Държавна шапка върху икономиката ли е стандартът "Стара планина"?

Според много хора ролята, която държавата изигра последните месеци в налагането на Българския държавен стандарт "Стара планина", е проява на държавна намеса в частния сектор. Сегашното правителство направи всичко възможно, за да популяризира и наложи на пазара на хранителни продукти един стандарт, който, според някои, би трябвало сам да си проправи път на основата на икономически принципи.

Това звучи, ако не добре, то поне логично и леко демократично, но нека не забравяме, че всичко това се случва в България. Пазарните механизми далеч не са най-големият порок, с който нашата страна се характеризира, когато става въпрос за икономика. Големият проблем е в потребителската култура на голяма част от българите. 

Те по-често гледат цената, отколкото това, което наистина купуват. Така голяма част от тях никога няма да дадат 9 лв. за килограм сирене, когато могат да дадат 2.80 лв. за килограм "сирене". Несъмнено времената са трудни и повечето хора трябва да се лишават от нещо. И българинът съвсем съзнателно прави своя избор всеки път, когато, вместо качествена храна, си купува цигари за 5 лв. кутията и месо със съмнителен произход.

Тук идва ролята на държавата. Когато технологиите са толкова напреднали, че разликата между кетчупа, майонезата и горчицата е незначителен процент оцветители и овкусители от общата смес, то за предпочитане е някъде там, сред соята и палмовото масло, да има нещо, за което сме 100% сигурни, че е истинско. 

Пък нека пак си има кренвирши "от истинско месо" за 3 лв./кг. Все пак здравето е право, а не задължение. А и тази промяна не е за тези, които излизат за сирене и маргарин, а се прибират с "трапезен продукт" и "продукт за мазане", а за онези - малцина извънземни в България - които се интересуват с колко и с какво се хранят.

Минко ЧЕРНЕВ

Всички публикации на автора

Всички снимки на фотографа