Журналистът Валентин Георгиев: Карикатуристите от „Шарли ебдо” са пример за криворазбраната свобода

След терора по „Шарли ебдо” се заговори за свободата на словото

Снимка: REUTERS

За окървавеното френско сатирично издание „Шарли ебдо“. За свободата на словото и сблъсъкът на цивилизациите. За омразата и гнева... Отговорите търсим с левия журналист Валентин Георгиев. 

Вашият статус „Французите си го получиха от толкова толерастия”, публикуван във фейсбук веднага след касапницата в редакцията на френското хумористично списание „Шарли ебдо” предизвика гняв. После гневът се превърна и в омраза. Защо го написахте? 

Валентин Георгиев

- Статусът се появи минути, след като стана атентатът в Париж и беше импулсивен. Още нямаше никаква информация кои са извършителите и какво точно е станало. Това за мен, а и за мнозина други, които наблюдават и анализират случващото се в Европа и у нас, беше очаквано. Французите наистина си го получиха, като се има предвид мястото на атентата, но на практика всички ние, европейците, си го получихме заради „толерастията”. 

Какво означава толерастия? 

- Думата толерастия използвах иронично, като събирателно понятие на фалшивите евроантлантически ценности, с които ни баламосват всекидневно. На първо място, фалшивата толерантност. От самите карикатури на списанието блика отношение, което не съдържа толерантност. А всъщност една от западните ценности е толерантността. Ако претендираш, че си толерантен към останалите, би трябвало и ти да уважаш техните морални ценности и начин на мислене. На практика виждаме точно обратното. 

Всъщност на статуса най-напред се възмути блогърът Асен Генов. След него тези, които се отвращаваха, го споделяха. Защо?

- Подозирам какви са били мотивите на хората от “Протестна мрежа”, които с охота поеха статуса - искаха да демонстрират, че са на страната на Доброто и да посочат с пръст кои са на страната на Злото. Разбира се, аз го постнах на собствената си стена, като един фейсбукар. Те използваха случая, че работя в „Дума” и го завъртяха в пространството така, че едва ли не вестникът има такава позиция и е съпричастен. Това е част от манипулацията. Всичко продължи с оплюване и квалификации, които отприщиха омразата, за да покажат колко са велики и морални. 

В отвореното ви писмо до dnevnik.bg написахте, че когато влязат в оборот понятията „комунистите”, „Дума” и Путин, миш-машът е готов. Какво имахте предвид? 

- Това са опорните точки на разделението. От едната страна - добрите, шарлитата, тези хора, които съчувстват на жертвите, в случая на французите. А от другата страна - русофилите, или путинофилите, както те ги наричат, „Дума”, БСП и Русия, видите ли, се подиграват... А нима не е видно, че карикатурите на „Шарли ебдо” са изваяни от подигравка, да не кажа гавра с чувствата и разбиранията на другомислещия. А каква трябва да бъде карикатурата? - Не бих давал рецепти, но веднага си задавам въпроса защо в същата тази редакция са спрели карикатура против юдаизма. Нали има свобода на словото? Ако окарикатуряваме едни - в случая мюсюлманите, защо спираме карикатури против други. Оказа се, че карикатурист на име Синей е бил уволнен от „Шарли ебдо”, защото изобразил сина на Саркози да приема юдаизма по финансови причини. Казали му да се извини или ще го уволнят. Това са двойните стандарти и най-вече това имах предвид с използването на израза за толерастията. 

Със сигурност знаем, че либерализмът в медиите не е абсолютна свобода, нито безусловна истина, но все пак необходими ли са граници? 

- Свободата на словото има граници и те са свързани с това да уважаваш инакомислието. Карикатуристите от „Шарли ебдо” разбират свободата в абсолютния й смисъл, че всичко е разрешено. В тази светлина впрочем се опитват да се покажат и нашите „шарлита”... В същото време като представители на „свободното западно общество” те имат претенцията да са по-интелигентни. Ако са наистина такива, би трябвало да предвидят как ще реагира засегнатият, който е възприеман като по-тъп и невеж от тях. Е, видяхме - реакцията е терор. Като в никакъв случай не обобщавам. Имаме конкретен терористичен акт, но той бе предвидим и можеше да се случи навсякъде. Имало е много предупреждения, не само към „Шарли ебдо”, но и към други медии. Знаем за предупреждението за смърт от иранския аятолах Хомейни към писателя Салман Рушди за неговия роман „Сатанински строфи” и други. Е, нещо да се промени в отношението на „по-умния” към „по-глупавия”? Единият да доказа на другия, че е станал по-толерантен? Нищо подобно. 

Подкрепяте ли инициативите за свободата на словото след атентата – “Маршът на солидарността”, #Je suis Charlie и разговора изобщо за свободата на словото? 

Лозунгът: АЗ СЪМ ШАРЛИ

- Те са логични реакции като форма на обособяване на общностите, които се разграничават от тероризма. Те трябваше да покажат, че са против варварските начини за отговор на тези карикатури. Но ако разсъждаваме по-дълбочинно, ще видим, че в Париж отидоха лидерите на тези държави, които до голяма степен са причина за състоянието, в което изпадна Европа! Именно те със своята неолиберална политика през последните 20 години я доведоха дотук. Затова този марш справедливо бе кръстен „Марша на лицемерието”. Аргументи? Две десетилетия САЩ и западните им съюзници правеха „износ на демокрация”. Те са опитваха да опитомяват арабските държави, които си имат свой начин на живот и нямат нужда да бъдат демократизирани по чужд калъп. Износът на демокрация, който беше започнат с Афганистан, Ирак, Либия, Египет, Алжир, сега Сирия... Основата и истинската цел, разбира се, са петролът и ресурсите, опитът за икономическо домогване чрез поставяне на удобни режими. САЩ си отгледа и терористични организации – „Ал Кайда” и „Ислямска държава”. Те си ги финансираха. В един момент, когато тези „отрочета” станаха силни, се обърнаха срещу своите създатели. 

Обедини ли се цивилизованият свят срещу терора? 

- Първите думи на Оланд бяха: „Ние сме свободният свят, спазваме свободата и ни завиждат, че сме свободни”. Нима? Дали си вярва? Колко свободен е сега „свободният свят” след този терористичен акт, когато става точно обратното - той живее в още по-голям страх. Това не е никаква свобода, защото в момента навсякъде засилват и подслушванията, и всякакви други контролни функции, т.е. самият свободен свят си налага окови да не бъде свободен и си го предизвиква сам. Защо? Това е нелепо. Нелепо е да ограничаваш собствената си свобода в името на някаква криворазбрана абсолютна свобода. 

Какви са изводите? 

- Журналисти от Щатите казаха, че тези карикатури там не биха се появили никога. В същото време САЩ са в основата на бежанските вълни към Европа, която пък го играе на толерантност. Затова понятието „свобода на словото”, както впрочем и останалите евроатлантически ценности са отдавна изпразнени от съдържание. А резултатът от всичко е още по-голямо ограничаване на самата свобода. В политически план печелят крайнолеви, крайнодесни и популистки нетрадиционни партии, които са против статуквото на Брюксел да налага двойни стандарти.

Интервю на СТОЯН НЕШЕВ
Публикации от автора