми да бъде журналист.” Всеки може да го тълкува по собствен начин. 

Ако светът свърши след 7 дни и ти все още си журналист, какво би написал/ съобщил/ показал на хората? 

- Бих им написала нещо простичко: “Не съществувайте, а живейте! Направете нещо добро и го оставете след себе си!” 


Мария Константинова
Мария Константинова е във втори курс по журналистика в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Тя се присъедини към “Новата журналистика” в началото на тази година.

За теб “Новата журналистика” е... А старата? 

- Новата журналистика е началото на новото поколения качествени и безкрайно мотивирани бъдещи журналисти. Старата е израз на преданията, съветите и сътвореното с много усилия от тези преди нас. 

Как ще продължиш съждението: “Истината е в твоите ръце...”? 

- Истината е в твоите ръце, не пропускай шанса да я споделиш с аудиторията. Тя заслужава да я познава. 

Кое е изречението, което запомни от последната книга, която прочете? 

- “Има само един миг, в който може да откриеш и разпознаеш щастието си. Това е този миг - точно сега. Може да го задържиш и да живееш с него цял живот. А може и да го изпускаш през цялото време и да се луташ в спомени, и да се тревожиш за планове, и да бягаш от вътрешния си мир. А той е тук и сега. Пред теб. В теб. Не се налага да отиваш някъде, за да го откриеш!”, “Кафе за събуждане” - Димитър Божанов 

Студенти пеят рефрени така: “Ох, Киркегор, ох, кеф! Жан-Пол Сартр или Алвин Тофлър, голям кеф? Кое име би избрал? И защо? 

- Ако студентите пееха подобни рефрени днес цветът на образованието щеше със сигурност да е с няколко идеи по-ярък и стойностен. Смисълът и посланията на великите личности щяха да бъдат поставяни на пиедестал. Розовата действителност в наши дни принадлежи за съжаление на друга власт! Що се отнася до моя избор, той е Жан-Пол Сартр. Правя този съзнателен избор, защото освен афинитет към френския език и култура, имам такъв и към създаденото от Сартр течение във философията -екзистенциализъм.Той е емблематичен именно с него и философията за живота, която изповядва и мен лично ме вдъхновява. Основните изрази, с които го свързвам са лична свобода, умението да бъдеш себе си и неизбежната нужда от съществуване. Това са част и от моите приоритети в живота!

Ако светът свърши след 7 дни и ти все още си журналист, какво би написал/ съобщил/ показал на хората? 

- Бих съобщила това: Светът е вътре в самите Вас и Вие сте вътре в света. Собствената си реалност създавате само Вие, но не забравяйте изборът е един-единствен. След седем дни може нищо да не остане на тази Земя, може въздухът да изчезне и всички ние заедно с него, но ако след съществуването ви, там, някъде има една мъничка следа от Вас самите, значи нищо не е било напразно. А в оставящите седем дни светът ще бъде във Вашите ръце, прегърнете го с любов, вяра и доброта! Той ще свърши само, ако Вие му позволите да си отиде от Вас!

Екип "Новата журналистика"

Няма коментари:

Публикуване на коментар