неделя, септември 14, 2014

Парите на държавата


ДУМАТА имат студентите по въпросите за икономика и финанси
Снимка: Елена Донкова

SEARCH: КОД е диалог, който „Новата журналистика” провежда между студенти от страната и чужбина по три актуални въпроса, защото техният глас не се чува в традиционните медии. Проектът е посветен на предстоящите парламентарни избори. Отговорите определят полето на въпроса ЗАЩО, а онези, които ще вземат властта нека да кажат КАК. В панел „Икономика и финанси” участват студентите Виктор Маринков, Радко Ковачев и Веселин Златаров. Предстоят панелите „Вътрешна и външна политика” и „Околна среда”.

НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА пита студентите
1. Всеки четвърти българин между 15 и 29 г. е изолиран от пазара на труда и не работи. Кой е виновен? 

2. Възможно ли е държавата да обяви несъстоятелност да покрива текущите си разходи през 2015 г. Какво предстои? 

3. България губи милиони левове от европейските оперативни програми за периода 2007-2014 г. Защо и кой ще поеме отговорността за глобите за грешки и проблеми в усвояването, които Брюксел ни удържа?

Виктор Маринков 
Докторант по икономика в European University Institute, Флоренция (Италия)

1. - Причините за изолацията на младите българи от пазара на труда могат да се търсят на първо място в несъответствието между кадрите, произлизащи от образователната ни система, и нуждите на бизнеса. Повечето средни училища не предлагат специализирана професионална пoдготовка, а в по-късен етап липсва тясно сътрудничество между ВУЗ-овете и фирмите (дори и държавните институции) за осигуряването на стажовете и практически умения. Вина за последното може да бъде търсена и в тромавата регулация на студентски стажовете, която не създава правилни стимули за един от участниците. Освен това липсват развити и популяризирани програми за обучение през целия живот, които да предоставят възможност на младите (а и не само) да подобрят набора си от умения в съгласие с търсените такива към дадения момент.

2. - Не смятам. Въпреки сключените в последно време колосални държавни заеми, годишните лихвени плащания са все още съвместими с държавния бюджет. Не смятам, че вземането на заеми е лошо само по себе си. Всеки знае, че България държи едни от ниските нива на дълг/ БВП в Европа (поне до скоро) и би могла да си позволи нови кредити. Проблемът, разбира се, е за какво ще бъдат използвани тези кредити - дали ще има реална икономическа възвращаемост от кредитирани инвестиции (например, в образование, инфраструктура, заетост, наука и прочие) или ще бъдат неефективно използвани за поправяне на грешки (КТБ, плащания по европейски програми) или отлагане на неизбежния без реформи фалит (социални помощи, субсидии за партии, финансиране на стари дългове). Какво следва - не знам. Какво би било да се направи: наблягане на намаляване на разходи и ефективността на администрацията вместо повишаване на данъците; облекчаване на тежката бюрократична среда, за да се стимулира частният бизнес, което ще доведе до повече приходи в хазната; постепенно отдръпване на държавата от пазари, където намесата й очевидно е довела до неефективност и лоши услуги (образование, здравеопазване, електроенергия и т.н.).  

3. - Относно европейските оперативни програми отново бюрокрацията се явява главна пречка. Липсват конкурентни и прозрачни конкурси за отделните програми, а разпределението на средствата става главно на местно ниво през общините. Имайки предвид ненадеждната съдебна система, всичко това дава предпоставки за корупция и множество неразпределени средства. Голямото административно тяло и слабото значение на репутацията в българската политика означават, че най-вероятно няма да бъде излъчен конкретен отговорник за провала по управлението на европейските оперативни програми, а дори и това да стане, е малко вероятно виновниците да бъдат наказани или отстранени от длъжност с „опетнена визитка”. Тъжното е, че така гражданите като цяло страдат от лош международен имидж и пропилени възможности за икономическо, социално и екологично подобрение на живота в България.

Радко Ковачев 
Учи „Финансова отчетност“ в УНСС

1. - Политиката в последните две десетилетия в сектор образование е поредният пример как дори и малкото отпуснати средства от бюджета се харчат неефективно. Липсват механизми за стимулиране на важните за иконoмиката ни специалности и така се създава т.нар. „скрита“ безработица сред младежите. Освен това проблемът се дължи и на това, че много от изучените млади българи намират реализация извън страната, а това означава, че губим много кадърни и способни хора. Така се стига до ситуацията, при която компаниите търсят служители, но част от младежите не могат да отговорят на техните изисквания. Като причина за негативната тенденция бих посочил и това, че в средното образование не е предвидено кариерно консултиране на учениците.

2. - Не мисля, че подобна заплаха стои пред публичните ни финанси в началото на следващата година. Но ситуацията става по-притеснителна, като вземем предвид стойността на натрупаните задължения на част от държавните предприятия като НЕК, БДЖ и др. Не виждам откъде би дошъл евтиният ресурс за тяхното погасяване. Едно от възможните решения по мое мнение е да се емитира външен дълг, който да се използва за стимулиране на растежа на родната икономика, а това от своя страна да позволи на държавата да погаси постепенно тези дългове на един по-късен етап. Както знаем нивата на външния ни дълг, отнесен към брутния вътрешен продукт, са едни от най-ниските в Европа и може да си позволим подобен ход.

3. - Основната причина е кадруването, което различните правителства извършват във важни за усвояването на европейските средства администрации. За да работи ефективно процесът на управлението на тези значителни по размер финансови средства, се изисква отлична експертиза, а тя не се формира за няколко месеца. Относно поемането на отговорност бих казал, че проблемът опира до законодателството и неговото прилагане. Аз лично съм „за” това държавни служители, за които е доказано, че са ощетили хазната да нямат възможност да работят в публичния сектор след това. Нека тогава видим как такива „експерти“ ще се реализират в частния сектор.

Веселин Златаров
Учи „Право” в Humboldt-Universitaet, Берлин (Германия)

1. - Виновниците са много. На първо място е държавата, която не успява да изгради здрави връзки с бизнеса и да създаде адекватни програми за заетост на младите. Съществуващите програми не се популяризират достатъчно и голяма част от засегнатите въобще не знаят за тях. Държавата не създава и достатъчно възможности за получаване на качествено професионално образование посредством практика и контакт с фирми и други. Нещо, което е водещо за една успешна икономика. Важна причина също е и големият брой университети, чрез това се дава възможност на почти всеки желаещ да бъде студент и да избягва работата. Заради това смятам, че и самите млади хора носят известна вина за изолацията си, при много от тях липсва желанието и самоинициативата да намерят работа, защото следват старoто мото „Учи, за да не работиш“. 

2. - Не вярвам държавата да обяви фалит през 2015 г. Необходимо е оптимизиране на разходите. Първа стъпка в тази посока би било едно драстично намаляване на разходите за охрана на всякакво държавно ниво. Чрез европейска подкрепа и икономии би трябвало България да избегне фалита. 

3. - Отговорността трябва да поемат всички хора, които са администрирали европейските програми в България до сега – от министри до всякакви чиновници. На кандидатстващите за субсидии не се оказва достатъчна помощ, не им се обясняват разбираемо техните права и задължения. Правораздавателните органи също би трябвало да отговарят за слабия контрол върху процедурите и тромавите и неуспешни наказателни производства за източване на фондовете. Слабият контрол спрямо проекти и плащания е една от основните причини за големите загуби.

Екип на НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА

1 коментар:

  1. Ето един официален анализ за младежката безработица:
    http://ime.bg/bg/articles/mladejkata-bezrabotica-v-bylgariya-e-sledstvie-ot-strukturni-problemi-na-pazara-na-truda/

    ОтговорИзтриване