Георги Кардашев: Студент означава да променяш статуквото, докато се учиш

Снимка: Минко Чернев

Георги Кардашев е юрист по професия и специалист по младежки политики. Той е член на Националния съвет на Младежкото обединение на БСП. С него си говорим какво ще се случи на изборите на 12-ти май.

Какви са Вашите очаквания от предсрочните избори? 

Георги Кардашев

- Смятам, че от време на време е добре активно занимаващият се с политика човек да притихне в неутрална гледна точка и да наблюдава оттам процесите в страната ни. Такава задача си поставих и аз по отношение на предстоящите избори. Вероятно, някои ще нарекат това отстъпничество или предателство, но ще са толкова прави, колкото и ще грешат. Вероятно ще са прави, защото когато намалиш темпото на активността си в политиката, губиш информационен ресурс, което те прави малко неблагонадежден за една или друга политическа цел, но ще сгрешат, защото неутралната гледна точка е основната гледна точка на близо 40% от имащите право на глас българи. Ако не можеш да се поставиш в тяхното положение, значи няма да можеш да проговориш на техния език в кампанията и да спечелиш доверието им. От тази позиция смятам, че предсрочните избори са поредния излишен политически процес, който хората просто чакат да отмине с раздразнение. Тези избори не са цел на протестиращия човек, те бяха спасителна лодка за едни и приливна вълна за други и смятам, че гражданите отлично знаят това. До този момент, по всичко личи, че политическото статукво ще се запази след изборите в малко променени пропорции в полза на по-малките партии. Това, което е интересно за мен, е начинът, по който партиите реагират на ясния призив на протестиращата маса, която отрича досегашната политическа система и иска нова такава. Реакцията общо взето е визуална – обновяват се листи с „нови” лица, популяризират се лозунги с гражданско звучене, на всеки час има пресконференции. И никой отново не се сети, че разковничето не се крие в декорите и сценария на представлението, а в комуникацията с аудиторията. Автентичният лидер трябва да умее да контактува с хората посредством послания, които да вдъхновяват. Впрочем поради същата причина не се откроиха и ясни лидери на протестните действия или поне такива, които да задържат вниманието. 

Нужни ли са радикални промени в Конституцията, предвид протестиращите и факта, че те бяха на улицата? 

- Нужна е промяна в начина, по който четем Конституцията. Протестиращият човек „чете” Конституцията като апокрифна литература, защото не я припознава като автентичен граждански законник, а партийните ръководства я „четат” като инкростирана, каменна плоча на паметник, защото с нея оправдават съществуването си. Няма го разбирането, че основният ни закон произтича от народа. Точно затова се роди протестното искане да се създава нова конституция, като се замени традиционната работна площадка в лицето на парламента с нова, независима такава. Така се стигна до идеята да се пише нова Конституция в интернет пространството по модела на Исландия. Вероятно това е решение, но аз питам как тази онлайн политика ще намери своето офлайн съществуване? Или с други думи, кой ще гарантира реализацията на един такъв основен закон в живия живот? 

Отговорът на тези въпроси, лично за мен, се крие в гражданското образование. Именно на него трябваше да заложат партиите, но не за да произвеждат послушни партийни секретари, а за да възпитават национално отговорни личности, които да познават правата си и да контролират тяхното съществуване. Това е основната компетенция на политическите партии, защото те са част от гражданския сектор, както и неправителствените организации. Недопустимо е да се позволява на личности, които не разбират този принцип да трансформират политическите партии в търговски дружества, проводници на икономически интереси. Неправилно е да се примиряваме, че високият партиен пост е професия, при положение, че това не е описано нито в Закона за политическите партии, нито в Националната класификация на дейностите и професиите, нито в уставите на партиите. 

Говори се за поръчкова социология. Защо? Каква е Вашата прогноза - да очакваме ли еднопартиен кабинет?

- Причината българинът да гледа на социологията като на платена реклама е същата,

Социология на медиите?!
Снимка: Минко Чернев

поради която си купува жълти вестници. Знае, че не може да вярва на написаното, но е убеден, че в него има малко истина и това го прави по-информиран. За съжаление, тази уважавана от мен професия се изправи пред най-големия си кошмар в лицето на социалните мрежи. Фейсбук например се явява естествен коректив на една или друга прогноза за одобрението на даден политик. Може би затова почти всички лидери се впуснаха в борба за всеки клик на одобрение, но искрено се надявам, че са готови да отговорят и на критичните коментари под внимателно избраните снимки и постинги, защото да правиш кампания в социалната мрежа е също толкова трудно, колкото да се опиташ да излъжеш детектор на лъжата. Трябва да си готов да отговаряш на момента, без предварителна подготовка, защото всяко забавяне отчита реакция в системата, а това се приема за лъжа. Наблюдавайки мненията на хората именно чрез този тип онлайн социология, смятам, че еднопартийният кабинет на този етап не е възможен. Хората очакват момента, в който ще се организират чрез социалните мрежи и ще излязат пак на улицата, за да започне втората вълна на недоволство до момента, в който ще има нова алтернативна идея за произвеждане на националноотговорна политика. 

От какво правителство се нуждае България? По Конституция да изключим ли варианта програмен кабинет? 

От националните протести през февруари
Фотограф: Елена Донкова

- При всяко положение се нуждаем от правителство, което още в първите дни на управлението си ще наложи системен контрол над монополите и ще гарантира това с оставката си. Нуждаем се от управленски кабинет, който да гарантира трудовите доходи поне на половината от всички безработни за първата една година, за да запази доверието в себе си. И не на последно място се нуждаем от правителство, което да съдържа специалисти в областта на неформалното образование, научните изследвания, екологията и спорта, защото именно там се крие източникът на заетост и стимула за развитие на младите хора в България. За програмния кабинет говорим преди всичко по-напрегнати избори, така беше и през 2009 г., но така и не стана ясно готови ли са всички парламентарно представени досега партии да си сътрудничат в създаването на един такъв националноотговорен проект или по-скоро виждат реализацията на едно такова нещо само със собствени средства. Вторият вариант, поне според мен, само ще задълбочи кризата, защото протестиращият човек няма да повярва на такъв кабинет, съставен в една или друга политическа централа. Той иска да му се осигури възможност за пряк контрол върху един такъв кабинет.

Защо ги няма постулатите на силна левица и десница?  

- Имам си собствена теория затова защо ляво и дясно се разми като понятие в политическото пространство. Тя е свързана главно с лидерите на политическите сили. До този момент те ръководеха екипите си, качени на заседателните маси. Така те се спасяваха от удари по кокалчетата от недоволни партийни съратници и същевременно от тази позиция целяха да убедят последователите си, че гледната им точка е глобална. Качен на масата обаче, в един момент ти губиш визуалния контакт с хората, на които разчиташ, и се доверяваш само на тези, които, да речем, поради високия си ръст имат близка до теб гледна точка. Така капсулираш в тесен кръг управленския си орган. Така в един момент хората, които седят на масата или въобще нямат място на нея губят доверие в лидера си, защото биват въвлечени в политика на очакванията. Лидерите управляват очакванията на последователите си, което ги прави неавтентични носители на една или друга политическа идея или принципи. Този процес води до липса на лидерско вдъхновение, дръзновение и закрила и хората започват да търсят тези качества в лицето на други изявени личности. Друга причина е хладната хватка на партийната машина, която с времето подчинява на дълга и протяжна организационна дейност партийния член и убива в него заряда да защитава политическите си убеждения и да поема отговорност за битките си. 

Студентските бунтове, високите такси, хората на Стоичков и едно неадекватно политическо използване със студентската общност предизборно. Така ли е?

- Студентите се бунтуват поради няколко причини. Първо, защото им писна да бъдат възприемани от държавата и образователните институции като потребители на килограм. Второ, защото техният труд в процеса на обучението им се обезценява в момента, в който тръгнат по пътя на професионалната реализация. На трето място тяхното място в управлението на страната ни е сведено до ролята на опитни мишки в редица експерименти с образователната ни система, а не като млади изследователи на процесите, свързани с нея. Студентите останаха излъгани от стажантските програми, в които държавата обвърза и без това задъхания бизнес. Това поставя реализацията на лансираната „Младежка гаранция” от Партията на европейските социалисти и Българската социалистическа партия в изключително трудно и отговорно положение, защото ако тази идея не проработи моментално, и малкото останалото доверие сред студентите към институциите безвъзвратно ще се загуби. Въпреки всички политически игрички от страна на предното правителство имаме приет Закон за младежта, който определя нормативно мястото на студентите в управлението на страната ни, така че не виждам смисъл в това, национално представени студентски организации да се превръщат в партии само поради личните амбиции на техните лидери или на някакви публични личности. Щом студентите искат да се чуе тяхната позиция, нека доразвият Закона за младежта, дори ако трябва да оказват натиск чрез протести. 

Протестът в УНСС от края на февруари
Снимка: Николай Стайков

Да си студент с обществена позиция означава да променяш статуквото, докато се учиш, а не да се учиш да си част от него. Всички големи европейски студентски организации имат приет принцип, който им забранява да се асоциират с определена политическа сила или да участват в политиката като такива. Вярвам, че това е правилно и апелирам и към българските студенти да спазват тези норми. Иначе няма нищо лошо в това всеки студент да предприеме стъпката към партийно членство, но със съзнанието, че той е носител на стремежите и идеите на своето поколение и е длъжен да ги отстоява.

Интервюто взе Стоян Нешев
Публикации от автора