Снимка: Минко Чернев
Моля, преди да прочетете това, да оградите злото със стиропор. Само така то ще изсъхне. Другото е бунт, израз на един кипеж. Бунтът е започнал със свободата, а е завършил с опита да се изгради светът само върху необходимостта. Държавният закон - това ,,студено чудовище”, е несъизмерим с човешката душа.
Животът днес, вчера. Животът на улицата е като изкупление на вината чрез страдание. Свободата е довела човека по пътя на злото. Злото е изпитание на свободата. Свободата, преминала в своеволие, не иска да знае вече никакви светини, никакви ограничения. Всеки човек има абсолютно значение.
Хората със статично мислене, тези, които избират позицията ПАС, трудно осмислят великите откровения на свободата. Те искат ,,да” или ,,не”, докато такива отговори не могат да се дадат. Свободата е трагична съдба на човека и света. Бунтуващата се свобода достига последните предели на напрежение. Човекът излиза изпод външната форма и по пътя се сдобива с вътрешна светлина.
Мелодията на пеещата кутийка се изтърка, когато той, народът, престана да желае да бъде клавиш. Въстана и натисна сам бутона. Паник бутона на системата! Две по две и без моята воля ще е четири. Но не това е собствената воля? Водата кипи при точно определена температура. Но у нас и кокошките престанаха да снасят. Някакво неспирно напрежение се крие и в душата на смачканите желирани жаби.
Човек не може да допусне да го превърнат във винтче. Свободата да изкрещиш не е отрицателен произвол, а положителна творческа мощ, откриване на истински същественото. Протестът днес не е толкова освобождаването му от нещо, колкото за нещо. Би следвало да болдна, че свободата се оказва не толкова право, колкото задължение и начин за освобождаване от наслоеното зло. И както призовава Достоевски, нека се търси народната истина и истината в народа.
Публикации от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар