Кадър от представление на учениците
Снимка: личен архив
Ученици от Враца подготвят благотворителен спектакъл за пострадалите в „Аспарухово“. Младите актьори от театрална формация „Ефект“ от СОУ „Васил Кънчов“ ще изиграят благотворително спектакъла ,,Да рисуваш по водата” на 30 юни. Той е по текст на Николай Табаков.
Желаещите да подкрепят инициативата, могат да помогнат, като си закупят билет. Представлението в понеделник започва в 19 ч. в залата на врачанското читалище „Развитие“. Режисьор е преподавателката по история на учениците Ива Иванова. Спектакълът е подготвен за конкурс в Албена. След като актьорите разбират за разрушителния потоп във варненския квартал „Аспарухово“, който отне живота на 12 души, решават да играят благотворително.
 |
| Георги Митев и Лъчезар Благоев - основателите на театрална формация Ефект |
Театрална формация „Ефект” е създадена в края на 2012 г. от учениците Георги Митев и Лъчезар Благоев. За краткото време на съществуване си трупата е удостоена с множество отличия от различни фестивали и конкурси. Една от последните завоювани е на Георги от международния артфест „Бургаски изгреви“. Там той получи награда за актьорско майсторство. Срещнахме се с един от учениците актьори него, за да ни разкаже повече за идеята на спектакъла ,,Да рисуваш по водата”, с който ще помагат на пострадалите от бедствието във Варна.
Какво е усещането да се рисува по водата и какво послание желае театрална формация ,,Ефект” да предаде с премиерата на постановката по текстовете на Николай Табаков?
- Посланията, които предаваме с тази постановка са много и са различни. Ако трябва да говоря именно за премиерата, тя ни учи на милосърдие, състрадание, взаимопомощ и човещина. Казвам това, защото премиерата е благотворителна и всички събрани пари от покани и билети ще бъдат дарение на бедстващите хора от кв. "Аспарухово". А по принцип пиесата е твърде философска. Авторът й Николай Табаков също странен. Тук е моментът да спомена, че именно той е човекът, който ни разреши да адаптираме сценично за първи път негов текст, за което му благодаря. Та, да се върна към пиесата. Ние нищо не целим да предадем освен емоция. Текстът на постановката предава достатъчно. Тя казва едно нещо, което ние не разбрахме, а може би и няма да разберем – че животът често ни проваля плановете, играе си с нас, кара съдбите ни да се развиват нелогично... Това е основното послание – всичко е непредвидимо в нашия живот и е хубаво да се радваме на всичко около нас. Постоянно!
Как се роди идеята да играете спектакъла благотворително в помощ на пострадалите от наводнението и кой ви подаде ръка в тази кауза?
- Идеята се роди спонтанно. Аз се събуждам рано сутрин и обикновено слушам радио. Чух по радиото за бедствието, а след това ме уведоми и една от нашите ръководителки. Дали от съвест, дали от състрадание реших, че не можем да останем безучастни. Точно след около час, час и нещо всички от „Ефект“ се събрахме и решихме, че ние трябва да помогнем на тези хора с това, което умеем да правим най-добре – театър. Заглавието на пиесата няма нищо общо със случилото се във Варна. Постановката е кръстена на един от разказите на Табаков – „Да рисуваш по водата“. Единственото сходно между двете неща е, че носят едно и също послание, което трябва да отеква в съзнанието на всички ни – че в живота всичко е непредвидимо... Доста хора се включиха в инициативата. Пръв откликна заместник – кметът на община Враца Красимир Богданов. Буквално за минути уреди зала за представлението и финансира закупуването на необходимите ни неща. След това в инициативата се включи и самият кмет инж. Николай Иванов, областният управител на Враца Венцислав Василев, както и Малина Николова – председател на Общинския съвет. Включиха се и почти всички местни медии. Огромна помощ получихме и от Румен Павлов, които предостави залата на читалище „Развитие“ безплатно. Огромно впечатление ми направи една г-жа, която се казва Стефка Димитрова – управител на фирма „Принт Враца“, която категорично реши да отпечата всичко необходимо безплатно. Огромна сърцатост показа и фоторепортерът на вестник „Зов нюз“ Виктория Пандурска, която направи благотворителна фотоизложба и дари всички събрани средства от продадени фотографии на благотворителното ни представление. Всичко това ме кара да вярвам в добротата на хората. Това е и огромният личен актив, които получавам – ВЯРАТА В ДОБРОТАТА НА ХОРАТА!
Мислите ли, че природните бедствия ни каляват, изпитват волята ни и проявата ни на състрадателност и взаимопомощ?
- Да, каляват ни. Да, изпитват ни. Но най-важното нещо е, че ни учат на някои обикновени на пръв поглед неща, но твърде важни. Тъпото е, че ние сме леко ограничени и осъзнаваме наистина ценните неща, само след като претъпим някаква лична драма или ни се случи нещо лошо! Трябва да си даваме сметка за ценните неща, преди Бог да ни размаха пръст. В природата има закономерности и равновесие. Така е и в отношенията между хората. Затова съм спокоен! А българинът по принцип е много силен и не се пречупва лесно, да не кажа, че изобщо не се пречупва.
Как граждани от цяла България могат да ви подкрепят, ако нямат възможност да дойдат да гледат представлението на 30 юни?
- За съжаление, няма как да помогнат на нас. По-скоро бих ги посъветвал парите, които биха дали за покана да ги дадат направо на хората или чрез Червения кръст или чрез есемеси. Няма значение дали ще подкрепят нас или директно хората от Варна. И в двата случая парите отиват на едно и също място. Важното е да си помагаме!
 |
| Учениците на сцената. Снимка от представлението Народе???? |
- В спектакъла участват трима човека, които се превъплъщават в образите на Митре, Мария Робева и Килограм Лисицата. Подготовката тече с пълна пара. Репетираме постоянно. Очакваме врачани да подкрепят идеята, но и един човек да има в залата, ние сме длъжни да играем като за многомилионна публика. Нещата ще се получат, надявам се... Надеждата умира последна!
Какво бихте искали да кажете чрез театралната драматургия и режисура на обществото сега?
- Ох, сложно е да отговоря... Най-хубаво е за това да говори режисьорът – Ива Иванова. Но мога да кажа какво искаме да кажем на обществото... Ние живеем в сивота, битовото е взело връх над нетленното, арогантни и апатични сме, безбожни и високомерни. Всичко противоположно на горното се опитваме да кажем на обществото. Опитва ме се така да играем, че да ги променим. Ще призная, че не се получава... Искаме да накараме обществото да разбере, че има нещо по-ценно от парите.
А за какво мечтаеш?
- Аз мечтая за много неща! Мечтая всички ние да бъдем по-усмихнати, по-смирени, по-отговорни, по-добри всеки ден. Мечтая и за добри времена за България, мечтая за това, всички да бъдем щастливи. Вярвам, че един ден моите мечти ще се сбъднат!ЯНИЦА МАРИНОВА
Публикации от автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар