Образованието и културата в държавата

ДУМАТА имат студентите по въпросите за образование и култура

Снимка: Елена Донкова

SEARCH: КОД е диалог, който „Новата журналистика” провежда между студенти от страната и чужбина по три актуални въпроса, защото техният глас не се чува в традиционните медии. Проектът е посветен на предстоящите парламентарни избори. Отговорите определят полето на въпроса ЗАЩО, а онези, които ще вземат властта нека да кажат КАК. В панел „Образование и култура” участват студентите Никола Николов, Драгомир Гюров, Гергана Георгиева и Мартин. Предстоят панелите „Икономика и финанси”, „Вътрешна и външна политика” и „Околна среда”.

НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА пита студентите

1. Българите ходим повече на театър, отколкото на футболни мачове. Защо парите за култура не стигат? 

2. В университети приемат повече, отколкото са абитуриентите. Къде е проблемът? 

3. Трябва ли децата да носят смартфони в училище? 

Никола Николов 

Учи „Бизнес икономика“ във Freie Universität Berlin

1. - Проблемът идва от там, че колкото и хора да ходят на театър, това не гарантира, че печалбите ще бъдат използвани за ефективно реинвестиране в развитието на нови културни проекти. Липсата на целенасочено финансиране и неправилното използване на средствата не позволяват на културните институции да използват потенциала си и да увеличат паричната възвръщаемост и интереса на обществото. 

2. - Както и да го погледнем, университети са един вид фирма, която печели от броя на своите клиенти, а именно студентите. Повечето университети, обаче, предпочитат да си осигурят сигурния бюджет чрез ниски приемни балове за сметка на поддържането на високото интелектуално ниво. Резултатите от този проблем се наблюдават в масовата некомпетентност на кандидатстващите за работни места. 

3. - За мен смартфонът е неделима част от нашето ежедневие, която улеснява значително работата ни. Проблемът е, че повечето хора не използват своите „умни“ телефони по най-правилния начин и вместо да помага, смартфонът се превръща в бреме. Всяко дете е добре да има достъп до възможностите на смартфона в училище, защото това позволява много възможности за интерактивно обучение, бърз достъп до информация и улеснена комуникация.

Драгомир Гюров 

Учи „Връзки с обществеността” в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ 

1. - Изкуството поставя въпроси, провокира разсъжденията и възпитава мисленето. То влияе върху цялостния модел на човешкото светоусещане. В тази връзка ще цитирам режисьора Теди Москов, който казва, че „властта се бои от умните“. За мен това е причината културата да не е сред приоритетите на българския властимащ и средствата, отделени за нея, да са минимални. Вижте как се води политическият диалог – популизъм, откровена простотия, празни от съдържание изявления. Ако масовата публика е образована, с високо ниво на култура, тя ще е чувствителна и ще наказва сурово такова поведение. Същата публика ще има сериозни политически и икономически изисквания и ще следи внимателно действията на управляващите. Миналите и настоящи политици знаят, че такава аудитория не би ги допуснала до властта и затова потърпевши са инструментите за формирането ѝ – театрите, оперите, филхармониите. 

2. - Като оставим настрана демографския фактор и системата за финансиране на учебните заведения, мисля, че до голяма степен университетите са изгубили своя престиж в очите на младите. Шепа специалности се ползват с добро реноме и напливът към тях не стихва, но повечето, условно казано „непопулярни“ направления, остават непопълнени и са пред закриване. По мои наблюдения, младите хора не гледат на българския университет като на платформа за личностно и кариерно развитие, а по-скоро като нещо преходно, нещо, през което трябва да се премине, някак по задължение. Бих казал, че университети се провалят в задачата да мотивират младите, да ги привлекат към себе си. Какво послание може да отправи институция с немотивирани служители, тромава администрация и липса на проактивна дейност към енергичните млади хора? 

3. - Моята позиция е по-скоро против. Прекомерното използване на мобилните технологии, които са създадени с идеалната цел да ни свързват, всъщност има негативен ефект върху междуличностната комуникация. В училище, освен придобиването на образование, обща култура и начален поглед към околния свят, се учиш да създаваш дълготрайни отношения с други човешки същества, най-малкото – да водиш пълноценен разговор. Няма как да развиеш тези жизненоважни умения, ако си втренчен в дисплея на телефона си или си пишеш онлайн с човека, който стои до теб. В ежедневието не можеш да редактираш казаното или всички да те виждат само в анфас, защото така се харесваш. Освен това, вече има научни данни за измененията, които настъпват в концентрацията и паметта на подрастващите вследствие на прекаленото използване на смартфони и таблети. От друга страна, ако се ползват разумно, смартфоните могат да бъдат мощен съюзник в усвояването на учебния материал. Може би ключът е в умерената им употреба, но на база собствените ми наблюдения, много малко хора на моята възраст имат самоконтрол при използването на смартфона си. Какво остава за подрастващите.

Мартин 
Учи в „Икономика и бизнес” в Германия

1. - Ходим повече на театър, най-вече защото въобще не ходим на футбол напоследък – вторият няма никакъв маркетинг. За култура са нужни много, много повече пари, както креативност и организаторски умения. Тук, в София, културният живот е на достатъчно високо ниво, но подозирам, че в голяма част от страната не е така. Затова като софиянец не мога да се съглася, че парите за култура не стигат. Или пък може би много хора се стараят достатъчно много, за да се постигат и добрите резултати, които виждаме в Пловдив и София. 

2. - Проблемът мисля, че е ясен на всеки трезвомислещ у нас. Раждаемостта у нас спада с много рязко темпо вече 30 години. С тази скорост след още 30 години в България ще има под 4 милиона души и склонните да се образоват ще са също неколкократно по-малко. А и нивото на средното образование у нас е страшно ниско, което е решаващо за напредъка на една страна. Особено извън топ училищата на големите градове мисля, че нивото е трагично. 

3. - Категорично не. И без това днес децата не отлепят по цял ден очи от телефоните си. Питайте родителите на новите първолаци – повечето използват всеки ден дори фейсбук... без да знаят за какво служи. Училищата и съответните служби трябва спешно да постигнат консенсус с родителите и употребата на смартфони да се забрани поне там.

Гергана Георгиева
Учи „Журналистика” в УНСС

1. - Факт е, че напоследък броят на хората, които ходят на театър се увеличава и вероятно една от причините е достъпната цена на билетите. Всички знаем, че подобен културен лукс е характерен за жителите на големи градове. В малките населени места и театрите са много по-малко, и хората нямат финансова възможност да заведат цялото си семейство. Не знам защо парите за култура не стигат! Но знам, че те не стигат и за спорт, и за образование, и за здравеопазване. 

2. - Университетите в България са прекалено много за населението ни. Но нали ако се закрие даден ВУЗ, това ще доведе до нарушаване на интереси?! Грешка е, че висшето образование се е превърнало в бизнес. За университетите е важно колко студенти ще приемат и колко пари ще получат за тях. Без значение дали са приети на 10-то класиране с оценка слаб (2,60) от кандидатстудентските изпити. Другият проблем е големият наплив. В последните години в България е модерно да си студент. Повечето нямат съзнанието на студенти, просто искат промяна в живота си - да се отделят от родителите си например. 

3. - Не, децата не трябва да носят смартфони в училище! Въпреки бързото развитие на технологиите, аз съм против децата от малки да се вглъбяват в тези устройства. Разбира се, че всеки малчуган трябва да има обикновен телефон, но не и смартфон. Всички знаем, че на децата им е много по-интересно да играят на някоя игра в час, отколкото да слушат урока по история. Защо трябва да утежняваме работата на учителите? Считам, че родителите имат много голяма вина за това. 

Екип на НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА