Гражданско общество в България – ACTA 1:0

Снимка: Минко Чернев

Правителството отказа да ратифицира ACTA! Това си е цяло събитие. Отначало - подведени от „симпатичното мастило”, впоследствие – прочели скритите му символи. Министър Трайчо Трайков сам призна грешката си и лично оповести решението на правителството. Това е важен ход за страната ни, защото по начало държавната ни политика е "подражателна". 

Сега обаче тя обърна гръб на привържениците на ACTA и последва държавния интерес. Кажете ми, че това не е новост у нас – правителството брани националния (ама наистина национален) интерес ?! Групата във Фейсбук - „Ние казваме "НЕ" на ACTA! / Bulgaria says "NO" to ACTA!” наброява около 24 000 души, е доказателство за единомислие. Но дали всички „врагове на АСТА” ще повярват в „прозрачното решение”?! 

Събитието е рутинно за българските депутати, политици и народни протекционисти. Те ежедневно подписват или не подписват договори. По-важното е какво е за нас. За нас това е победа. За първи път от около 20 години гласът на гражданското общество у нас беше по-силен от гръмогласния вой на алчните (политиците). 

За първи път гласът ни не просто бе чут – той заглуши всички останали звуци на политическата ACTA-сцена. Трябва да се поздравим, не защото вече сме единни – това е едва началото, а защото доказахме, че изконната примиренческа нотка в българското съзнание все по-слабо звучи в действията ни. 

България отказа да подпише споразумението заради нас. Ние предизвикахме „намеците и съмненията”, които министър Трайков постави в основата на отказа на страната ни. Несъмнено много пъти сме се проваляли в опитите си да бъдем чути (учителските стачки (2007 год.), медицинските стачки (2010 год.) и т.н.), но все пак важното е, освен да викаме с пълна сила, да има кой да ни чуе. 

Чуха ни сега, реагираха и водим в резултата. Отборът на гражданското общество в България излезе от „Ю” група и бавно се изкачва към „А” група? Нищо, че още не сме стигнали групата на силните граждански общества на Западна Европа, по-важното от всичко е, че вече сме тръгнали натам!

Лидия Богданова

Всичко от автора