Снимка: Елена Донкова
„Осем броя за левче” - не, това не се отнася за дюните в Несебър, нито за дипломи и докторски степени. Тази примамлива оферта се отнася за химикалки. Точно така! Всеки, който пътува често с влак, е свикнал да чува подобни изкусителни предложения от един клет човечец, обикалящ с куп списания и книжки със судоку между вагоните.
Но аз не бях във влака. Намирах се в един софийски автобус, чиято маршрутна линия свързва два мола. „Търговецът” обикаляше автобуса с голям куп химикалки в ръка, но гласът му не заглъхваше (както става във влака), а се чуваше дори щом стигне края.
Какво толкова? Един клетник продава химикалки за левче в автобус. Да, ама не. Това си е нов вид дребен бизнес за някои, а през моите очи това бе просто поредният човек на ръба на оцеляването.
На пръв поглед изглеждаше луд - приветливо усмихнат, небрежно облечен, отдавна небръснат и слаб, много слаб. Престоят му бе кратък (едва три спирки), но той успя да продаде един комплект. Не мислете, че го купих аз. Не го купиха и чистите и спретнати шопинг маниаци, които отиваха в мола. Подминаха го и работохолиците. Нима те не пишат?! Не им ли трябват химикалки?!
Цяло левче му даде един младеж, който следеше с интерес движенията на „търговеца”. Щом сделката беше осъществена се случи нещо необичайно. Нахотчивият търговец проговори. Започна да разказва част от своята житейска история и познайте - той не бе луд.
Говореше с приповдигнат тон и разказваше как има връзки с тези, които внасят химикалките и затова той ги продава толкова евтино. Набързо, само в едно изречение, успя да обясни как не му е потръгнало с бизнеса. На мен ми стана ясно. На новия притежател на осем химикалки за левче също.
„Търговецът” бе образован човек, поредният загубил шанса да осъществи Личната си легенда. Не беше страшен, беше просто самотен. В момента, в който някой дръзна да пренебрегне стереотипа и да го заговори, той се почувства отново човек. Бе дал осем химикалки в замяна на това да се почувства част от обществото за няколко минути. Това си струва левчето.
Колко такива „търговци” познавате? Колко такива младежи познавате? Колко химикалки сте складирали само за да откликнете на нечий зов за помощ? Вероятно малко.
Разговорът бе кратък. „Търговецът” слезе и аз слязох. Младежът продължи. Нищо сякаш не бе станало. „Осем броя за левче” се чу отново, този път някъде по-далеч. На младежа едва ли му бяха нужни точно тези химикалки, но точно това левче бе нужно на „търговеца”.
Държа да запазя анонимността на моя клетник-търговец, защото финансовият министър Дянков веднага ще поиска да вземе данък от левчето, да назначи финансова инспекция по случая с тази незаконна търговия и да внесе предложение за данък върху търговията в превозни средства.
Да подкрепим новия дребен бизнес! Нека пишем повече, за да си купим още химикалки! За да чуем още истории, толкова обикновени - като моята и твоята.
Всичко от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар