НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА: Стоян Нешев и Елена Донкова: Превърнахме блога в медия на студентите

Стоян Нешев и Елена Донкова за пътя към новата журналистика

Стоян Нешев е главен редактор на блога „Новата журналистика” от 2011 г., а Елена Донкова е негов заместник. Двамата са последна година студенти по „Медии и журналистика” в УНСС. Днес те напускат блога и го предават на колеги по журналистика. На изпроводяк Яница Маринова попита за първите стъпки, за трудните моменти по пътя и за думите, за които не е останало време...

През ноември
блогът ще навърши седем години

Първото прохождане в „Новата журналистика” бе...

Стоян: Беше през 2011 г. Всъщност тогава разбрах за блога. За неговия слоган „Истината е в твоите ръце!”. За авторите, които го списваха. За идеята на създателката Антония Димитрова. Спомням си, че първият ми текст беше затова как работи телевизионната камера. Вероятно бях повлиян от кандидатпрезидентската кампания и последвалите избори.

Елена: Със силен ентусиазъм и желание за развитие. Бях първи курс, не знаех как се пише журналистически материал, не знаех какво е лийд, не знаех за модела на Ласуел, не владеех изкуството да рисувам със светлина, т.е. фотографията. Но вярвах, че мога да се справя с това предизвикателство. И го доказах пред себе си.

От другата страна на „Новата журналистика” стои...

Стоян: По-зрялата журналистика. Тази на хляба и зрелището.

Елена: Не цялата истина, доста често дори манипулацията, готова да приземи всеки мечтател за по-добро и да го принизи до мръсната и смрадлива паплач, алчна за власт.

НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА надничаше
във всяка една
интересна университетска конференция.
Снимка: Елена Донкова

Първата усмивка в „Новата журналистика” дойде...

Стоян: В една декемврийска сутрин, когато с Елена Донкова решихме да отразяваме спортния празник на УНСС. Пред комплекса, където се провеждаше мероприятието, беше пълно с хора, които пъплеха като върволици само в две посоки – напред и назад. Повечето от тях бяха студенти, дошли на празника да отметнат за седмица спортните си занятия. Побутнахме се и ние и успяхме да се класираме в редицата за влизане. До тържеството – в една от баскетболните зали, стигнахме мъчно. Забавихме се и едва успяхме да чуем кои са спортистите на годината. За капак и озвучаването беше лошо, сякаш провалът ни дебнеше отвсякъде. Понатъжихме се. Преди да излезем обаче от това спортно гъмжило, решихме да пробваме да намерим събеседник, който да ни обясни има ли почва спортът в УНСС. След няколко несполучливи опита накрая като лъч светлина изгря „деветката” на университетския футбол - преподавателят Иван Стоилов. Той ни спаси и отбеляза много добро попадение в нашите „сухи студентски мрежи”. Дори заснехме на видео интервюто с него. И така първата усмивката дойде, когато публикувахме материала.

Елена: С „Жилото на скорпиона”, първият мой отпечатък в студентското виртуално творчество. Това се случи на 10 ноември 2011 г. Помня датата, защото е точно след рождения ми ден. Беше подарък за мен, който прерасна в нещо изключително, в нещо значимо, такова, което няма цена, но има огромна стойност. Рядко пиша за блога (за разлика от фотографирането). Но когато го правя, съм готова да покажа, макар и загатнато, своето словесно „скорпионско жило”.

НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА даваше ход
на музиката,
която на улицата някак подминаваме.

Текстът, който остави следа в мен...

Елена: „Цената да учиш журналистика в България” – върху този материал работех доста време, докато систематизирам необходимата крайна информация. Той беше резултат от неодобрението ми за увеличаването на семестриалните такси. И за моя изненада е един от най-преглежданите в блога.

Стоян: Всеки един текст, който съм писал, е бил важен за мен. Най-трайни остават текстовете в рубриката „ЧовешкиТЕ истории”. Там разказвах за Виолета Георгиева от Тервел, която спечели конкурс за редактор на фейсбук страницата на Европейския парламент за ден.

Най-трудният миг бе...

Стоян: Тези дни прелиствах лекциите по теория и практика на текста. Там пише, че когато се злоупотребява с емоционалните аргументи в един текст – той е неубедителен. Може би най-трудният миг е бил, когато сме били податливи на емоциите си и сме ги извеждали на преден план, вместо да борим противника с неопровержима фактология в даден текст.

Елена: То не е само един миг. Да направим блога разпознаваем сред студентското общество (и не само) – това бе трудното. И когато споменеш пред някого за „Новата журналистика” и той ти отвърне: „Да, знам за „Новата журналистика”. Ето това е наградата, която получихме.

Аз и „Новата журналистика” сме...

Стоян: Хипервръзка (смее се).

Елена: Като скорпион в тропически гори.

НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА
следеше студентските протести, които
винаги започваха от
Студентския град.
Снимка: Николай Стайков

Другите (останалата част от екипа) са...

Елена: Неизменна част от живота ми. Ако по някакъв начин се бяхме разминали в хармоничното възприятие на заобикалящата ни аудио-визуална среда, нямаше да бъда тази положително изградена личност, която съм сега.

Стоян: Всичко онова, без което „Новата журналистика” нямаше да пребъде. Съвсем уверено казвам, че с колегите пренесохме блога в друго измерение. По-мащабно и по-задълбочено. Избягахме от това, което наследихме от предишните студенти или се опитахме да го надградим. От зона за обмяна на информация по учебни въпроси „Новата журналистика” разшири кръгозора си и вече е медия от/ и на студентите. През последните три години и половина отразявахме антиправителствените протести #ДАНСWithMe през 2013 г. Давахме думата на млади партийни активисти. Студенти икономисти и социолози (поредицата „Search: КОД”) например представяха своите гледни точки по наболели теми и откриваха дискусии. Търсихме и неразказаните истории в традиционните медии. С портретни интервюта в „Пред микрофона” журналисти, писатели, университетски преподаватели и хора на културата успяха да се покажат в различна светлина, интересна и за нас, надявам се и за читателите. Отдръпнахме се от клишето на повечето университетски медии да ласкаем ръководствата в знак на фалшива съпричастност. Тук е моментът да благодарим и на нашите преподавателите, които ни подкрепяха, но с които и си партнирахме по различни обществени казуси и студентски конференции. Останахме независими, дори и понякога да ни наричаха „най-обикновени платени драскачи по форумите”.

НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА показваше
студентите,
които даваха
част от себе си на историята.
Снимка: Елена Донкова

„Новата журналистика” ме научи на...

Елена: Да бъда по-самокритична!

Стоян: Повече самодисциплина.

Думата, с която свързвам „Новата журналистика”, е...

Стоян: Логика.

Елена: Свобода.

В „Новата журналистика” случих...

Стоян: На хора, които вече са ми и приятели.
Елена: На хора, които сега са мои приятели. На хора с кауза. На хора с мнение. Хора, за които различното и нетрадиционното е равносилно на положително развитие за обществото ни.

В „Новата журналистика” оставям...

НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА търсеше
хората между
опустелите селски площади
и препълнените автобуси за града.
Снимка: Елена Донкова

Стоян: Надеждата си. Вярвам, че следващите студенти по журналистика ще зададат въпросите, които ние не можахме. Винаги съм казвал, че има потребност от студентски медии, които да бъдат коректив на т.нар. „студентски власти”.

Елена: Част от душата на слънчевото и винаги усмихнато момиче...
„Когато утре търсиш новината и срещаш зверовете, отразени в луната, сподели усмивка на тез осакатени души и мрачните им сенки ще се превърнат в добри”.

„Новата журналистика” е пространство за...

Елена: Споделяне на истината такава, каквато я вижда един студент по журналистика. За експерименти. За информация, която няма да видиш в традиционните медии.

Стоян: За поколението млади и умни хора на новите технологии. Ако те съумеят да накарат онзи скептично настроен читател към тях да се замисли дали в „УНСС има охлюви”, много скоро той ще има свое мнение по въпроса. Започне ли да мисли, няма да се откаже, докато не стигне до някакво решение. А защо не и да им повярва.