Фотограф: Минко Чернев |
В днешния свят на глобализация, животът ни е пълен с парадокси. Имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Обичаме твърде малко и мразим твърде често.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане; на големите мъже и дребните души; на лесните печалби и трудните връзки. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко-възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Но по Коледа и Нова година като че ли всички стават с една идея по-добри. Дали заради добрата стара традиция с разменянето на подаръци, детското очакване на белобрадия старец, или заради тайната надежда, че коледното чудо наистина съществува.
По това време на годината все някой се досеща, че иска да направи едно добро дело. В това отношение е нелепо да се говори за "благотворителните" кампании, приканващи ни "любезно" да дарим по един смс за децата в нужда.
Стремежът към такава постъпка е може би стремеж към преосмисляне. На това, което имаме, не го оценяваме. Дали сме прекалено заети или в човешката природа е заложено постоянно недоловство от заобикалящото ни.
Понякога се случва да се замислим. Точно когато направим добра постъпка. Осъзнаваме, че имаме повече, от колкото сме предполагали. И че това ни е напълно достатъчно.
С отминаването на празника, всичко започва отначало. Връщаме се в еднообразното ежедневие, забравили краткотрайния проблясък. До следващата Коледа. Което си е още един парадокс.
Виктория Милорова
Повечето хора в днешно време а недоволни от високите цени и безбаботието,най-доволни са по празниците,тогава малко или много всеки го обхваща празничния дух и се стреми да го изживее най-добре.
ОтговорИзтриванеИгри