Какво работят студентите

Снимка: nova-rabota.com

Нова година – нов късмет – нова работа! Отваряме вестника или търсим в Интернет (работа за студенти): аниматор, барман, продавач-консултат, сервитьор, рецепционист, промоутър, хигиенист, маникюрист, стигаме до масажист, брокер, преводач и др. Или стаж, бригада, работа в чужбина. Какви са възможностите пред студентите: неквалифицирана работа и дейност, която ги развива професионално. 

Друга част от "висшистите" решават, че ще търсят работа след завършването си. А има и такива, които работят почасово на няколко места. Критериите на работодателите се завишават и в този случай практическата подготовка на студентите се оказва незадоволителна. 

Стандартната обява за работа изисква основно - висока компютърна грамотност и високо ниво на владеене на английски език. След като имаме основата се чувстваме поне 40 % готови, а в останалите 60 % трябва да покрием другите норми на работодателя: опит (стаж), висока мотивация, комуникативност, работа в екип, допълнителни квалифицирани курсове и т.н. 

Данни на Институт "Отворено общество" сочат, че на пазара на труда няма равни възможности. Най-често дискриминация има по признаците възраст, етнически произход, пол. Факт е и по проучването, че близо 40 % от младежите на възраст 18-23 год. не са наемани, защото са прекалено млади и им липсва опит. И тук се питаме защо няма контакт между образователната система и нуждите на бизнеса? 

Потърсихме мнението и позицията на двама студенти: работещ и неработещ. Стефан Илчев е третокурсник по специалността “Предприемачество” в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), живее от три години в столицата и досега по обясними причини не е работил в София. Ралица Мирчева е първокурсничка в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Още след записването си в университета през лятото тя остава да работи в София. Заедно с двамата направихме блиц интервю. 

Ралица Мирчева

към Ралица: 

1. Как си намери работа, трудно ли ти беше в тези тежки условия на пазара на труда? 

Не ми беше трудно. Човек, като търси намира, всичко става с желание. Аз работя в заведение за хранене и в този момент се чувствам добре там като за начало. Навсякъде има тежки условия на пазара на труда, но в по-големите градове вероятността за работа расте. Например, в моя роден град – Свиленград много млади хора работят за 200-250 лв., които са недостатъчни, погледнато от всяка една гледна точка. 

2. Чувстваш ли се удовлетворена от заплащането, покрива ли нуждите на един студент? 

Определено от заплащането – не. Но според стандартите ни в България, трябва да се задоволя. Поне веднъж месечно се обръщам към родителите ми за финансова помощ.  

3. Каква работна заплата би ти изпълнила нуждите като студент и като издръжка за общочовешките потребности? 

500-600 лв. на месец минимум. Като се има предвид, че ние, студентите, трябва да си купуваме необходимите учебници в университета. А за допълнителна литератута да не говорим... Искаме да посещаваме кина, театри, да пътуваме до различни места и т.н. Не можем да се задоволим само с дискотеките в студентския кампус. А парите за общочовешките ни потребности са задължителни. 

4. Би ли заменила работата си с такава, която те ориентира и подготвя професионално в това, което учиш в момента? 

За да се усършенстваме и впоследсвтие да се реализираме, това е необходимост. Точно в този момент нямам тази алтернатива и това е съществен проблем не само при мен, ами и при повечето млади. 

към Стефан: 

Стефан Илчев

1. От 3 години живееш в София какво си работил до момента тук? 

Не съм работил в София все още. Постоянно търся работа, но не се получава. Последният ми опит бе неуспешен със застрахователна компания, която неумело подбира своите служители. Миналото лято работих в Германия и се чувствах добре като работещ там. Просто попаднах на професионалисти и това ми даде възможност да сравня трудовите условия тук и там. 

2. Чувстваш ли се дискриминиран на пазара на труда в България, понеже от няколко месеца търсиш работа? 

Да, напълно! Студентите са млади хора, които се нуждаят от средства за своето препитание и обучение. Много от тях нямат опит, който на повечето работни места е задължителен, а заплащането ниско. Не може да се очаква от човек на 20-21 години да има опит 1-2 години в сфера, в която не смята да се задържа дълго. Фирмите трябва да въведат фирмено обучение или да увеличат заплащането. Така студентът ще има мотивация да се квалифицира чрез курс или програма, нещо като краткосрочна инвестиция в себе си. Самият факт, че се искат снимки в обявите, е дискриминация. Подбират се по-хубавите. И няма човек с два езика, който да иска да работи за 400 лв. Чиста експлоатация на нуждаещи се знаещи хора. 

3. Каква работна заплата би те удовлетворила за собствената ти издръжка като студент и човек, нуждаещ се от храна, дрехи и т.н.? 

За моя огромна радост живея на общежитие - така разходите ми намалят с над 100 лв. Нямам нужда от много - 350-400 лв. са ми напълно достатъчни, за да живея самостоятелно, но и ограничено до голяма степен. 

4. Ще продължаваш ли да търсиш работа в България или ще последваш примера на много други студенти - чужбина? 

Продължавам да търся работа в България, дори за през лятото. От опита и от мои приятели знам, че работата в чужбина е свързана с много рискове и много често се оказва черна дупка за лични средства. Възвръщаемост не винаги има. Но всеки е длъжен да пробва - работата и пътуването носят незабравими преживявания.

Стоян Нешев

Всичко от автора