петък, февруари 06, 2015

Човекът, който ще закачи портретите на Вацлав Хавел и Желю Желев в училище


Изкуството да бъдеш...
Снимка: Елена Донкова

За портретите, които висят по стените в училищата ни. За онези, които умеят да летят самички, само като натиснат едно копче на корема си. За младите хора в политиката и техните идеи по време на съжителството им с партийните апаратчици. 

Виктор Лилов
Едно интервю на Стоян Нешев със съоснователя на Black Flamingo Publishing (заедно с Йордан Йорданов) - издателство за поезия, драматургия и белетристика, с мениджъра в областта на културата, с музикалния продуцент и политик Виктор Лилов. 

В първия си мандат премиерът Бойко Борисов каза на студентите да станат овчари и да не се оправдават, че били IT специалисти. Във втория – просветният министър проф. Тодор Танев оспори пред учениците във Враца авторитета на Ломоносов, Асен Златаров и Фредерик Жолио-Кюри. Кой е пътеводителят? 
- Първо, Бойко Борисов никога не е правил нещо друго, освен да съди за българското общество по себе си и да го сравнява със себе си. Това е снизходително отношение на „бащицата на българския народ и нация” към всички. За Борисов студентските занимания са губене на време, защото той не се е занимавал с това. За него сериозните ангажименти за неговата младост са имали съвсем други измерения. И продължавам да се учудвам как българският народ продължава да вярва на такова лице... Що се отнася до провокацията на министър Танев, тя е най-добре да се разглежда като провокация. Когато поставиш под въпрос закостенелите представи за изворите на науката - такива, каквито бяха преди 50-60 години. Всъщност ние поставяме въпроса дали в днешно време източниците на тези авторитети са адекватни, дали дават днес решение на нашите въпроси. В крайна сметка какви портрети трябва да висят по стените на училищата, е най-добре учителите да попитат своите ученици, а не да налагат своето мнение и своите представи от едни времена, които вече са отминали. Аз разглеждам мнението на Борисов какво трябва да правят студентите от една страна – като отражение на наивната му представа за българския народ. От другата страна, изказването на проф. Танев като една провокация към младите хора да се огледат за нови авторитети, които отразяват ценностите им. 
Желю Желев
Кои портрети да висят по стените в училищата днес? 
- С удоволствие бих закачил на Вацлав Хавел (б. а. герой на Нежната революция и първи президент на Чехия (1993-2003). Дори бих закачил портрет и на д-р Желю Желев, защото това бяха хора, които не са крили мислите си за тоталитарните режими, в които са живеели. Не бих закачил портрети на хора, които са склонни да се отказват от принципите си, само като им замирише малко на власт. 
Вацлав Хавел
А налага ли се политици да влизат в училищата? 
- Не знам доколко политиците в ролята си на политици трябва да са в училищата. Те не са място за политиката, която виждаме в парламента. Но е важно политиците да намират път към училищата, защото гражданското образование е огромен дефицит. Децата не знаят как функционира държавата и обществото. Не знаят ролята на техния глас в едни избори. Не знаят по какъв начин могат да променят своя собствен живот, когато стават активни политически. 
За огромно съжаление, сигурно сте прав. Не едно и две изследвания обаче отбелязват нежеланието на млади хора да се занимават с политика. И въпреки това има едни младежи в политическите структури, които често попадат на последните места в листите за избори. Защо са там и накъде върви кариерното им израстване? 
Кадър от 2014 г. в Софийския университет
- Изследванията констатират факти. По-скоро трябва да се търсят причини. Защо няма мотивация у младите хора да участват в политиката – това е първият въпрос, на който трябва да се даде отговор. За мен младите хора ще станат активни в политиката, когато действително разберат, че могат да променят нещата. Част от тях, които са се включили в политически партии, са там, защото са разбрали за тази промяна. Много често попадайки в партия и вярвайки наивно, че могат да променят нещо отвътре, те попадат в закостенели партийни структури и обвързаности. Виждат огромното желание на тези, които държат властта вътре, в партийните структури как чакат да се реализират в политическата власт. И ето защо за тези млади хора не остава пространство за собствена политическа кариера. Бих призовал младите да търсят адекватната партия, която да отговаря на целите и вижданията им за промяна. Ако няма такава да си основат своя. Защото тази наивна представа, че можем да променим партии като БСП отвътре например, е в толкова наивна, че ми е трудно да го опиша с думи. Същото важи, за съжаление, и за много по-демократични партии – например тези от дясното пространство. Някои от тях са изцяло изпразнени от съдържание и съществуват единствено и само да реализират партийните си елити в местната или националната власт. Най-често млади хора, които са направили политическа кариера бързо, обикновено са хора, които са станали бързо апаратни играчи. Разбрали са, че принципите не служат за нищо, освен да се превърнеш в обект на насмешки. И какво се получава - по-добре да приемем играта на „по-зрелите” политици и да се превърнем в апаратни играчи, които се реализират в серия от интриги, ходове, намествания, бартери. За съжаление, има много хора, които се превръщат в акробати и въжеиграчи. Ако си спомним пътешествията на Гъливер – там имаше такава система с въжеиграчи, които се реализираха във властта. 
Политическите обещания или потъват, или се нарушават. Тогава светлината да потърсим на покрива... и да обозначим кой политик живее на покрива на дома ни. Да стигнем и по-далеч кой е онзи Карлсон - „красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си”? 
- Не сме го забелязали още. Винаги е имало една част от политическия живот, която е била чиста. Въпросът е дали ще го видим навреме тоя Карлсон и дали ще оценим неговите усилия да направи животът ни по-хубав. Това зависи от жителите на блока или къщата, на чиито покрив живее той. 
Как да подредим нещата, за да живеем по-правилния начин? 
- Ако искаме да живеем по-добре, трябва да си кажем докъде искаме да стигнем. Какви са ценностите ни като общество? Дали взаимопомощта не е по-висока ценност от личната реализация. Защото за да помогнеш на другия, който не може да помогне на себе си, е да отделиш от своето време и ресурси. Екипните усилия винаги са давали в пъти по-добри резултати, отколкото поединичните – всеки сам да се спасява. Обикновено поединичното спасяване се изразява в закупуване на еднопосочен билет за някое място, на което хората се реализират по-добре. Като общество разбираме колко е важно да има правила и колко е важно те да се спазват. Като започнем от шофьорите, които се пререждат на светофарите, защото са „най-закъсали с времето” и стигнем до политиците, понеже са на власт да се възползват от обществения ресурс в значително по-голяма степен. Това поведение пронизва цялото ни общество. 
Вие бяхте кандидат за евродепутат от Реформаторския блок, след изборите се отдръпнахте от тях, но не и от политиката. Защо? 
- Отдръпнах се от Реформаторския блок (РБ), защото съм разочарован от начина, по който мислят, че могат да постигат целите си, правейки компромиси. Пътят към постигането на една цел с компромиси, означава да се откажеш от постигането й. Целта е нещо като позиция от другата страна на пропастта - не може да стигнеш до това място на два пъти. Къде ще стъпиш – по средата ли? Ако си решил да прескочиш една пропаст на два пъти – просто ще пропаднеш. Затова се отдръпнах. Мисля, че има нови политически партии с по-адекватно целеполагане, с много по-ясни принципи и с много по-искрени хора, които правят тези партии. Много политики, които Реформаторският блок искаше да проведе, са вече изоставени. Една от тях е участието ни в европейския банков механизъм. Не чух декларация на някого от Блока по отношение на изказванията на премиера и финансовия министър, че няма нужда банките са в европейски контролен механизъм... Ами ние сме свидетели на най-големия банков грабеж на целия минал и сегашен век и някакви хора продължават да ни баламосват. И РБ, който уж беше срещу мафията - мълчи. 
Да завършим това интервю с няколко думи за изкуството. Грозна ли е чалгата? 
- Тук се сещам за едно интервю на Ли „Скреч“ Пери – един от любимите музиканти, където го питат какви стилове музика харесва. Той казва: „Oh, man! There is not styles! Има добра и лоша музика, аз слушам само добра”. И след това му задават въпроса коя е лошата музика. Той отвръща, че никога не е чувал лошата, а само добрата. Така е и с деленето на изкуството на ромско, на не ромско, на черно и на бяло. Музиката е музика. Самият аз съм мениджър на оркестър „Карандила” и на Иво Папазов. В стилистично отношение музиката им е различна и отразява друг културен стереотип, но това е хубава музика. Трудно е да се обясни защо, но когато тя е искрена, няма как да бъде лоша. Лошата музика е насочена към удовлетворяване на повърхностни и меркантилни цели. Тя не съдържа в себе си никакво истинско отношение към публиката. Когато правиш такова изкуство, то не е изкуство, ако не отразява вътрешния ти свят. 
Сцена от пиесата „Една нощ в бърлогата”
Знаете ли, скоро гледах постановката по сценария на един ром Валери Леков „Една нощ в бърлогата”, която е сбъднатата му мечта след 10-годишен престой. 
- Когато говорим за мечтата един млад режисьор, сценарист... да направи своя постановка стигаме до проблема с равния шанс и равния достъп до ресурси и образование. Защо нямаме ромски актириси? Защо нямаме ромски говорители в телевизиите? Защо ромският елит е толкова малко? Проблемът не е в ромския елит или ромските режисьори, а в българското етническо мнозинство. Това, че представя себе си като естествен контрольор на достъпа до ресурси. Това е отблъскващото.
Интервю на СТОЯН НЕШЕВ
Публикации от автора

Няма коментари:

Публикуване на коментар