От дневника на Станислава: Да се завърнеш

От сърцето на Чикаго

Снимки: личен архив

Часът е три след полунощ и току-що лакирах ноктите си. Биологичният ми часовник твърдо отказва да приеме идеята, че е време за сън. 

Днес се събудих около обяд. Станах от леглото си. Огледах се – вкъщи съм си. Нищо не се е променило. Телевизорът е на същото място, котката отново спи на дивана в хола. Започвам да имам съмнения, че някога съм си тръгвала оттук. Единственото доказателство, което открих са 2438 снимки и цветните балони в левия ъгъл, които казват „Добре дошла!“. Значи все пак ме е нямало. 

В спомените на Станислава 
остават и снимките

Но пък ме е имало другаде. 

В Америка оставих 

неизказани думи. 

И не защото не знаех какво да кажа, а защото научих, че не съм добра в сбогуванията. В мълчанието е единствената утеха, която душата понякога намира. Но когато душите са свързани, не съществува време, нито разстояние. И е без значение, че когато денят свършва тук, в другия край на света слънцето ще изгрява. Защото аз оставих част от сърцето си там и в спомените си винаги ще се връщам при него.

СТАНИСЛАВА ЦВЕТКОВА

Публикации от автора