Фоторепортаж: Един предизборен Студентски град

Нещо странно се случва тези дни в Студентския град. Живея вече трета година там и съм свикнал всеки ден да гледам и ходя в мизерия. Но няма да говоря за боклуците, които се изхвърлят. Става въпрос за любимата ми горичка, калните градинки и разбитите тротоари, с които така добре бях свикнал.

Всеки ден, в който излизах от вкъщи, виждах онази територия, зад която сега разбирам, че се е криел пететажен блок. Това беше една необикновенна горичка – не само защото ми напомняше на родния град ми град Троян, но и защото беше съставена от всякакви дръвчета - случайно подхвърлените костилки бяха станали на череши, джанки, праскови и някакви други, които не можех да разпозная. Днес тя вече не съществува. От край време тя беше подминавана от ежегодното пролетно почистване, което общината организира, но тези дни нещо налагаше нейното ликвидиране.

Денят не се очертаваше да е добър. Затова продължих напред с поглед на другата страна. А на тази друга страна какво да видя – най-вероятно хората, отговорни за заличаването на горичката ми, сега засяваха дръвчета пред другия вход на блока ми. А в далечината – пред зала „Христо Ботев”, колегите им правеха същото. Идеята не беше лоша. Само че не беше и кой знае колко трудна да ти дойде на ум. Това означава, че този толкова лесен за изпълнение и евтин за финансиране проект можеше да стане реалност и преди една-две години. Но в такъв случай щяхме да свикнем с дръвчетата и скоро нямаше да им обръщаме внимание. Друго си е като ги посадиш на пролет, те да напъпят лятото и да разцъфтят с красив и ароматен цвят наесен – точно за изборите.

Избори. Как иначе да си обясня този обрат: три години газя в кал и разбити подобия на тротоари, полуизчезнали от окопиралите ги сгради, строени на ръба на пътя и отвъд ръба на закона... А днес някакви хора заграждат градинките, за да не може калта да се разнася след снега и дъжда, нареждат нови плочи, за да не плиска вода и кал в краката на пешеходците, сменят шахтата, която стърчеше една педя над земята и кой ли не се спъваше в нея.

Не знам какво още ще се случи до изборите. Но знам какво ще се случва три години след тях. Ето затова ще гласувам за ГЕРБ – поне да съм сигурен, че следващите няколко години никой няма да ми пипне мини басейнчето на уличката между клуб „Миленката” и 23-ти блок.

Минко Чернев

Всички снимки на фотографа

Всички публикации на автора