 |
| Иван Русланов Снимка: личен архив |
Словото събира младите! Словото събира емоции. Словото е събирач на светове! В света на младия писател Иван Русланов, за когото сме ви разказвали и преди в Новата журналистика, но през призмата на последното му отличие - награда в конкурса Словото на младите, ще надникнем сега!
В конкурса Иван участва с разказа си ,,Признанието на дървения човек”.
Какъв е пътят от разказа ти „Признанието на дървения човек” до наградата в конкурса Словото на младите?
- Специално този разказ го планирах много дълго време. Опитвах да разкажа тази история няколко пъти преди това, но все нещо не ми достигаше. Накрая осъзнах какво наистина исках да кажа. Завърших „Признанието на дървения човек” в ранните часове на един летен ден. Беше, може би, три сутринта, когато сложих точка и препрочетох написаното. Всеки от нас се изправя пред различни проблеми, понякога още от най-ранна възраст. Аз също съм имал своите препятствия. Но аз, слава богу, имам семейство и приятели, които ме подкрепяха през цялото време. Този разказ е за онези млади хора, които нямат подкрепа до себе си. За онези, които се чувстват виновни за неща, които не зависят от тях и които трябва да осъзнаят своята истинска стойност. Искам да им кажа, чрез думите си, че те не са сами. И заслужават да бъдат обичани.
Белезите са...?
- Уроци.
Края на разказа ти завършва с : „И тогава осъзнах. Лицето ми беше планета. Един цял свят, който тепърва трябваше да бъде пробуден.” Какви светове пробуждаш?
- Знам, че всеки човек крие в себе си един уникален свят, който може да даде смисъл на човечеството. Много от хората днес, особено в смутните времена в България, нямат възможност да покажат своите таланти, своята идентичност. За жалост, понякога, дори и да искат да го направят, желанието им се превръща в жертва на поредното несправедливо обвинение. Това обаче не трябва да ги отказва. Иска ми се чрез разказа да разкрия колко важно е да покажеш качествата си на света, дори и понякога да не си разбран. Да, ще има хора, които ще те отхвърлят. Но и ще се появят такива, които ще ти дадат шанс. А за това си струва да се бориш до последно.
Как чрез силата на думите можем да се събуждаме?
- Думите съдържат огромна сила, стига да имаме куража да ги изречем. Както и желанието да ги чуем.
Какъв е тембърът на гласа на словото на младите днес?
- Сякаш е малко заглушен. Смятам, че има големи таланти сред моите връстници. Не само в изкуството, но и във всички сфери на съвременния живот. Имам чувството обаче, че много често те не получават вниманието, което заслужават. Хората, които би трябвало да повярват в тях и да им дадат шанс, просто обръщат гръб, безразлични към качествата им. Това не трябва да бъде така. Иска ми се нашето общество да държи повече на бъдещето си. Да му дава правото да допуска своите грешки, но и да не бъде сляпо, когато един талант се унищожава под безсмислието на едно тежко време. Вярвам, че скоро това няма да е така. Вярвам в хората. Макар и да е наивно, това е начинът да стигнем до промяна. Като вярваме един в друг. И се подкрепяме.
Какво ти донесе поредната награда?
- Незабравими емоции и вяра в добрите хора. Към наградата имаше и тридневен творчески семинар „Словото на младите”, където се запознах с ярки млади таланти, с които се надявам, че ще продължаваме да поддържаме контакт. Художници, фотографи, музиканти, писатели, за мен беше чест, че успях да се срещна и запозная с всеки един от тях. Тук искам да благодаря на Евгения Тагарева, организатор на проекта, и целия й екип от фондации „Огънят на Орфей” и „Стоил Куцев – Даскала” за перфектната организация и чудесното настроение, примесено с неповторимата старинна атмосфера на Пловдив. Смятам, че всеки от участниците ще запази скъп спомен за тези дни.
Къде се простира доброто, а човешките граници?
- Доброто днес е много подценено. Хората си мислят, че няма как да постигнат нещо, ако го държат дори и няколко секунди в сърцето си. За да постигнат желанията си те са склонни да убият всичко смислено в себе си. Да се продадат. Да играят роли. По този начин обаче свиват собствените си граници. Ако вечно следваш егоизма си, няма как да видиш толкова красиви неща, които се слуват около теб. Толкова много музи, които заслужвата да бъдат описани. Ще вървиш по една несигурна плоскост, която, рано или късно, ще пропадне. Ето защо ни трябва доброто. За да обичаме всеки миг. А и за да бъдем обичани. Истински. И за това, което сме.
Кога се пише със сърце?
- Когато преживееш написаното. Когато си искрен.
Какво се крие в отстоянието между времето, вдъхновението и пространството?
- Много труд, желание да разказваш истории и хъс за победа.
Интервю на ЯНИЦА МАРИНОВА
Много добро интервю. Едно от най-трудните неща е да се задават въпроси.
ОтговорИзтриване