Снимка: Елена Донкова
Скоро кандидат-журналистите на УНСС писаха по темата „Бизнес по български”. Подозирам, че са наругали бизнеса. Кой знае какви попържни са сипали върху клетия. Както акад. Александър Балан ги нарича „устопсувни мръснословия”. Част от кандидатите вече са приети и нека им пожелаем по-бързо да станат телевизионни водещи.
По-правилната тема би била „Образование по български”. Защо? Като във всяка една кандидатстудентска кампания, отново се чуха размислите и възмущенията за образованието като „гнила ябълка”. Тихи вопли за неграмотност, за слаби оценки от матурите и кандидатстудентските изпити, за прием с тройки и още куп други тревоги. Никой от гилдията обаче не нададе вой. Борбата за всеки един студент – толкова ли е безмилостна? Всяка година се съобщават данните, че университетите у нас са 51, а от тях 14 са частни. А тази година поръчаните от държавните вузове бройки са 77 000, но абитуриентите - 53 000. И какво от това, че се съобщават?
Бедата е, че се разгласяват публичните тайни, изговорени чрез народни поговорки: „Който плаща, той поръчва музиката”. Плащаш, за да влезеш в рейтингова специалност, оплакват се ощетени кандидат-студенти. Да не забравяме, че вузовете не растат само в София. Всъщност от по-големите градове само във Видин няма университет. Иначе колежи и филиали има в Разград, Силистра, Сливен, Враца, Смолян, Хасково и т.н. Колко струва да прецакаш някого на първо или на второ класиране за по-свястна специалност? Някой друг лев, заделени от домочадието за черни дни.
Разбира се, не казвам, че вузовете страдат от липса на добре измислени специалности. Има каквито си пожелаеш, отваряш сайта на вуза и разглеждаш като на панаирджийска сергия. Ако си голям карък – не се бой, все ще влезеш нещо да учиш. Не се сърди на платежоспособните и преписвачите. И ти ще получиш диплома за висше образование като тях. И твоето домочадие ще се гордее с теб като тяхното. Успехът ви ще е висок...
И на това, ако му викат бясна конкуренция. Напуснете комфорта си, уважаеми, раздаващи дипломи! Гласът за купуването и продаването на шмекерлъци се чува и в най-отдалеченото място в аудиторията. Макар че е сподавен.
През юнската сесия колега от университета ми сподели свое прозрение: „За простотия пишат шестици”. Възможно, обобщих и му казах, че тези университетски преподаватели просто се шегуват с нас. А ние ще се правим, че им вярваме. Защото все още сме среднисти...
Всъщност що да не наречем управляващите висшето образование – анонимна тълпа. Типична като уличните. Ако се чудите защо, социалните психолози дават белезите: лесна внушаемост, лековерие, непостоянство, преувеличение на добрите и лошите чувства, проявяване на известни форми на моралност и т.н. И така, докато не спрем да се прекланяме на тълпата.
СТОЯН НЕШЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар