През палитрата на цветовете до нейния свят. Запознайте се с Ралица Денчева
Снимка: личен архив
Ралица Денчева е творец на лекотата, на спокойствието.
Тя е родена в Русе, завършва Френската езикова гимназия там, а по-късно факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет ,,Св. св. Кирил и Методий”. Твори в областта на маслената живопис и рисунка. Първата си самостоятелна изложба реализира през 1987 г. Нейни творби придружават лирични произведения на Дебелянов и Яворов в книгите на издателство ,,Персей”. Също така някои от рисунките й са притежание на колекционери от България, Германия, Швеция, Испания и Турция.
За да усетиш нейния свят, следва да преминеш през говорещите очи на портретите, препускащите коне, палитрата от букети цветя...
 |
| Творба от Ралица |
Всеки човек носи в себе си една цветна градина и колкото повече цветя къса, толкова повече се обогатява. Това накратко е вашата философия. В този ред на мисли означава ли това, че всяко следващо творение е откъсване, ново обогатяване?
- Аз дълбоко вярвам, че Красотата е най-явното, видимо и съвършено проявление на възвишеното и божественото вътре в нас. И колкото повече красота откриваме в себе си, толкова повече бихме могли да даваме на другите. Самото отдаване ни носи пълнота, хармония и единство.
От коя вселена извират проявленията на твоето вдъхновение? И коя част от денонощието на безкрая е движение за четката и дланта?
- Когато духът в мен е жив и буден/ а той винаги такъв е/, и осъзната съм, че изворът на живата вода е вътре в мен/ а той е Любовта/, то тогава пребивавайки в това състояние на единство и хармония, всяко мое движение с четка, с тяло, с мисъл или с дума е движение на вдъхновение, сила и живот. Така то става проявление на вътрешния свят, който обитавам, и който е истински, безкраен и свещен.
Кои са твоите любими персонажи? Как се движат твоите коне, накъде са се устремили?
- Моите коне са символ на моя дух, а той е вечно устремен към възвишеното, красивото, благородното, божественото и вечното.
Обичам всичко да рисувам. Според мен в човек е закодирана сила - добра и трансформираща сила, която търси да се прояви. Осъзнавайки я в себе си, човек може да й даде живот чрез различни форми, най-вече чрез изкуството. Така влизайки в своите дълбини и изразявайки себе си и тази сила, той все повече се осъзнава, разбира и обиква, а така все повече опознава, разбира и обиква света и хората около себе си.
Но безспорно, рисувайки човешкото лице и особено чрез очите, най-лесно мога да достигна до безкрая на душата и онази жива, трептяща, чиста светлина, която всъщност е свещеното място и светая-светих вътре в нас.
Къде е приседнала красотата - в света или в картините?
- Красотата е навсякъде и във всичко. Научих се да възприемам скритата красота, вярвайки, че всяко грозно нещо може да прояви своя чар и обаяние, ако аз му дам шанс чрез търпение и увереност в него.
Красотата има свой собствен възвишен език и той е неразгадаем за ума, но може да бъде познат и разбран само от душата. Красотата не може да бъде видяна и чута с плътските ни очи и уши, освен ако не поставим в тях Любовта. Тя е образ, който виждаме дори и със затворени очи, мелодия, която чуваме дори и със запушени уши. Тя е лъч светлина, която идва от светая-светих на нашата душа и озарява тялото, така както цветето извира от дълбините на земята и дарява света с аромат, живот и благоухание.
Красотата винаги свети по-ярко в нашия копнеж, отколкото в очите, с които я съзерцаваме. Затова картините ми са само прозорец, през който душата да премине и открие магията на Красотата вътре в себе си.
На какво ухае любовта в творбите ти?
- Любовта в творбите ми е жива. Тя е сила действена, способна да трансформира и лекува наранената душа, за да й напомни и я върне към нейното изначално единство и духовна хармония. Животът ми се превърна в ритъм и благоухание - ритъмът на любовта и уханието на градината от цветя, в която обитавам.
Имат ли си творбите имена?
- Картините са като мои скъпи деца - всяко си има име и тайна, скрита в името...
Рисуваш много портрети. Очите ли са прозорецът, можем ли чрез тях да разберем нещичко и за очите на създателя. С какво са пълни твоите очи?
- Очите са прозорец към невидими светове. С безкрай са пълни моите очи. Безкраят диша и в творбите ми. Преди време един млад и талантлив поет ми посвети стих:
„Обичам твоите очи/ Така прекрасни са те и лъчисти,/ Стаена вечност в тях личи,/ В милите ти хубави очи”
В няколко твои творби водещо място заемат маковете, какъв символ влагаш в тях?
- Червеният цвят носи в себе си бунта, кръвта, смъртта и любовта. В този цвят няма страх и колебания, безпокойства и съмнения. Той е символ на любовта, победата и живота. Той е прослава на живота над смъртта, на огнената, страстната, горещата като слънцето любов, която изпепелява всичко лошо и егоистично в нас и го трансформира в светлина, чистота, радост и живот. Смъртта няма власт над нас, когато обичаме с такава любов.
Маковете, както и всички цветя са апотеоз на живота и символ на победата на духовното над материалното, на божественото и красивото над мимолетното и привременното плътско естество на нещата.
Жените са по своему витални. Как избираш да ги създадеш такива с бели дрехи, с живина? Чий образ на жена изобрази за първи път?
 |
| Още от изкуството... |
- Мои учители са велики имена като Леонардо Да Винчи, Микеланжело, Ботичели, Рембранд, Дьолакроа, Борис Георгиев и Васил Стоилов. Още като дете на 7 години започнах да прерисувам и изследвам задълбочено техните картини. За моята крехка тогава възраст това беше една твърде висока летва, към която се устремих и която виждам все по-ясно напоследък, но ми се струва, че дори и да я достигна - това не ще укроти моя неспокоен дух, стремящ се винаги и безконечно към съвършенството. Защото летвата не е извън мен, а вътре в мен и този път е безкраен.
Затуй са тъй витални моите образи. Те носят в себе си копнежа по божественото и вечното.
В каква посока гледат твоите слънчогледи от маслената живопис?
- Аз съм на пътя на Красотата, Любовта и Живота и следвам посоката на сърцето си. А то винаги гледа напред и нагоре- към Слънцето, както и моите слънчогледи. Но всъщност истинското движение се случва вътре в нас. Там, където сърцето се разтваря като цвете, като прекрасен, бял лотос, който пръска аромат и благоухание навсякъде около себе си.
Как се редуват цветовете в твоята палитра?
- Топлите цветове са разделени от студените, но както и в живота макар и отделени като противоположности - любов и омраза, божествено и човешко, добро и зло, мъжко и женско, земно и небесно, начало и край. Всички те не могат едни без други - тяхната сила е в единството, в свещения брак, който е помежду им.
Това е голямата тайна в сливането на противоположностите в едно единно цяло и властта над него.
Така както художникът слива топли и студени тонове, за да създаде шедьовър, така човекът е призван да обедини в себе си всички противоборства, за да стане господар на себе си и овладее своята природа, за да създаде най-прекрасния си шедьовър - своя собствен живот.
Ако трябва да изобразиш улицата днес, как би изглеждала?
- В самия въпрос се крие отговорът улицата крие много лица и това е очарованието на живота в неговото многообразие. Като градина с много и различни цветя, но които не си пречат да растат, а заедно гледат към Слънцето и са устремени към него към свещения връх, към свещеното тайнство, скрито в нас единението на Творческото слово, Любовта и Свещеното Разбиране.
Интервюто взе Яница Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар