Духовното здраве в училище по време на политическа криза

Снимка: Елена Донкова

Златка Ангелова e учител по български език и литература в гимназия с преподаване на чужди езици “Алеко Константинов“ в гр. Правец. Кои са темите и желанията в средното училище и докъде е стигнала езиковата култура на учениците, след като резултатите на матурата през май 2013 г. са най-слаби от години насам? Въпросите задава Мария Константинова за рубриката Пред микрофона. 

Златка Ангелова (вдясно)
с репортера на НЖ Мария Константинова

Като учител по български език и литература каква е вашата оценка за грамотността на българина? 

- В училище срещам ученици, които имат различно ниво на грамотност. Според мен грамотността се усвоява в основното училище. Ако това не е станало там, то после не може и да се случи. Имам впечатления от писмените работи на учениците и там те допускат редица грешки, многократно поправяни от мен и впоследствие продължават да ги допускат, което означава, че ако не е усвоена грамотността в основното училище, след това става много трудно. Много важна за мен е и средата, в която са поставени децата. Тази чистота към езика, спазване на книжовните норми в семейството, това, което се чува от радиото и телевизията, много силно въздейства на учениците. Често коментираме тези грешките за формите за множествено число, пълния член, редукцията в края на думите. Прави им впечатление, но само когато са в час, след това забравят и продължават да говорят по своя си начин. 

Важно ли е образованието за подрастващите поколения и какво място заема то за тях? 

- Абсолютно, много е важно образованието. Особено важно е онова, което се изучава в средното училище, да бъде добре осмислено. Ако е възможно да премине през душата, да ги облагороди. В крайна сметка децата нямат богатия жизнен опит и е хубаво чрез литературата, чрез героите да добиват този опит, за да могат след това да оценяват. За мен е важна не само програмата, но също така и да се четат художествените произведения извън нея. Хубаво би било и семейството да направи нещо, като например да се обсъждат произведения, които са литературна класика. Това, което се случва в училище, да има някакво отношение и вкъщи. Тогава резултатът наистина е много добър. Ако вкъщи децата по някакъв начин биват мотивирани от родителите, на нас, учителите, ще ни бъде много лесно. Духовното здраве на всеки човек е много важно в днешно време. Децата се лутат в тази объркана действителност. Явно, трябва да се сложат много здрави основи. 

На какво ниво е според вас образованието на този етап, в който страната се намира в политическа нестабилност, и каква генерална промяна трябва да се направи, за да може то да се развива в правилна посока? 

- За мен образованието с тези програми, които ги има, би дало много, ако разбира се, учениците имат желанието да си вършат работата вкъщи. В училище преподаваме, много е важно насоките, които се дават в училище да имат продължение вкъщи. Един път, който те трябва да извървят. Ако това не се получи, ако не се напишат домашните работи, ако не се осмислят нещата, които се дават за домашна работа, значи нещата са обречени на провал. Прекалено много държа на самоподготовката, която дава солидната основа за надграждане в часовете. Ако това не е свършено, следователно нещата не биха се получили. Програмите са добри, материалът, който се изучава, според мен малко трябва да се понамали. Не може 100 произведения да бъдат включени в матурата за 12-ти клас. Получава се едно пренасищане. Би трябвало да се намери един алгоритъм - да ги учим просто да мислят и да подреждат програмата си към литературните произведения. Затова трябва да си добре подготвен и много неща да си прочел. Успоредно с изучавания материал да четеш и художествена литература. 

Познават ли правилата на българския език днешните ученици? 

- В голямата си част - да. Аз преподавам на езикови паралелки и учениците познават правилата. Имаме много часове за практическа работа, но някак вън от училище, в семейството, на улицата те не искат да се доближат до хората около себе си и тогава вече граматика губи своя смисъл. 

Проявяват ли някакъв интерес към поезията и изразяват ли отношение към нея учениците, с които се срещате ежедневно? 

- Много малък процент от учениците четат поезия и я разбират. Всъщност, за да разбереш една поетична творба, трябва да имаш наистина богат вътрешен свят. Има ученици, които пишат, но не могат да намерят възможност да публикуват, да бъдат консултирани от вещи хора. Аз обикновено ги насочвам, когато усетя някаква дарба, когато едно дете има какво да каже. Насочвам го към хора, които се занимават с поезия, за да се доразвие. За жалост, все пак, доста малко ученици се интересуват от поезия. 

Точно тази ли е причината липсата на публичност, поле за изява на техните качества, поради която те не проявяват особен интерес? 

- Аз винаги смятам, че много от нещата, които се случват, трябва да тръгват от семейството. Личният пример на родители, ако вкъщи се събуди интересът към поезията, всичко си намира мястото. 

Всяка година подготвяте стотици кандидат-студенти, смятате ли, че се отнасят достатъчно отговорно към подготовката си и подготвени ли са реално за предстоящите им изпити? 

- Една голяма част от ученици наистина си свършват работата по подготовката за матурата. Учениците от нашето училище се представят много достойно и успехът в последните две-три години е над 5,50. Но тук искам да кажа и нещо друго, вероятно много хора ще се разсърдят от това. Една голяма част от учениците правят подготовката си за преписване и много ми е тъжно, че ученик, който няма потенциал, не е бил системен, получава високи оценки на матурата. Обезсмислят се нещата. Това е някакъв кух успех. Но може би трябва по някакъв начин да се пресече този процес. Трябва да се даде възможност да не работят по един вариант, да не решават един тест всички. Нека да има повече варианти. Те с поглед се разбират, подсказват си. Но наистина има ученици с по-посредствени възможности, които накрая получават блестящи резултати. Аз това не мога да го докажа, но като учител познавам възможностите им и знам, че това не е реално. 

Статистиката от резултатите от матура 2013 показва, че нивото на зрелостниците е доста по-ниско от това на миналогодишните. Вие на това мнение ли сте? 

- Не, не бих казала. Мисля, че децата са еднакво подготвени или неподготвени. Може би тази година са погледнали малко по-несериозно на самата матура. Между другото те не се притесняват от това, че им предстои матура. За мен това е един празник, на който ти трябва да отидеш да покажеш знанията си. Аз самата много се вълнувам, нищо че вече 37 години съм в училище. Децата нямат такава сетивност и може би ето това не дотам сериозно отношение е довело до този резултат. В никакъв случай обаче не смятам, че миналата година са били по-подготвени, пък тази - не. 

В интернет пространството изтече голям списък с бисерите от матура 2013. Има ли според вас причина или фактор, който значително влияе, за да стават те все по-многобройни? 

- Ако ученикът не е мотивиран, преподрежда приоритетите си и литературата е някъде по-встрани, възможно е и да се увеличават тези бисери. Но аз си мисля, че миналата година или сме забравили, или пък не е била много прецизна работата на хората, които изследват тези бисери. И миналата година имаше много бисери, но тази - позор за образованието ни. Това, което се случи с Яворов. Мисля, че така стоят нещата. Бисери винаги ще има, защото все ще има ученици, които нямат желание да направят подготовката. Понякога е много трудно да се опитваш да даваш на някого нещо, когато той няма потребност и не го иска. Но в крайна сметка аз никога не съм искала да правим от учениците хора, които да приличат на нас или да бъдат всички с отлични оценки. Уважавам много тяхната личност. Аз знам, че всяко едно от децата има своята силна страна и се опитвам да се доближа до доброто, което носят в себе си. Ако мога да ги сродя и с литературата - чудесно, но не всички децата имат нагласата да правят анализ, да тълкуват нещата. Може би и заради това, че изучават много предмети, не им стига времето за подготовка.

Според вас каква е ролята и мястото на българския учител днес в обществото? 

- За мен е много важна ролята на българския учител. Обаче това трябва да се осмисли на всички нива да не гледат на хората с душевност, ценностна система като на наивници или идеалисти. Това са хора, които имат потенциал, това е банка на ценности, добродетел и нравственост в този суров делник, в който живеем. Това по някакъв начин се смята за минус, обикновено такива хора получават една неразбираема оценка. Едва ли не, остани си ти със своите убеждения и ценности, те не са ни нужни. С добродетели сметки не се плащат, аз съм чувала подобни неща. Затова на моите ученици винаги казвам, че няма да е далече времето, когато ние ще станем една нормална държава и хората ще се ценят по това, което са. Трябват да бъдат и нравствени, и добродетелни, морални, и редица други качества. 

Какво недостига и с какво още трябва да бъдат мотивирани учениците, за да продължат образованието си във висшите училища? 

- Те така наистово се стремят към висшите учебни заведения, но нямат много реална представа. Може би не знаят какво им предстои или пък някакви родителски амбиции. Много е трудно да докажеш на един родител колко може, колко не може детето му. Родители искат да чуват само ласкави думи за своите деца, а и понякога правят голямата грешка - нещо, което винаги съм казвала, много е страшно един родител да създаде нереалистична представа за възможностите на детето. Ние искаме децата ни да ходят в Германия, Америка. Това е чудесно. Някои от тях се справят много добре, но има и деца, които нямат такъв потенциал за висше образование и биха били много силни в някаква друга област, друг занаят да усвоят. Но в България знаем, какво е почитанието към образование, колко родители правят жертви, за да получат децата им висше образование. Това не е необходимо на всяка цена да се случва. Децата са мотивирани и искат да завършат, въпросът е дали им стигат силите, възможностите да го постигнат. 

Какво е най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли като учител по български език и литература? 

- Винаги съм искала да правя нещо за можещите деца. Има деца, на които обучението в средното училище вече малко им утеснява. Много ми се иска обществото да е обърнато към проблемите на училището. Много ми се иска хора, доказали себе си, извървели достойно своя път в професионален план, да идват в училище и със своя искрен глас, разказ, да разчупват представи, да им създават някакви модели. Преди време си спомням имаше едно предаване в телевизията „Уроците по родолюбие“ - родолюбиви българи, които се срещат и обменят опит. Децата се интересуват, вълнуват, те съотнасят това, което са те към това, което са постигнали хората, с които се срещат и това даваше много добри резултати. Другото, което искам да кажа, може би малко встрани. През тази учебна година създадоха един много строг контрол за пътуването. Все пак ние живеем на 50 км от София, а нашите ученици са спечелени за театралните и оперетните постановки. Тази година нямаме такава възможност и аз смятам, че лишаваме децата от допира с голямото изкуство. Специално за мен като литератор, това беше част от програмата за тяхното възпитание. Водехме ги много често, създавахме им възможност да се докосват до другия свят. Ето това нещо много ни липсва. Трябва в светлата част на деня да се приберем. Лишаваме децата от нещо много смислено. 

Какво Ви носи ежедневната среща с децата, какво ви впечатлява или понякога какво Ви възмущава в поведението или отношението им? 

- Не, аз не се възмущавам от проявите на учениците. Даже когато сбъркат нещо, ние, учителите, трябва да се научим да ги разбираме, да им прощаваме. Често казвам, че идвам на училище с нагласата, че идвам на театрална постановка. Искам да срещна една хубава публика, да направя своя урок хубав, да ги обагря емоционално. Аз нямам спомен в последните 4-5 години някой да ме е ядосал и да съм изпуснала нервите си. Нещото, което отправям като призив към учителите е да бъдем толерантни и да покажем любовта си към децата. Трябва просто много да ги обичаме. 

Какъв е Вашият съвет към всички, които се стремят да получават знание? 

- Мисля,че най-важното нещо не само в училище, но и в живота, е да вървим един към друг с доброто, да се срещаме с доброто. Да гледаме на ученика като човек, който носи потенциал, да не заставаме от позицията на силния и винаги нравоучително да говорим, да ги направим приятели, да се опитаме да разберем човека срещу себе си. Най-важното за мен е да има емоционален мост, да направим срещата, да си повярваме ние на децата и те на нас.Тогава резултатът идва без усилие.

Интервюто взе Мария Константинова

Публикации от автора