събота, септември 22, 2012

(НЕ)зависим за ден


22 септември 1908 г.: какво ни зове от старопрестолно Търново
Снимка: Елена Донкова
Зависима съм от обстоятелствата. От преходността на сезоните. От падащите листа, които ми напомнят за онази промяна, за която всеки говори и провокира вътре в себе си. Зависима съм от огромното задръстване и лудницата в градския транспорт на големия град. 

Зависима съм от сметката за тока, данъците... 
Зависима съм от ранното ставане, за да може вечерта ми да бъде спокойна. 
Зависима съм от шефа си и датата на заплатата. 
Зависима съм от съседите си. 
Зависима съм от това, което ми съобщават по телевизора. Независимо дали те често целенасочено манипулират. Но преди всичко съм зависима от онова лудо тракийско сърце, което нося в себе си. 

Поне днес забрави за зависимостите. Бъди НЕЗАВИСИМ! 
Помни. Бъди! Не съществува кампания, която ще те направи Независим. 

Ако не го усещаш с огромното българско сърце, което бие в теб... Не го ли чуваш? Каква щеше да е съдбата на България без 22 септември? В историята няма ,,ако”. И все пак, ако не беше се случило, навярно нямаше да има Балканска война. Ситуацията след Първата световна война щеше да е друга. 

Ако ти е студено и държиш да бъдеш съпричастен към това какво се случва в една къща на реалитито, бъди зависим. Ако усещаш другото, различното, поне днес се чувствай НЕЗАВИСИМ. Историята не може да бъде научена с няколко реда. Никой не може да те научи да вярваш в нея, ако ти сам не го пожелаеш. Винаги допускай противното. Проверявай! Но защо ми се струва, че и днес повечето биха извикали: Настана време разделно!


Яница Маринова
Всичко от автора

Няма коментари:

Публикуване на коментар