четвъртък, януари 24, 2013

През чумавото старото не дава път на студентите

Снимка: Минко Чернев
Причината: нов учебен план за специалност „Медии и журналистика“ прие катедра „Медии и обществени комуникации“ миналата седмица в Университета за национално и световно стопанство /УНСС/. Той отмени едва десетмесечния си предшественик. Студенти, бакалаври и магистри, ПОДКРЕПЯТ позицията на д-р Катя Михайлова, УНСС. 

Коментар на Георги Марчев (главен редактор на блога 2009-2011):
Георги Марчев
Едно време щяха да ме изключват от УНСС за едно видео - щото критикувах. Сега един от най-смислените преподаватели в журналистическата катедра е с (почти) отнети дисциплини. Най-интересните. Прочетох повече дебели книги по четирите предмета, отколкото общо при всички останали - не по обем. Благодарение на Катя Михайлова намерих изобщо смелостта си в журналистиката. ПРОТЕСТИРАМ срещу това решение!!! Знам, че всички преподаватели от катедрата ще го видят, но да се и замислят. 



Стоян Нешев
Коментар на Стоян Нешев (настоящият главен редактор на блога): Тъкмо щях да напиша висшето образование е ай' да идем на изпит, аз ще ти дам отговорите, па ти ще препишеш, щот' съм човеколюбец (ама не по Йовков). Но Тя, Катя Михайлова, ме спря, защото отново ми доказа Законите на словото. Не, не бях ги забравил, но с всеки изминал ден си мислех, че морален референдум ни е нужен за висшето образование, такъв с много ДА< ДА< ДА и едно-две НЕ. Анализирайки и изследвайки съвременния български език в много обществени настроение на няколко научни форума. Стигнах до безпрекословния клиширан извод, че БГ народ си мени правописа и правоговора всеки път, щом си сменя правителството. Колко глупаво звучи "свое vs. не-свое" заради широката недемократичност?! Правото на всеки да изучава и потребява ми се виждаше все по-смислено, защото НАУКАТА е свръхМорал от непорочно зачатие. И изведнъж намираш отдушник на търсенията си и това е точно твой преподавател в университета и се чувстваш задоволен. Все съм казал, че няма незаменими роли. Ами да, няма! Как да смениш терминологията, все ще си личи, че нещо й куца... Катя Михайлова, продължавайте да прилагате системата за автоматична корекция на правописа ItaEst - Така е! 

Яница Маринова
Д-р Катя Михайлова
Коментар на Яница Маринова (студентка): НЕКА ТИ ОБЯСНЯ КАКВО Е ИСТЕРИЯ! Всички сценарии, които си написал до сега, целият сериал Тимур Лъвското сърце", мускулестият Херкулес, който тича и се бие, простичко казано си е истерия. Когато я превърнеш в телевизионен сериал и накараш милиони хора да приемат за СВОЕ, ужасното и послание, тя се превръща в колективна истерия. ДАли има лек? Могат ли резервите в нас да бъдат отключени и как да се справим с КоЛЕКтивната истерия? Всички ме гледат с нещо като презрение по лицата. Прекосих надлъж и шир из дебрите на науката. Точно пред Дървото с мозъка съм. Не искам да бъда самотната чайка на Чехов. Защо му е така студено на Идиотът на Достоевски? Защо зимата е толкова снежна? Къде са се скрили всички. Насядали са по студентските скамейки. Единствената, която им вярваше. Пристъпваше тихо и подклаждаше огънчето на любопитството. Тя не конструираше готов модел. Даваше им от палитрата с цветове и те сами рисуваха невероятните си картини, не съществуват рамки на сюжета. Какви сме емоционални, ние жените. В началото изпитвах страх. От неизвестното. Бях във влакчето на ужасите. И веднъж видях светлината. Знаеш ли кога я открих? Когато д-р Катя Михайлова ми каза: Разбира се, Яница! Бъди щастлива! Ти показа какво можеш! Отстрани всичко изглежда нормално. Както преди. Времето никога не е спирало. То само ни е подготвяло. Търпението е в основата ни! Аз дочаках тази ЗИМА! ,,Ако искаш да искаш да премахнеш нещо, било то дефект, акне или човешка душа, единственото, което трябва да направиш, е да я оградиш със стени. То ще изсъхне." Искам да се усмихна. Не, не ми казвай, че въображението ми вече е формирано и че няма накъде вече... Винаги има накъде, в търсенето и намирането ни... "все по теля, все по теля".

Елена Донкова
Коментар на Елена Донкова (настоящ зам. - редактор на блога): Едно от първите неща, които ме впечатлиха в университета, беше същността на първия ми отговор от преподавател. А моят първи въпрос беше именно към д-р Катя Михайлова. Запомних, че не трябва да се плаша да задавам въпроси, да търся отговори, да изразявам несъгласието си гласно. Тя е тази, която ме накара да развивам мисловна дейност, да не уча наизуст, а да вниквам дълбоко в материята, да намирам смисъла в незабелязващите се слова, да разчитам дребния шрифт. Науката е тази, която ни показва светлината в процепа на пещерата. Д-р Катя Михайлова е ясно олицетворение на науката и ще продължава да ни показва светлината.

Екип "Новата журналистика"

1 коментар: