Размисли преди лягане

Фотограф: Елена Донкова

Остава малко до полунощ... Днес си мислех същото докато пътувах в метрото: “Остава малко до моята спирка”. Остава малко до края на филма, а колко голяма нужда имам от свобода. 

Защо при съвременна глобализация обществото се разпада?

УНСС

Факултет: „Икономика на инфраструктурата”

Катедра: „Медии и обществени комуникации”

Специалност: „Журналистика и масмедии”

Георги Марчев Георгиев, фак.№ 28150039, гр.5002

Социология

Защо при съвременна глобализация обществото се разпада?

(реферативно есе)

Съвременната глобализация е търсено състояние от човечеството и то в продължение на векове. След войни, размирици, деления от всякакво естество, светът желае да достигне до етапа на падането на границите, лесен достъп до всякаква информация, високоскоростно развитие на технологиите, превръщането на света в едно огромно глобално село, в което да няма разлика между хората, по отношение на пол, националност, етнос....т.нар. състояние на глобален мир, глобална икономика, глобален пазар, общо взето глобална атмосфера. Но оглеждайки се в огледалото глобализацията разкрива други закономерности- изолиране на сравнително малък брой хора с голям доход, с влияние върху световните ресурси и капитали, силно мобилни, стоящи на върха на стратификационната пирамида и на индивиди, които получават нисък доход, занимаващи се с рутинна дейност, принудени да са на дъното, в утайката на обществото, което при някои от тях оказва пагубно влияние. Същевременно отсъствието или потиснатостта на т.нар. средна класа е видима закономерност, предизвикваща колапс в условията на всестранна глобализация. И тогава изникват въпросите: „Разпада ли се обществото?”, ако да: „Защо се разпада обществото?”, „До какво ще доведе това?”.

Разделението на обществото на класи, прослойки, притежатели на средствата за производство и работещи чрез средствата за производство, антагонистично разделени, е съществувало винаги- от древни времена до наши дни. Борбата между тях е довеждала до различни видове конфликти, докато не се роди съвременната демокрация, която претендира да е най- висшето стъпало в еволюционното развитие на държавното управление. Проблемът днес се крие в разширяващата се пропаст между елитите и обикновените хора, като същевременно в тази бездна пропада и изчезва средната класа. Нека започнем от върховете на стратификационната структура на обществото. Там са се настанили нов тип елити, елити, които включват корпоративните мениджъри, но и всички онези професии, които произвеждат и обработват информация. Те са по-космополитни, по-неспокойни, по-мобилни от своите предшественици. Според Кристофър Лаш („Бунтът на елитите и предателството към демокрацията”) успехът днес е в пряка зависимост от подвижността, от придвижването до най-подходящото за момента местоположение, сърфирането на гребена на вълната и така миграцията се е превърнала в начин на живот. Туристическата същност на елитите ги откъсва от обществото и те зад аристократичната си надменност загнездват страхът от плебеите. Виждат в тях деградираност, липса на духовни качества и характер, необходими за демократичното гражданство. Елитите са се самозатворили в олигархичните си структури и се откъсват от обществената тъкан. Това разкрива ясната липса на доверие от страна на богатите, което предизвиква такова отсъствие и у бедните. Едните зад страхливата си обвивка гледат надменно през прозорците на лъскавите си коли със затъмнени стъкла, а другите ги псуват и ги обвиняват за собствената си маргиналност. Разделението е повече от видимо и е първата граница, разчленяваща основно обществото на бедни и богати. Това води след себе си една изключеност на бедните от публичния дебат. Въпреки заливането им с всякакъв тип (включително и от публичните дела) информация, например масовият гласоподавател е изпаднал в електорална апатия, загубил е стимул, доверие във висшите слоеве, които би трябвало донякъде да организират или ре-организират при нужда обществения ред. Припокриват ги с мафиотските слоеве (или защитаващи техните интереси), с престъпността, не откриват разлика между платформите, идеологиите, върху които би следвало да лежат. Елитът на политиката се е размил, вече трудно се открива различие в управлението на леви и десни, републиканци и демократи, либерали и консерватори. Ниските слоеве не се идентифицират с представителите си в политиката и това извиква у тях летаргично, бездушно отношение, което дори не ги кара да се съпротивляват. Често за решение бедният избира пътя на дребната престъпност, предпочита главатарството на група за кражба, отвличания, с което да „успее” и намери решение на проблемите си.

От друга страна състоянието на средната класа, така основополагаща и важна в демократични условия, също не е цветущо. Съществуването й винаги главно се е дължало на нейната автономност от класата на богатите и от влиянието на държавата като публична и официална власт. Тази автономност идва от съчетаването на професионална компетентност, гражданско самочувствие и ангажираност по процесите в обществото, лично самочувствие на елит, инициативност и т.н. Сега центърът на стратификационната пирамида, там където изобщо го има, е поставен на колене, в зависимост от политическите елити и няма изградени свои автономни граждански и професионални сдружения, превърнал се е в сбирщина от обслужващи експерти- специалисти. Ясно е очертана граничната бразда между елит, бивша средна класа и маргинализирани слоеве, които по между си нямат диалог, отцепени са в своите си „владения- покрайнини” и образуват разчленено, разпадащо се , деградиращо общество, организиращо се под диригентската палка на глобализацията. Това Херберт Маркузе нарича едноизмерно съществуване на едноизмерния човек в едноизмерна вселена. Идеята за за глобалното село се е видоизменила в идея за уродливо разцепление, едноизмерно село и ясно дава да се разбере, че е една от многото изкуствени потребности, задоволяващи незадоволимия, несвойствен глад на обществото. Обезсмислят се цели институции, организации (като ООН), борещи се за световен ред, мир, разбирателство. И пътят, от който са тръгнали с една идеална, утопична идея, се е превърнал в неутъпкана пътечка, водеща към неизвестно пространство, наречено от Ален Менк- Ново средновековие с нови черни векове.

Този автор окрива и друг вид диференциация- между равнището на развитие на континентите- Европа, Азия, Америка, Африка. Докато най- бедните африканци, в условията на глобализацията на XXI век, все още измират от глад, то европейските и американските маргинални слоеве не са изпаднали в такова състояние, въпреки че в Източната част на Стария континент са по-бедни. Азия се е превърнала в икономическо чудо на съвремието, което предизвиква промяна на съотношението на силите, привличайки вниманието и съответно влиянието към себе си. Открива също място за сравнение между същинското Средновековие и наши дни. Описва т.нар. „сиви зони”, съществували в миналото и възраждащи се днес. „Зони на здрача”, в които на тронът са се настанили незаконността, процъфтяващи мафиотски структури и организации, градове, даже страни, изплъжващи се от държавната власт, уж модерни общества, а намиращи се между сянката и изолацията. Това са признаците на Новото средновековие, към което глобалното село е поело. Диференцирала се на малцинствени групи (общества на малцинствата) правовата държава изпуска юздите на „файтона”, превръща се в безстопанствено пространство с нов тип владетели- владетели на наркотрафика, на проституцията, на огромните маси пари, спечелени чрез незаконни дейности и изпрани в пералнята на официална дейност. И тук спонтанно възниква въпросът: „Мафията ли е изтеглила печелившия билет от лотарията- разпад на обществото?”. Ами, погледнато реално, те са се настанили трайно във висшите слоеве, в елита, където играят незаменима роля, те са важни клечки, недосегаеми от ръката на закона, независими велможи, които се откриват както в центъра, в изолираната черупка на елита в развитите общества, така и в периферията, където необезпокоявано се засаждат ниви с мак в Ирак, Иран, Афганистан, извършват се покупко-продажби с плът на огромния пазар на Източна Европа и Русия, произвеждат се „скъпи” ментета в Китай и изобщо в Азия, пускат дълбоки корени в Япония, заемат стратегическо място в ресурсно богатото пространство на Африка, управлявана на парче от местни главорези, под шапката на големите. Откриват се и се разрастват и в нисшите слоеве, за които едно от честите решения е тръгването по пътя на лесното богатство, превръщането на младежи в престъпници, израстващи в лоното на организираната мафиотска структура. И тук вече е малко смешно да се говори как глобализацията превръща света в едно хомогенно пространство, в което царува свободата, равенството, независимостта и справедливостта. А за финал Ален Менк вижда и съответствие между чумата и СПИН-а- двете средновековни болести, съответно на старото и новото Средновековие. Страхът от пандемичното развитие на СПИН-а и неоткриването на лекарство срещу него е подобен на първичния страх от предните епохи, с разлика, че тогава се е знаело само името на болестта, предавано от уста на уста, а днес медиите широко разкриват човешката неспособност за справяне с проблема.

Корупцията и мафиотизирането на обществото изглеждат нереални, абстрактни в условията на информационната ера, но те съществуват и бурно се развиват. Правовата държава се е превърнала в джунгла, глобализацията в начин за разчленение на обществото, дори в негов разпад, а в крайна сметка ясно се очертават линиите на разделение на едно общество, съставено от малцинствени групи- елити, самозатворили се в свой собствен ирационален свят, свят на цифри, пари и власт, почти затрита средна класа, контролирана и в следствие неавтономна, маргинализирани слоеве, живеещи в условията на бедност и намиращи изход често пъти в престъпна дейност. И ако обществото все още не се е разпаднало, а е като пъзел с разпръснати части, то то е на път да премине от разчлененост към разпад.

Аз съм свободен

УНСС

Факултет: „Икономика на инфраструктурата”

Катедра: „Медии и обществени комуникации”

Специалност: „Журналистика и масмедии”

Георги Марчев Георгиев, гр.5002

Социология

Аз съм свободен

(реферативно есе)

“Да имаш или да бъдеш, да нямаш или да не си”- звучащ по хамлетовски този въпрос разкрива една от вечните дилеми в историята на човечеството. Дилема, в която притежанието и битието, които във вечната си конфронтация се отблъскват, растат в една и съща почва- човешкото съзнание. В различните исторически епохи доминант винаги е едното, но другото не умира и израства в следващата. Така ту егоизмът, ту алтруизмът превъзходства, но търсената цел е една- свободата, колкото и огромно и безгранично да е пространството й. В съвремието всеки би потвърдил собствената си, но дали притежава шармантната й външност или за него е начинът, по който усеща света около себе си с реалната негова същност- тук се намесва човешкият избор.

Съвременното общество е обзето от маниакалността да граби всичко, което види и пожелае. Искането води до едно безумно “имане”- “имане” на модерна техника, “имане” на маркови дрехи, “имане” на пари, “имане” на незадоволяващ се нагон..., та дори и абстракции като любов, душа, свобода. Потреблението на стоки от материален и духовен аспект е превърнато в основен постулат, даващ отражение върху отношенията между хората, които потребявайки блага по между си са във вечно единоборство за парче от ограничените ресурси. Но още древните пророци Буда и Исус са осъзнали безсмислието на притежаването. Според индийския Бог, ако искаме да достигнем до най- високата степен на развитие, не трябва да ламтим за собственост, а Исус учи: “Защото, който иска да спаси душата, той ще я погуби, а който погуби душата си зарад Мен, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си, погуби или повреди.”. Още във философските системи на Великите учители ясно е показана силата на духовното богатство, а не на “имането”.

Думата имам не никак проста. В някои езици тя не съществува, защото не е естествена категория на човешкото съществуване. Преминала в световния речник след установяването на частната собственост тя води до безмислени фрази като: “имам безсъние”, “имам любовни вълнения”, “имам щастие”, “имам радост” и т.н. Ярко се откроява на повърхността липсата на сетивност, чувство за преживяност, които са заместени с затъпеността на сетивата и чувството за собственост. Битието е отстъпило място на притежанието, знанието на информацията, личността на Аз-а с псевдо Аз, на мимикративното поведение, интелигентността на манипулативната такава, усета за свобода с “имането” й.

Битието е трудно за разбиране. В него се крие начинът на съществуване “съм”. А то означава жизненост и отвореност към света, отнася се до истинската природа, до реалната същност на даден човек или предмет. Индивидът разбира естествената си предопределеност към битийния модус, поради ценността му, търсенето и съществуването му в неговото човешко съзнание, но под натиска на обществото, обществените норми, заливащите го реклами, изкушаващите го от всеки ъгъл права, той плавно и постепенно преминава в притежателния модус. Там човекът се присъединява към общоприетите принципи на “имането”, които изместват от съзнанието му ценностите на битието. Повлечен от общата вълна той доброволно се отказва от част от свободата си, стеснява и малкото пространство, където не засяга чужди интереси и вече влиза в конфликт за блага с останалите членове на обществото, предава се на магнетичната енергия на притежаването. Готовият потребител започва да осъзнава всичко около себе си като даденост, като отражение на действителния свят, като нещо, което може да подложи на своето влияние, а всъщност не осъзнава, че по този начин се превръща в ограничаващ фактор на своя свободен свят. Твърде характерен белег на съвременното общество, което е съставено и от такъв тип хора, оформящи обществото на потреблението. Общество, в което стремежът към “купуване” на всичко, което окото види е по-важно от диренето на причинноследствени връзки, така важни в битието. Окован във веригите на индивидуалната не-свобода човекът е съставната частица, атомчето, което оформя орбитата на не-свободното общество. То приема свободата като кармично предопределена, полуфабрикат, който просто притежава и отстоява в борба с останалите общества. Войните от последните столетия са израз точно на противопоставянето на общество срещу общество, държавна е политиката на притежанието на друг народ, на влияние над него, над свободата му. Затова е и толкова болезнено отцепването на една нация от друга (например Косово от Сърбия). Така се раждат и големите обществени организации, които отнемат свободата на членовете си при вземане на определени решения. Важно условие е нациите доброволно да бъдат подчинявани, доброволно да приспиват съзнанието си и да загубят правилната посока. Но загубата на компаса убягва от заетия им с потребление поглед, насочен към поредния “щанд”. Но нищо не е полуфабрикат, нищо не е каквото изглежда отвън, реалността е друга, “имането” на свобода е невъзможно, защото свободата е част от съзнанието, от битийния модус.

Ключът към тежкия сандък с истината за света е в ръцете на човечеството, то държи тайния шифър, в който ясно е очертан светът на битието, на истинската, позитивната свобода. От обществата зависи дали ще заменят елементарното кратко удоволствие от потреблението и притежанието с истински стойностни битийни истини. Закърняло е чувството на търсене на отговори, изчезнал е критичният поглед към действителността, изчезнало е знанието. Дори задаването на въпроси е свързано с пари, власт, корупция, а не с вечните въпроси на битието.

Фром, в “Да имаш или да бъдеш”, ясно отчита претенциите на цивилизацията за откритост, алтруизъм, съпричастност, но цивилизационните белези не разкриват това. В музиката, културата, мисленето, изобщо това, което отразява ежедневието на съвременното общество, личат егоизмът, егоцентризмът, завистливостта, лицемерието, които се подават зад оградата на притежателния модус. Цялата постмодерна култура е обладана от нечистоплътието на собственото си съществуване.

Планетарният стремеж трябва да бъде пренасочен към битието, свободата, оттам и свободният избор на отделната личност (макар и очертана в определени рамки). Трябва да се ограничи потребителското начало до разумни граници, в които не да се достига до хедонистични мигновени наслади, а до осъзнато съществуване. Съществуване, в което да се преоценят и изтупат от нафталина изразите “Аз съм влюбен”, “Аз съм знаещ”, “Аз съм независим”, “Аз съм свободен”.

Изкуствените потребности

УНСС
Факултет: „Икономика на инфраструктурата”
Катедра: „Медии и обществени комуникации”
Специалност: „Журналистика и масмедии”
Георги Марчев Георгиев, гр.5002
Социология

ИЗКУСТВЕНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ
(РЕФЕРАТИВНО ЕСЕ)

ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВО ИМА НЯКОЛКО ВАЖНИ ЕТАПА В СВОЕТО РАЗВИТИЕ. С РАЖДАНЕТО СИ ДЕТЕТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ЕМОЦИОНАЛНИТЕ, ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ ОТ ХРАНА, ВОДА, ЛАСКИ, КОИТО ГО ЗАДОВОЛЯВАТ ИЗЦЯЛО. С ПОРАСТВАНЕТО СИ И ОПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА ОКОЛО СЕБЕ СИ ТО ПРИДОБИВА НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИГРАЧКИ, КОИТО ДРУГИТЕ ИМАТ, АНИМАЦИОННИ ФИЛМИ, КОИТО ВСИЧКИ ХЛАПЕТА ГЛЕДАТ И РЕД ДРУГИ. С ПОСЕЩАВАНЕТО НА НА ИНСТИТУЦИИТЕ КАТО ДЕТСКАТА ГРАДИНА И УЧИЛИЩЕТО, ПРИДОБИВА И НЕОБХОДИМОТО ПОВЕДЕНИЕ ЗА ОБЩЕСТВОТО, ПОДРАЖАВА НА ИЗГРАДЕНИ МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ ОТ РОДИТЕЛЯ, УЧИТЕЛЯ, ЛЮБИМИЯ КЕЧИСТ. ОТКРИВА ДОБРО И ЛОШО СПОРЕД УСТАНОВЕНИТЕ ДОГМИ, НО ДРУГ ВАЖЕН ЕЛЕМЕНТ Е И ПРИДОБИВАНЕТО НА ПОТРЕБИТЕЛСКО ПОВЕДЕНИЕ- КАКВО ДА ПОТРЕБЯВА И КАК ДА ГО ПОТРЕБЯВА. ФОРМИРА В ЖЕЛАНИЯТА СИ КАКТО ИСТИНСКИ, ЕСТЕСТВЕНИ ПОТРЕБНОСТИ (НАПРИМЕР ОТ ЗАСИЩАЩА, ПОЛЕЗНА ЗА ОРГАНИЗМА ХРАНА, ОТ ВОДА, ОТ САМОСТОЯТЕЛНОСТ ), ТАКА И НЕНУЖНИ, ИЗКУСТВЕНИ ТАКИВА (ХРАНИ И НАПИТКИ, НАТЪПКАНИ С ОЦВЕТИТЕЛИ, ЕМУЛГАТОРИ, ТЕЛЕВИЗИОННИ И ИНТЕРНЕТ ИГРИ, ПРЕДИЗВИКВАЩИ ДОРИ ПРИСТРАСТЕНОСТ ) И ТЕ ГО СЪПЪТСТВАТ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ МУ ЖИВОТ. ПОД НАПОРА НА ВСЕОБЩОТО СЪЗНАНИЕТО МУ СЕ ПРЕВРЪЩА В ЕДНО ОТ ВСИЧКИ. ОФОРМЕН КАТО УДОБНИЯ, ГОТОВИЯ ПОТРЕБИТЕЛ СТАВА И ГРАДИВНАТА ЕДИНИЦА НА ОБЩЕСТВОТО НА ИЗКУСТВЕНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ, ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ОБЩЕСТВО.
ПОТРЕБНОСТТА Е ДВИЖЕЩАТА СИЛА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ САМОТО МУ НАЧАЛО. ПОГЛЕД КЪМ ПЪРВИЧНИТЕ ХОРА ЩЕ УСТАНОВИ, ЧЕ ТЕХНИТЕ НУЖДИ СА КАСАЕЛИ ФИЗИЧЕСКОТО ИМ ОЦЕЛЯВАНЕ, ВЪЗПРОИЗВОДСТВОТО НА ЧОВЕШКИ РОД. БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТЯХ ЧОВЕКЪТ СЕ РАЗВИВА И ПРЕМИНАВА КЪМ ОБРАБОТКА НА ЗЕМИТЕ, ОТКРИВАНЕ НА СЕЧИВАТА, СЪЗДАВАНЕ НА ПЪРВИТЕ ЖИЛИЩА, СЛЕД ВРЕМЕ СЕБЕУСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО И ЗАПАЗВАНЕТО НА ОТКРИТИЯТА НА ПРЕДХОДНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ ДОВЕЖДАТ ДО ПИСМЕНОСТ, КУЛТУРА, МИТОЛОГИИ, ПО-КЪСНО ДО РЕЛИГИИ, БОРБА ЗА ЗЕМЯ С ОСТАНАЛИТЕ ПЛЕМЕНА И НАРОДИ, ДОСТИГАНЕ ДО РАЗЛИЧНИ НАУЧНИ ОТКРИТИЯ, РЕАЛИЗИРАЛИ СЕ ПО ПЪТЯ НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА И УМА. ТАКА СЕ ДОСТИГА ДО ДНЕШНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, КОЯТО Е НАРЕЧЕНА ИНФОРМАЦИОННА, ТЕХНОЛОГИЧНА, ПОСТИНДУСТРИАЛНА И ДР. ЕРА. ЕРА, В КОЯТО КЛАСИТЕ В ОБЩЕСТВОТО ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАТ, БЕДНИТЕ СТАВАТ ФИНАНСОВО ПО-СТАБИЛНИ (ВЪПРЕКИ ТОВА СЕ ОТДЕЛЯТ ДВЕ ПРОСЛОЙКИ В ОБЩЕСТВОТО- НА МНОГО БЕДНИТЕ И МНОГО БОГАТИТЕ, МУЛТИМИЛИАРДЕРИТЕ), ПОТРЕБНОСТИТЕ СА ВСЕ ПОВЕЧЕ, СЪЩЕСТВУВАТ МНОГО ВЪЗМОЖНИ ВАРИАНТИ ЗА ЗАДОВОЛЯВАНЕ ОТ ПОВЕЧЕ ХОРА, КОИТО МОГАТ ДА ЗАДОЛЯВАТ. С ДРУГИ ДУМИ, ОГРОМЕН ПАЗАР, НА КОЙТО ВСЯКО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО Е ПОТЕНЦИАЛЕН ПОТРЕБИТЕЛ, КЛИЕНТ, ТЪРСЕЩ СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ, СЪЗДАВАНИ ОТ Т.НАР. ПРОИЗВОДИТЕЛИ, ЗА КОИТО РАБОТЯТ САМИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ. И КРЪГЪГ СЕ ЗАТВАРЯ. СЛОЖНА СИСТЕМА ОТ ВРЪЗКИ, КОЯТО ЦЕЛИ НЕПРЕСТАННО ЗАДОВОЛЯВАНЕ, СВРЪХ-ПОТРЕБЛЕНИЕ, КОЕТО СЪЗДАВА И ЕДНО СВРЪХ-ПРОИЗВОДСТВО. ЧОВЕКЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ВЕЩОМАН, КОЙТО КУПУВА НЕПОТРЕБНОСТИ (ДЖУНДЖУРИИ И ПРЕДМЕТИ), КОИТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА ПРИТЕЖАВА, ЗАЩОТО ВСИЧКИ ВЕЧЕ СА СИ ГИ КУПИЛИ, СЛЕДВАЙКИ МОДНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ. А СЪЩЕВРЕМЕННО, ЗА ДА ГИ ИМА ТРЯБВА ДА ПОЛАГА ТРУД, ОТ КОЙТО ДА ПОЛУЧАВА ПАРИТЕ, С КОИТО ДА СИ ГИ ПОЗВОЛИ. НЕПРЕСТАННА ГОНЕНИЦА МЕЖДУ ХОРАТА ЗА ПО-ГОЛЯМ КЪС, ЗА ПОВЕЧЕ ПРИТЕЖАНИЕ, ЗА ПОВЕЧЕ ПАРИ, ЗА ПОВЕЧЕ ВЛАСТ. И ЧОВЕКЪТ СТАВА НЕ-СВОБОДЕН, ЗАВИСИМ ОТ САМИТЕ ПРЕДМЕТИ, ОТ БЕЗДУШНОТО ИМ СЪДЪРЖАНИЕ, БЕЗ КОИТО СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ Е ОБРЕЧЕНО НА ГИБЕЛ.
ГЛАВНАТА ЦЕЛ НА ТАЗИ МАНИАКАЛНОСТ Е ПРИСПИВАНЕ НА КРИТИЧНАТА МИСЪЛ НА ОБЩЕСТВОТО, КОЯТО ДА БЪДЕ ЗАМЕНЕНА ОТ МИСЪЛТА ЗА ПОКУПКА, ЗА ПОТРЕБИТЕЛСТВАНЕ. ВЪПРОСИТЕ КОЙ ПЕЧЕЛИ ОТ ТОВА, КАКВИ ПОЛЗИ ИЗВЛИЧА ОТ ТОВА И Т.Н. СА УМЕСТНИ. ВСЕКИ УПРАВЛЯВАЩ ЩЕ ПРЕДПОЧЕТЕ ДА УПРАВЛЯВА НАЦИЯ, КОЯТО Е ЗАЕТА С ВСИЧКО ДРУГО (В СЪВРЕМЕННИ УСЛОВИЯ КУПУВАНЕТО НА ВСИЧКО, КОЕТО ОКОТО ВИДИ), НО НЕ И С ТЪРСЕНЕТО НА “КУСУРИ” ВЪВ ПОЛИТИКАТА, КОЯТО ВОДИ. ПОД ПРЕДТЕКСТ ТЪРСЕНЕТО НА ВСЕОБЩОТО БЛАГО, ВЛАСТИМАЩИЯТ ТЪРСИ И РЕАЛИЗИРА СВОИ ЛИЧНИ ПОЛЗИ И ИЗГОДИ. НАСОЧВАНЕТО НА ВНИМАНИЕТО КЪМ ВСЕ НОВИ И НОВИ, НЕНУЖНИ ПОТРЕБИТЕЛСКИ СТОКИ, ОТВЛИЧА ЧОВЕШКОТО УСИЛИЕ КЪМ ТРУДА, ЧРЕЗ КОЙТО ДА СИ ГИ ОСИГУРИ. ПРИМЕР Е ВОЙНАТА НА САЩ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК, КЪДЕТО ПОД ПРЕДЛОГ ТЪРСЕНЕ НА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ, ТЕРОРИСТИЧНИ МРЕЖИ И ЗАПАЗВАНЕ НА СВЕТОВНИЯ МИР СЕВЕРНОАМЕРИКАНСКАТА ДЪРЖАВА СЕ ДОКОПА ДО НЕФТЕНИТЕ КЛАДЕНЦИ (ОПРЕДЕЛЕН БРОЙ БИЗНЕСМЕНИ-ОЛИГАРСИ, ДИКТУВАЩИ ЦЕНАТА МУ), ТАКА НЕОБХОДИМА СУРОВИНА В ИЗЧЕРПАНИЯ ЗАПАС НА АМЕРИКА. А И ОТ ДРУГА СТРАНА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ПРОИЗВЕДЕНОТО ОРЪЖИЕ (ЕДИН ВИД ПОТРЕБЛЕНИЕТО МУ) ДОВЕЖДА И ДО ЕДНО НОВО ПРОИЗВОДСТВО И ИЗПРОБВАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНО НОВИ ОРЪЖИЯ. НАМИРАНЕ НА ЯДРЕНИ ГЛАВИ, КОЕТО БЕ УЖ ГЛАВНАТА ЦЕЛ, ТАКА И НЕ СЕ СЛУЧИ. НО ОСЪЗНАВАНЕ НА СЛУЧВАЩОТО СЕ НЕ СЕ СЪСТОЯ И НАЦИИТЕ, ОТВЛЕЧЕНИ ОТ МИСЪЛТА ЗА СВЕТОВЕН РЕД, ЧРЕЗ УНИЩОЖЕНИЕ НА ТЕРОРИЗМА, СИ ПРОДЪЛЖИХА С ПЪЛНА ПАРА ПОТРЕБЛЕНИЕТО И ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА ИЗКУСТВЕНИТЕ СИ ПОТРЕБНОСТИ, ВКЛЮЧВАЩИ И УТОПИЧНАТА МИСЪЛ ЗА ГЛОБАЛЕН МИР. А ТОВА ДОВЕДЕ И ДО ОГРОМНА СВЕТОВНА ФИНАНСОВА КРИЗА, КОЯТО Е В РЕЗУЛТАТ ТОЧНО НА БЕЗСКРУПУЛНОТО УНИЩОЖЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ, ОТ КОИТО СЕ ПРОИЗВЕЖДА. СВРЪХ-ИКОНОМИКАТА ПРОСТО ИЗБУХНА ОТВЪТРЕ, НЕ ОТ НЯКАКАВИ ВЪНШНИ ПРИЧИНИ, А ОТ НЕКОНТРИЛИРУЕМОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ И ПРОИЗВОДСТВО ВСЕ НА НЕНУЖНОСТИ, КОИТО ДА ЗАДОВОЛЯВАТ ИЗКУСТВЕНИЯ “ГЛАД” НА ОБЩЕСТВОТО. ВЪВ ВИХЪРА НА ТАЗИ КРИЗА СВЕТОВНИТЕ ЛИДЕРИ ЗАПОЧНАХА ДА ГОВОРЯТ ЗА НОВО НАЧАЛО, В КОЕТО ДА СЕ ЗАСИЛИ КОНТРОЛЪТ ВЪРХУ ПРИЧИНИТЕ ЗА КОЛАПСА. НАМЕРЕНИЯ ТВЪРДЕ, НАПОДОБЯВАЩИ ТЕОРИЯТА ЗА КОНВЕРГЕНЦИЯТА ОТ XXВЕК, С РАЗЛИКАТА, ЧЕ СЕГА НЯМА ДА СЕ СЛИВАТ ДВА ВИДА ПОЛИТИЧЕСКИ СИСТЕМИ (КАПИТАЛИСТИЧЕСКА И ТОТАЛИТАРНА), А ЩЕ СЕ СЪЗДАДЕ МЕХАНИЗЪМ ЗА ОЩЕ ПО-ДОБРО КОНТРОЛИРАНЕ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО. ТО, ЧЕ И ДОСЕГА КОНТРОЛЪТ СИ Е ВИДИМ, НО ИДЕЯТА Е НАМАЛЯВАНЕТО НА ТЪРСЕНЕТО. МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ДОСЕГАШНИТЕ СТОКИ НА УДОВОЛСТВИЕТО, ВКЛЮЧВАЩИ МИСЛИТЕ, ЖЕЛАНИЯТА, ЧУВСТВАТА, ЗАГЛУШАВАЩИ КРИТИЧНОТО МИСЛЕНЕ, ЩЕ СЕ ОГРАНИЧАТ. ДОСТА НЕУДОБНО И ЕДВА ЛИ ЩЕ СЕ ОСЪЩЕСТВИ, ЗАЩОТО НАМЕРЕНИЕТО СИГУРНО ЩЕ СИ ОСТАНЕ САМО НА ХАРТИЕН НОСИТЕЛ, ОПИТ ОТНОВО ДА БЪДЕ ПОПРЕЧЕНО НА ОБЩЕСТВОТО ДА ОСЪЗНАЕ МАКРО-ПРОБЛЕМИТЕ. ОБУЧЕНИЯТ ПОТРЕБИТЕЛ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА ЗАДОВОЛЯВА ХЕДОНИСТИЧНО ПОТРЕБНОСТИТЕ СИ И С ПО-МАЛЪК ДОХОД.
ДРУГ ЕЛЕМЕНТ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ИЗКУСТВЕНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ Е РЕКЛАМАТА. АКТИВНИЯТ ДИРЕКТЕН ТЪРГОВСКИ МАРКЕТИНГ И МАНИПУЛАЦИЯ, “ПРОМИВАНЕТО НА МОЗЪЦИТЕ” НА НАСЕЛЕНИЕТО ЧРЕЗ МЕДИИТЕ И МАСОВОТО ИЗКУСТВО СА СРЕД СЪЗДАТЕЛИТЕ И СПОМАЩЕСТВУВАТЕЛИТЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКОТО НАЧАЛО У ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ, В ГЛОБАЛЕН ПЛАН У ЧОВЕЧЕСВОТО, ОФОРМЯЩО КОСМОПОЛИТНО ОБЩЕСТВО НА ТЪРСЕНЕ НА УДОВОЛСТВИЕ В КУПУВАНЕТО. НО ЩАСТИЕТО НЕ СЕ КРИЕ ТАМ, НАПРОТИВ СЪЗДАВА ЕУФОРИЯ В НЕЩАСТИЕТО, КРАТКОВРЕМЕННО ЗАГЛУШАВАНЕ НА ИЗНУРИТЕЛНИЯ ТРУД, АГРЕСИВНОСТТА, НИЩЕТАТА И НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА. В НЕПРЕСТАННОТО ИЗВЪРШВАНЕ НА РАБОТНА ДЕЙНОСТ, ОСВЕН ПАРИТЕ ЗА НОВИТЕ ДЖУНДЖУРИИ, СЕ КРИЕ И МЕТОД, ЧРЕЗ КОЙТО ПОЧИВКАТА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПОДВЛАСТНА НА РЕКЛАМАТА. ЗАЩОТО ЗАБАВЛЕНИЕТО И ПОЧИВКАТА СЕ КОНТРОЛИРАТ ЧРЕЗ МАСОВОТО ИЗКУСТВО- МУЗИКА, КОЯТО ВСИЧКИ СЛУШАТ, ИЗБЯГВАЩА АКТУАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ И НАСОЧВАЩА СЕ КЪМ СЕКСУАЛНОСТТА И “ЛЮБОВТА”, ФИЛМИ, КОИТО РАЗВЛИЧАТ СЪС СЦЕНАРИИ, КОИТО СА С ПРЕДВИДИМ ФИНАЛ И ОТНОВО С ЛИПСВАЩ ЕЛЕМЕНТ НА КРИТИКА И Т.Н. ОТТАМ НИВОТО НА ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО СЕ ПОЛУЧАВА ОТ ВСИЧКИ ИЗТОЧНИЦИ (ИНТЕРНЕТ, ТЕЛЕВИЗИЯ, ВЕСТНИЦИ, СПИСАНИЯ, РАДИО) Е ОГРОМНА, НО НЕКАЧЕСТВЕНА, ОТНОВО С ЦЕЛ ТРУДНО ОСЪЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА (НЕЗАВИСИМО ОТ МНОГОИЗМЕРНОСТТА Й) И ТУШИРАНЕ НА КРИТИКАТА. НЕСЛУЧАЙНО МЕДИИТЕ СА НАРЕЧЕНИ ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ, ВСИЧКО, КАЗАНО В ЕФИР ИЛИ НАПИСАНО В ПРЕСАТА, СЕ РАВНЯВА НА ЗАКОН, НА ИСТИНЕН ФАКТ. ВЛИЯНИЕТО Е ОГРОМНО И ПРЕДИЗВИКВА УСЕЩАНЕТО ЗА СВОБОДА У ОБЩЕСТЕНОТО СЪЗНАНИЕ, НО ТАЗИ СВОБОДА Е ИЗМАМНА, СВЕДЕНА ДО ИЗБОР МЕЖДУ ДРЕБОЛИИ (ДАЛИ ДА СИ КУПЯ ДОМАТИ ОТ ПАЗАРА ИЛИ ОТ ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН ПРАХ ОТ ДОМАТИ ОТ BILLA!!!). СВОБОДАТА Е ПРЕВЪРНАТА В СРЕДСТВО ЗА ГОСПОДСТВО, ТЯ ПОДДЪРЖА ИЗМАМНОСТТА, ЧЕ ИМА СВОБОДНА КОНКУРЕНЦИЯ ПРИ РЕГУЛИРАНИ ЦЕНИ, ЧЕ ИМА СВОБОДНИ МЕДИИ, КОИТО СЕ АВТОЦЕНЗУРИРАТ, СВОБОДЕН ИЗБОР МЕЖДУ ТЪРГОВСКИ МАРКИ И Т.Н. ТОЗИ ТИП ВЛИЯНИЕ ИЗГРАЖДА ЕДНОИЗМЕРНИЯ ЧОВЕК С ЕДНОИЗМЕРНА МИСЪЛ В ЕДНО ЕДНОИЗМЕРНО ОБЩЕСТВО. ЕДНОИЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВО Е ЗАБРАНЕНО ЗА ОНЕЗИ ИДЕИ, СТРЕМЕЖИ, МИСЛИ, КОИТО ПО СВОЕТО СЪДЪРЖАНИЕ ПРЕМИНАВАТ ОТВЪД УСТАНОВЕНИЯ РЕД, ТЕ БИВАТ ПРОПЪДЕНИ ИЛИ РЕДУЦИРАНИ ДО ЕЗИКА НА ТОЗИ СВЯТ. СПОРЕД ХЕРБЕРТ МАРКУЗЕ (“ЕДНОИЗМЕРНИЯТ ЧОВЕК”) ЕДНОИЗМЕРНАТА МИСЪЛ СИСТЕМАТИЧНО СЕ ПОДКРЕПЯ ОТ ОНЕЗИ, КОИТО ПРАВЯТ ПОЛИТИКАТА И ТЕХНИТЕ ДОСТАВЧИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ. ТЕХНИЯТ ДИСКУРСИВЕН СВЯТ Е НАСЕЛЕН ОТ САМОДОКАЗВАЩИ СЕ ХИПОТЕЗИ, КОИТО НЕПРЕСТАННО И МОНОПОЛНО ПОВТАРЯНИ СТАВАТ ХИПНОТИЧНИ ДЕФИНИЦИИ И ДИКТАТ. Т.Е. НАСОЧВАНЕ ВНИМАНИЕТО КЪМ СВОБОДАТА КАТО НЕДОСЕГАЕМА ЗА ИНСТИТУЦИИТЕ, НАЦИЯТА, МИСЛЕНЕТО, А ВСЪЩНОСТ ОГРАНИЧАВАНЕТО Й Е В ОСНОВАТА НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО, ПРЕВРЪЩАНЕТО Й В МЕТОД ЗА КОНТРОЛ. ПОТИСКАНЕТО НА СВОБОДАТА В СЪВРЕМЕННИ УСЛОВИЯ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ЧРЕЗ БУРНИЯ ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОГРЕС, ЧРЕЗ РАЗВИТИЕТО НА КОМПЮТАРИЗАЦИЯТА, ВИДЕО И САТЕЛИТНОТО НАБЛЮДЕНИЕ, КОНТРОЛА ВЪРХУ ПАРИЧНИТЕ СРЕДСТВА НА НАСЕЛЕНИЕТО ЧРЕЗ СИСТЕМА ОТ КРЕДИТНИ И ДЕБИТНИ КАРТИ, ИЗОБЩО С ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ВСЕОБЩО ВИЖДАЩОТО ОКО НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ВЛАСТИ. ГОСПОДСТВОТО Е ОБЛЯКЛО ОДЕЖДИТЕ НА РАВЕНСТВОТО И СВОБОДАТА И СЕ РАЗПОРЕЖДА В ЛИЧНИЯ И ПУБЛИЧЕН ЖИВОТ, ВЪВ ВСИЧКИ СФЕРИ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ. МАРКУЗЕ НАРИЧА ТОВА ТОТАЛИТАРНА ВСЕЛЕНА, ДАЖЕ МОЖЕ ДА СЕ НАРЕЧЕ ЕДНОИЗМЕРНА ВСЕЛЕНА (КОЛКОТО И КОМБИНАЦИЯТА ДА Е ОКСИМОРОННА).
ВСИЧКО ТОВА ЛИКВИДИРА ИЛИ ДЕФОРМИРА ДВУИЗМЕРНОТО, МНОГОИЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВО, ОТРИЧА И ОТХВЪРЛЯ “КУЛТУРНИТЕ ЦЕННОСТИ”, КОИТО СЕ ВИДОИЗМЕНЯТ В МАСОВА КУЛТУРА, ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНА И ДЕМОНСТРИРАНА В МАСОВ МАЩАБ. ПОД ФОРМАТА НА СТОКА И ПРОДУКЦИЯ СЕ ПРЕДСТАВЯТ ИЗКУСТВОТО, ПОЛИТИКАТА, РЕЛИГИЯТА, ТЪРГОВИЯТА, ПРОСТО СЕ СЛИВАТ. ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО С НАМИРАНЕТО НА КУПУВАЧИ, ПОТЕНЦИАЛНИ КЛИЕНТИ, КОИТО ДА ЗАДОВОЛЯВАТ ПОТРЕБНОСТИ, ПОВЕЧЕТО, ОТ КОИТО ИЗКУСТВЕНИ. КОМЕРСИАЛИЗАЦИЯТА И ПЕЧАЛБАТА ОТ НЕЯ Е В УСТОИТЕ НА ТОЗИ ТИП КУЛТУРА. СЕКСУАЛНОСТТА Е ЛИБЕРАЛИЗИРАНА И ИЗЛОЖЕНА НА ПОКАЗ., ЛИБИДОТО Е ЗАМЕСТЕНО ОТ МЕХАНИЗАЦИЯТА. ОСНОВЕН ПОСТУЛАТ В МАРКЕТИНГА Е , ЧЕ СЕКСЪТ ПРОДАВА. В ЕДНОИЗМЕРНАТА МИСЪЛ НА ОБЩЕСТВОТО Е ИЗГРАДЕН СТЕРИОТИП ЗА ВЪНШНИЯ ВИД, ОТ КОЙТО ТРЯБВА ДА ЛЪХА ЕРОТИКА, СЕКС, ПОРНОГРАФИЯ. СТОКООБМЕНЪТ СЕ ИЗВЪРШВА НАЙ-ЧЕСТО ЧРЕЗ КРАСИВИ ОПАКОВКИ, ОТ КОИТО КРАСИВО МОМИЧЕ ПРЕДЛАГА ПРОДУКТА- ОТ ПЕРИЛЕН ПРЕПАРАТ ДО ОБЛОЖКА НА МУЗИКАЛЕН ПРОДУКТ. НО ТОВА НЕ ВОДИ ДО ПО-ГОЛЯМА ЕРОТИЗАЦИЯ, А НАПРОТИВ ДО ДЕ-ЕРОТИЗАЦИЯ. ДОСТЪПЪТ ИЗГЛЕЖДА ТОЛКОВА СВОБОДЕН, А ВСЪЩНОСТ Е ПОРЕДНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА КОНТРОЛ, ДОРИ НАД УДОВОЛСТВИЕТО, УДОВЛЕТВОРЯВАНЕТО. ЛЮБОВТА Е СВЕДЕНА ДО СЕКСУАЛЕН ОПИТ И ЗАДОВОЛЯВАНЕ (ПОРЕДНАТА ИЗКУСТВЕНА ПОТРЕБНОСТ), Т.НАР. “БРОЙКАДЖИЙСТВО” НА ХОРА, КОИТО В ЧЕРНИ ТЕФТЕРЧЕТА ВПИСВАТ, КАТО В ЦЕНОРАЗПИС, БРОЯ НА СЕКСУАЛНИТЕ СИ СНУШЕНИЯ. НО И ТУК ИМА РАМКИ, КОИТО ОБЩЕСТВОТО ПРИЕМА КАТО УСТАНОВЕНИ НОРМИ, ЗАЩОТО В УМСТВЕНИЯ АПАРАТ ТОВА, КОЕТО Е ЖЕЛАНО, И ОНОВА, КОЕТО Е ПОЗВОЛЕНО, ИЗГЛЕЖДА ЗНАЧИТЕЛНО НАМАЛЯЛО (ПОРЕДНАТА НЕ-СВОБОДА).
ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА ПОТРЕБИТЕЛСТВАНЕТО Е ИЗГРАДИЛА ЗДРАВ МЕХАНИЗЪМ ЗА КОНТРОЛ С ЦЕЛ ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ НА ЕДНОИЗМЕРНИЯ ЧОВЕК. ВЕЩОМАНИЯТА Е ЗАВЛАДЯЛА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ, КОЕТО НЕПРЕСТАННО СЪС СВОЯТА НЕ-СВОБОДА КУПУВА ВСЕ НОВИ И НОВИ ПРОДУКТИ. НЕОСЪЗНАТОТО ГОСПОДСТВО НАД НЕГО УБИВА КРИТИЧНАТА МУ МИСЪЛ И ТО, ЖИВЕЕЩО В ЗАБЛУДАТА ЗА СВОИТЕ СВОБОДИ И РАВЕНСТВО, СЕ ОПЛИТА ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ В ЕДНОИЗМЕРНОСТТА СИ. ЗАГУБИЛО Е ОРИЕНТИРИТЕ НА ИСТИНСКИ СТОЙНОСТНИТЕ НЕЩА И ПРОПИЛЯВА ВСИЧКИ ВИДОВЕ РЕСУРСИ БЕЗСКРУПУЛНО. ВИЖДА СЕ ГРАНИЦАТА НА УЖ БЕЗПРЕДЕЛНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СВРЪХ-ПРОИЗВОДСТВО И СВРЪХ-ПОТРЕБЛЕНИЕ. НЕОБХОДИМО Е ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЕДНОИЗМЕРНОТО И УСТАНОВЯВАНЕ НА ДВУИЗМЕРНОТО (МНОГОИЗМЕРНОТО), КЪДЕТО ДА НЕ СЕ СНИЖАВА РАВНИЩЕТО НА МИСЛЕНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ, КОЛОКОТО И НЕУДОБНО ДА Е ЗА ВЛАСТИМАЩИТЕ.