сряда, октомври 30, 2013

Защото съм против окупацията



ПОЗИЦИЯ

В публичното пространство присъстват един основен тип мнения относно окупацията на някои университети в последните дни. Други позиции рядко се чуват. Затова реших и аз да напиша моята.  

До скоро гледах с пренебрежителна насмешка на протестите ДАНСWithMe пред парламента. Всичко започна почти като народно въстание, но накрая продължи като конюнктурно събитие. Приемах го като агонизиращ предсмъртен вик на партиите, останали извън парламента. Все пак е логично желанието им за запазване и разширяване на икономическото и политическото си влияние. Боричкания между различните кръгове на едрия капитал. 

Нещата обаче прекрачиха границите на допустимото, след като протестът се пренесе на територията на висшите учебни заведения. Както вече е световноизвестно Ректоратът на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (СУ) беше окупиран от протестиращи студенти. Тяхната бройка се спекулира и от едната, и от другата страна. Няма да се занимавам с нея. 

В цял свят университетите са арена на политически сблъсъци, но обикновено студентите са носители на прогресивни идеи. Често се извършват окупации в знак на протест срещу приватизацията на образованието например. В нашия случай окупаторите издигат едно искане „оставка“ на правителството, което видиш ли, трябва да бъде последвано от настъпване на „морал в политиката“. Последното е толкова абстрактно и субективно, че няма накъде. Всеки си го тълкува, както желае и практически нищо не означава. 

Очевидно е, че става въпрос за политически акт, но въпреки това студентите отричат връзка с политически субекти. Казват, че не са свързани с нито една партия. Особено удобно е, че не обявяват публично политическите си пристрастия, на които в крайна сметка всеки има право. Не става ясно как разбират те „морала в политиката“. Заявяват, че се борят срещу олигархията, мафията и бездушието. Познавам някои участници. Имам приятели там, които искрено вярват, че се борят за по-добър живот срещу всички партии. Възможно е и тези студенти да са мнозинство в окупационния процес. Не те обаче са движещите сили. Авангардът на окупацията се състои от хора, определящи се като „неолиберали“, „анархо-капиталисти“, „костовисти“ и прочие пазарни фундаменталисти. Това е особено опасно, особено що се отнася до територията на висше учебно заведение. Там от години текат борби срещу приватизацията на образованието. Други от водещите фигури са движени просто от кариеристични подбуди. За трети пък показването по телевизията всяка вечер е самоцел. 

Особено показателен е плакатът, който е разпънат на сградата на окупирания СУ за нова 1997 година. Именно след събитията тогава на власт идва правителството на Иван Костов, което извършва „шоковата доктрина“ в сферата на образованието. Тогава са въведени и първите семестриални такси за студенти. До тогава образованието е безплатно. Това си противоречи с други лозунги за „промяна“, тъй като събитията през 1997 г. довеждат състоянието на страната до днешното й положение. Участниците в днешните действия искат повторение на тази ситуация. Затова смятам, че окупацията е антистудентска. 

Проф. Калин Янакиев (седнал)
Снимка: Ранобудните студенти
Доказателство за икономическите и политическите интереси, които стоят зад окупацията е безрезервната подкрепа, която тя получи от НПО-та, преподаватели (например проф. Калин Янакиев), партии и най-вече медии. Всяка нощ телевизиите се надпреварват да показват „младите“, „красивите“, „умните“ и великото им дело. Особено комични са твърденията на окупаторите, че са „бунтари“ и „борци срещу статуквото“. Това са първите „революционери” в историята, които са пазени от полицията на правителството, което свалят. 

Участниците в окупацията се опитват да създадат усещането, че ако не подкрепяш мероприятието им, си „за“ правителството, мафията и олигархията. Друго мнение не приемат. Едно от основните оръжия за тази им цел е медийният чадър, който им се предоставя. Обикновените студенти са принудени да заемат страна в казуса, искат или не. 

Прокламираните лозунги за „морал в политиката“ и повече демокрация се разбиха на пух и прах на 28 октомври, когато група студенти и докторанти решиха да прочетат декларация пред СУ против окупацията. В този момент се изпариха всичките брътвежи за „свобода на словото“. Окупаторите започнаха да обиждат и освиркват своите колеги, които искаха да изкажат мнението си. Бяха наречени „червени боклуци“, „комунистически свине“ и „изроди“. Наложи се дори да бъдат изведени с охрана от двора на университета. А извън него група възрастни хора правиха въстановка на митинг на СДС от началото на 90-те г. на ХХ век. Едвам не се стигна до линч на студентите с различно мнение. Дотам опира „моралът в политиката“ и „демокрацията“ на окупаторите. 

Отскоро има окупация и в УНСС. Не съм ходил, не ми се и ходи. Интересна е обаче декларацията на унесесейските „ранобудници“: 

“(...) Ще се радвам да се срещнем утре и да покажем, че и УНСС също е университет с качествени студенти (!?), а не както се прокламира навсякъде, че всичко е корупция и червени "наши" хора. 
(...) Нека не се впускаме в безсмислени дебати и дискусии с контра-окупатори и прочее. Или сте с нас, или сте против нас.“ 

Явно според ранобудниците студентите се делят на „качествени“ и „некачествени” - тези, които не окупират, са хора втора ръка и нямат право да бъдат в университета, който по-“качествените“ студенти са превзели. Всички, които не ги подкрепят, не са на тяхното ниво и не заслужават да бъдат чути. Такъв начин на мислене граничи със сегрегация. Това е синхрон с елитаризма, който лъха от окупацията в СУ. 

Прави впечатления и опитът за радикализация на протеста „или сте с нас, или сте против нас“. Това говори за отчаянието на опозиционните партиите, които са готови на всичко, дори да предизвикат междустудентски кръвопролития само за да се докопат до властта, измествайки другата едробуржоазна дясна сила – БСП. Дори да не искат и да не осъзнават, окупаторите стават заложници на тесни партийни интереси. Не го заявяват публично. Повечето сигурно и не знаят. 

Отказът да се обособят като политическа сила с изчистени виждания е особено удобен, да продължат с официалната си теза, че са „надпартийно движение”. Това означава, че дивидентите ще бъдат присвоени от вече съществуващите и влиятелните партии. Затова като студент не мога да подкрепя този фестивал на глупостта, който е особено популярен.

Стефан Петров

5 коментара:

  1. Твърде повърхностни разсъждения, нелогични аналогии и сравнения :( българската журналистика отчаяно се нуждае от силни и качествени коментари и анализи на социалната обстановка :( студентите имат съществени пропуски, но е крайно време в тая държава да се образува някакво гражданско общество и хората да започнат да си търсят и защитават правата! Докога ще търпим да ни се подиграват ежедневно и сини и червени и всякакви :(

    ОтговорИзтриване
  2. Стефан Петров, не разбрах какво се опитвате да покажете с тази витиеватост. Претенциозно писане, което може да се замести от три думи, съчетани в просто изречение: "Не ме кефят."

    ОтговорИзтриване
  3. Как мога да се свържа с автора??? Моля да ми пише на polly_dr@abv.bg

    ОтговорИзтриване
  4. Ректорът на УНСС - агент-доносник-комунист-червен боклук би се гордял с авторчето. Това бедно дете, нейде виряло из провинцията надали има и 25, а вече списва слово диария достойна за отечествен фронт.

    Поздравления за всички будни окупатори в УНСС и теглете по 1 дълга на червени подлоги като стефан.

    ОтговорИзтриване
  5. БРАВО,АКО ИМАШЕ ПОВЕЧЕ АНАЛИЗАТОРИ КАТО ТЕБ,А НЕ КАТО ''ЗАСПАЛИТЕ'' СТУДЕНТИ.
    МНОГО И НЕ СТУДЕНТИ ЩЕ СЕ СЪБУДЯТ ТРАЙНО.СЪС СИГУРНОСТ

    БРАВО...КУРАЖ.ВЯРА И ЛЮБОВ.

    ОтговорИзтриване