Парламентарна република, задължително гласуване и Русия, или какво мислят студентите

ДУМАТА имат студентите по въпросите за вътрешна и външна политика

Снимка: Минко Чернев

SEARCH: КОД е диалог, който „Новата журналистика” провежда между студенти от страната и чужбина по три актуални въпроса, защото техният глас не се чува в традиционните медии. Проектът е посветен на предстоящите парламентарни избори. Отговорите определят полето на въпроса ЗАЩО, а онези, които ще вземат властта нека да кажат КАК. В панел „Вътрешна и външна политика” участват студентите Калина Иванова и Любослава Банова. Предстои финалният панел „Околна среда”. 

НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА пита студентите

1. „Парламентарна република” – това ли е най-добрата форма на държавно управление у нас?

2. „За” или „против” задължителното гласуване на избори и защо?

3. Заплаха ли е Русия за България?

Любослава Банова 

Учи „Политология” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“

1. - Най-добра форма на държавно управление още не съществува не само за нашите балкански ширини. Дали обаче е подходяща – твърдя, че да. Днес не сме готови за чистото „res-populi“/ “res-publica”, нито за изцяло парламентарен модел; когато две алтернативи на демокрацията сами по себе си не се вписват в хронотоп, то най-логичното следствие е тяхната симбиоза. В частност - умението на политическите играчи да открият добрите практиките и да ги приложат адекватно. 

2. - Десетилетия са малък отрязък от време, но само те са период, в който най-достойната борба е за правото на глас и в този момент най-стойностната характеристика на демокрацията е избирателното право, но то никога не би могло да бъде задължение. Задължителното гласуване носи един от най-палиативните оттенъци за свободния гражданин, защото волеизявата е право, респективно ценност, а нито волята, нито ценността могат да са задължения – на теория. На практика – задължителното гласуване носи най-силно изкривени резултати, нереално политическо представителство и намалява в пъти политическото доверие. Задължителният вот не е панацея за политическата система, защото добри самото неучастие е форма на изява и показател за дефицити, които трябва да се запълнят. 

3. - Руската федерация би могла да бъде разгледана като заплаха за България в измеренията на националната сигурност и дипломацията, но по-скоро като проблем, който може да намери решение в зародиш. В пълния смисъл на думата заплаха могат да се търсят аргументи, ако те излизат от и за българските малцинства в Украйна и как това ще рефлектира върху държавата. Русия сега е най-вече заплаха за самата себе си, защото нейната политика е изключително крайна и претендираща за анахронизма на биполярния свят като пролог за това са локалните конфликти в Грузия, Чечения, и сега в Украйна. На епилога ще сме неволни свидетели. 

Калина Иванова 

Председател на СНЦ „ЕГО ПОЛИТИКО“ и член на Студентския съвет при УНСС 

Учи „Европеистика“ в УНСС 

1. - Парламентарната република е добра форма на държавно управление за България. Проблемът обаче не е в системата на управление, тъй като винаги могат да се отчетат плюсове и минуси. Проблемът е в разединението на българското общество, което е в разрез с националния девиз „Съединението прави силата“. Смятам, че при наличието на едно единно, активно и отговорно към демокрацията гражданско общество политическите и обществени процеси в страната ще протичат нормално и ще доведат страната до разцвет.

2. - По-скоро бих казала, че заемам позицията „против“ задължителното гласуване. Демокрацията не трябва да задължава отделния индивид. Считам, че ролята на демокрацията е да даде правото на избор на всеки човек сам да вземе решението дали, за кого и защо да даде своя глас, както е записано в чл. 42 от Конституцията на Република България. Все пак смятам, че всеки един от нас е необходимо да изрази гражданската си позиция чрез конституционното си право на глас, тъй като всеки народ сам определя от кого да бъде управляван.

3. - Не смятам, че Русия е заплаха за България, тъй като България може да е страна-членка на Европейския съюз и НАТО, без да се държи като неприятел на Русия. По отношение на този деликатен въпрос съм на мнение, че България трябва да следва политика на Борис III, а именно „Винаги с Германия, никога против Русия“. За да е аквивалентен този цитат за XXI век, бих го редактирала – винаги с ЕС, никога против Русия. България трябва да отстоява националните си интереси чрез поддържане на дипломатически отношения както с ЕС, така и с Русия.

Ако сте пропуснали отминалите дискусии, вижте тук - „Образование и култура” и „Икономика и финанси”.

Екип на НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА