На пазар за лимони

Лимони...

Оказа се, человекът обича да му е кисело. Да има суматоха. Че ние при арно време не ще се оправим... 

Психографиката ни е да търпим и като стане нетърпимо да надигнем вой. Като глутница вълци, като заек, който и до ден-днешен не знае защо го слагат на великденската трапеза. 

Та за рационалният избор! Оказва се аутопия. Човек купува, взема, предава не онова, което му е нужно, което харесва, а точно обратното. Но пък кой е изследвал празните лъжици? Сега играчите на пазара оперират с лични истории. 

 

Те ви казват от телевизора, 

че ,,бизнесът може и да е мръсна дума, но се прави от хора с чисти сърца”. Думат ви още, че важният си ти, че ти водиш. 

Допълват в кръстословичния си лабиринт, че 

   

,,колкото повече неща започвате, 

толкова повече неща ще имате за започване”. 

И вие все нещо започвате, защото не сте видели края на предходното. Защото двадесет и пет години все се сменят началата във вихъра на вихрушка. 

Цената на лимоните ту расте, ту пада. Ми, то лимоновия сок се потребява. Иди, дойди! Тогава всичко е халтура! На потребление. На криворазбран модел. Има един герой от детската книжка ,,Алиса в страната на чудесата”, който все пита: На къде да поема? Не знам! Към пазара...

ЯНИЦА МАРИНОВА

Публикации от автора