четвъртък, ноември 28, 2013

Малките новини не поглъщат големите


Снимка: Минко Чернев

Мониторинг на българските новини в „Медиапул”. Заданието е част от домашна работа по дисциплината „Социология на медиите”, изучавана от студентите по журналистика във втори курс, УНСС. 

В следващия материал може да проследите най-съществените и отличителни функции, оказващи влияние от страна на електронната медия mediapool.bg в периода от 05.11 – 12.11.2013 г. Като средство за масова информация тя има няколко основни функции, които задължително трябва да изпълнява: контролиращи, социализиращи и интегриращи, както по отношение на обществото така и по отношение на отделния индивид. През изследвания период подробно са разгледани всички новини за България. 

Предвид публичността на медията започвам с институционалния анализ, благодарение на който да определим средата, в която медията работи и аудиторията, към която е предназначена. Съгласно това, че сайтът на „Медиапул” се намира в интернет пространството и неговото съдържание е обществено достояние, той се явява отворен и свободен портал, през който може да преминава всяка една прослойка на население. Влияние оказва медийната грамотност на всеки член на обществото, което е определящ фактор за неограничената достъпност в онлайн медията. В зависмост от посещаемостта може да се представи извадка за рейтинга на медията, от което следва да се достигне до доверието на аудиторията й. 

Премиерът Пламен Орешарски в УНСС.
Снимката е от откриването
на учебната година
Фотограф: Елена Донкова
След институционалния анализ преминавам към анализа на цялостното съдържание на „Медиапул”. На интернет адреса на медията всекидневно в посочения по-горе период са публикувани от порядъка на 20 новини на брой с изключение на един ден от седмицата 11.11.2013 г., когато новините са само 4. Основната тема, която е засегната от онлайн медията през наблюдаваното време е бежанската криза, настъпила в страната. Тази новина присъства всеки ден, представена под различни заглавия и спомената по няколко пъти на една и съща дата. Обикновено темата бива представяна около обяд или в късния следобяд на съобщаваните информационни новини. Втората по важност и акцент в изследвания медиен мониторинг е окупацията на почти всички университети в страната и протестиращите студенти против правителството на министър-председателя Пламен Орешарски. Няма ден от седмицата, в който тази тема да не е коментирана и представяна от „Медиапул”. Средно по 2 до 5 заглавия във водещите новини се отнасят само и единствено за протестите на студентите и техните искания за по-добра организация на държавно управление. 

Третата по значимост от всички новини е случаят „Бисеров” и действията по неговото развитие. Този проблем е засегнат 3-4 пъти дневно, най-често в новините на късния следобяд около 17:00 ч. Темата бива поставяна в контекста на други политически новини и събития. Най-вероятно по този начин медията изпраща скрити символи и послания на своята аудитория, чрез които да свърже съответната политическа личност с друга и така нещата да преминат плавно от един съществен проблем към съвсем друг. 

Четвъртата фундаментална тема, споменавана през цялата седмица на проследeния период е виновен ли е, или не посланикът ни в Бразилия Чавдар Николов по случая „Боевски”. Особено дискутирана темата не пропуска присъствие на медийния небосклон през всички дни на проследяване. Последната от водещите новини по значимост е свързана с влошеното състояние на Националната здравноосигигурителна каса (НЗОК) ,която влиза с нулев резерв през 2014 г. Новината е представена многократно по няколко пъти през седмицата и най-вече във вечерната доза публикувани новини около 19:00 ч. 

Снимка на окупатор от
Софийския университет
Фотограф: Елена Донкова
Най-коментираният и често представян образ е в лицето на Христо Бисеров, след него се нарежда посланикът ни в Бразилия. Името на бившия зам.-председател на парламента се появява в медийното пространство на 07.11.2013 г. вечерта около 19:00 ч., като още на следващия ден се превръща в топновина. Случаят обаче не утихва, тъй като Бисеров не спира да се споменава почти във всяко второ заглавие на новина от деня. Другият пренаситен медиен образ е този на посланика ни в Бразилия заради неяснотата по случая „Боевски”. Тази новина подобно на случая „Бисеров” е повтаряна и разнищена многократно през целия период на проследяване. 

Въз основа на най-коментираните и публикувани заглавия може да се направи следният извод, че по този начин се насаждат на аудиторията определени теми и новини. Проявява се „ефекта на бумеранга”. Оттук може да се каже, че ако аудиторията не е съгласна с позицията на комуникатора, тя бива много по-трудно повлияна и приемана като собствената. Ако се прибегне до използването на двустепенния модел на комуникация, както се казва в текста „Аудиторията” от Реймънд Бауър, то тогава публиката ще прояви своето селективно внимание, възприемане и запомняне много по-силно. 

Както знаем, всяка медия култивира освен реална и символна среда, благодарение на която аудиторията успява по-лесно да разгадае кодираните символи и знаци в публикуваните новини. С разпознаването им медията формира определени нагласи и послания в обществото. 

Как реагират реципиентите?
Фотограф: Елена Донкова
Накрая следва да бъде направен и анализ на реакцията на реципиентите. Това е най-важната стъпка за разбирането на основните критерии на аудиторията за сегментиране на информацията. Образованието заедно с възрастта се причисляват към тези фундаментални критерии, които формират предпочитания, ново ниво на потребности у индивидите и умение за критично мислене. 

Ако бъде разгледана аудиторията като система, то тогава комуникационният процес предопределя наличието на взаимодействие и въздействие и от двете страни. Следователно от значение е начинът на селективно възприемане на аудиторията като посредник. Основният коректив на всяка медия е аудиторията. За днешната публика съвременните медии са безнадежни и подкупни. Истиността и достоверността им са поставени на карта. Негативизмът, който се излива, принуждава хора да странят от различните видове медии, което всъщност е един безспорен показател за „качеството” на работата и създаваната медийна действителност. Не ми се иска всички медии да бъдат поставяни по един общ знаменател, защото те са различни сами по себе си. 

* Заглавието е на редакцията.

Мария Константинова

Няма коментари:

Публикуване на коментар