 |
| Снимка: Елена Донкова |
Текстът участва в ЕкспериментЪТ: "Кой ни събуди?" на Новата журналистика
В демократичните общества преподавателската професия е една от най-уважаваните и престижните, тъй като и в управленската сфера и на масово обществено ниво се осъзнава стратегическата формираща същност на този вид педагогическо взаимодействие, а именно – подготовката на всяко предходно поколение, което ще поеме ангажиментите на последващото.
Разбира се, предявяваните изисквания за наличие на високо качество на познанието в съответната научна област, както и на организационно-педагогически умения за неговата интерпретация пред ученическа или студентска аудитория носи на притежателите освен определен обществен авторитет, но и съответен финансов еквивалент. Изследванията в сферата на качеството на преподавателската дейност извеждат няколко основни признака, удостоверяващи наличието или отсътсвието на професионализъм в преподаването.
Това са: съвършеното познаване на научната материя, вербалното и невербалното майсторство при преподаването и педагогическото общуване по време и след обучителния процес. Интерес представляват отделните нюанси, които в своята съвкупност определят "лицето" на тези три показателя.
За целта бе проведено изследване чрез възлагане написването на есе от 35 студенти – филолози (испанска и португалска филология), в което да опишат личността на своя любим преподавател в средното училище или в университета. От всички студенти 20 представиха есе за преподавател от средното училище, а петнадесет за личността на университетския преподавател. Пет от тях включваха в есето си и мнение за свой училищен преподавател. Всички от участващите студенти са дали повече от едно мнение, поради което общият брой на указаните в табл. № 1 (по-долу) мнения не съвпадат с броя на изследваните.
Анализът на резултатите даде възможност да се групират мненията за училищните преподаватели в три основни групи: За личността на преподавателя; Кой учител е по-добър и Какъв трябва да бъде преподавателят. По ограничената численост, а и по-обобщаващите мнения за личността на университетските преподаватели не даде възможност да бъдат обособени в отделни групи.
В демократичните общества преподавателската професия е една от най-уважаваните и престижните, тъй като и в управленската сфера и на масово обществено ниво се осъзнава стратегическата формираща същност на този вид педагогическо взаимодействие, а именно – подготовката на всяко предходно поколение, което ще поеме ангажиментите на последващото.
Разбира се, предявяваните изисквания за наличие на високо качество на познанието в съответната научна област, както и на организационно-педагогически умения за неговата интерпретация пред ученическа или студентска аудитория носи на притежателите освен определен обществен авторитет, но и съответен финансов еквивалент. Изследванията в сферата на качеството на преподавателската дейност извеждат няколко основни признака, удостоверяващи наличието или отсътсвието на професионализъм в преподаването.
Това са: съвършеното познаване на научната материя, вербалното и невербалното майсторство при преподаването и педагогическото общуване по време и след обучителния процес. Интерес представляват отделните нюанси, които в своята съвкупност определят "лицето" на тези три показателя.
За целта бе проведено изследване чрез възлагане написването на есе от 35 студенти – филолози (испанска и португалска филология), в което да опишат личността на своя любим преподавател в средното училище или в университета. От всички студенти 20 представиха есе за преподавател от средното училище, а петнадесет за личността на университетския преподавател. Пет от тях включваха в есето си и мнение за свой училищен преподавател. Всички от участващите студенти са дали повече от едно мнение, поради което общият брой на указаните в табл. № 1 (по-долу) мнения не съвпадат с броя на изследваните.
Анализът на резултатите даде възможност да се групират мненията за училищните преподаватели в три основни групи: За личността на преподавателя; Кой учител е по-добър и Какъв трябва да бъде преподавателят. По ограничената численост, а и по-обобщаващите мнения за личността на университетските преподаватели не даде възможност да бъдат обособени в отделни групи.
ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ В УЧИЛИЩЕ
|
брой мнения
|
%
|
класация
|
За личността
на преподавателя
|
|||
Преподавателят е личност: ако е успешен, много умен и
начетен
|
2
|
3
|
|
Преподаватерят е личност, ако е перфектно информиран човек
|
1
|
||
Учителят трябва да бъде обаятелна и харизматична личност,
но и да вдъхва уважение, и в известна степен
респект
|
1
|
||
Който повлиява с нещо, което остава за цял живот
|
1
|
||
Който е проподник на ентусиазъм и жажда за нови знание
|
1
|
||
Мотивира ме да уча
|
1
|
||
Да знае как да реагира в различни ситуации
|
1
|
||
Да намира бълзи и ефективни решения
|
2
|
3
|
|
Да умее да поддържа интереса във всеки един момент
|
1
|
||
Да умее да използва вербален и невербален език за общуване
|
1
|
||
Да не налага своето мнение на обучаемите
|
1
|
||
Да не изглежда прекалено сериозен и безчувствен
|
1
|
||
Ако изреченията му вместо да галят, са бодлива тел, която
драска и наранява – наистина не става за учител
|
1
|
||
Уважаван е преподавателят, който умее да вдъхва усещане за
сериозен, твърд, начетен и безкомпромисен човек
|
1
|
||
Който кара учениците да го уважават, без да се страхуват
от него
|
4
|
1
|
|
Кой
учител е добър
|
|||
Добър е този учител, който успява да те научи на нещо, а
не този, който ти пише лесно високи оценки
|
3
|
2
|
|
Който умее да печели дверие, да предразположи учениците,
но без да загубят респект си към него.
|
3
|
2
|
|
Който те съветва и помага, без да иска нещо в замяна
|
2
|
3
|
|
Който максимално се самораздава
|
2
|
3
|
|
Който не нагрубява учениците
|
2
|
3
|
|
Да бъде притегателна фигура
|
2
|
3
|
|
Който преподава качествено своите знание и практически
умения
|
1
|
||
Да провокира творчески подем и нравствено мислене у учениците
|
3
|
2
|
|
Да умее да разбира, изслушва
|
1
|
||
Да носи отговорност
|
1
|
||
Ролята на учителя е ключова за умственото и душевното
развитие на младите хора
|
1
|
||
Да си преподавател е призвание
|
4
|
1
|
|
Какъв
трябва да бъде преподавателя
|
|||
Да не подценява собствения си предмет
|
1
|
||
Да си обича работата/предмета
|
4
|
1
|
|
Да е професионалист в областта си
|
2
|
3
|
|
Да стане истински приятел на класа
|
1
|
||
Учителите не трябва да са само хора, които обучават и
възпитават, но и да бъдат наши приятели и съветници
|
1
|
||
ЗА УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ
|
|||
Университетският преподавател помага да се доизгради
личността на студентите
|
2
|
3
|
|
Университетският преподавател трябва да притежава чувство
за академична и преподавателска отговорност
|
1
|
||
За да бъде истински професоналист, преподавателят трябва
да не спира да се развива и усъвършенства себе си
|
1
|
||
Да изгради мост между реалността и света на науката
|
1
|
||
Университетският преподавател да е в пълна хармония между
принципи, интереси и поведение
|
1
|
||
Университетският преподавател да се стреми към диалогична
форма на преподаване
|
2
|
3
|
|
Да умее да провокира интереса на студентите
|
2
|
3
|
|
Да бъде изграден преподвател със своя ярка индивидуалност,
която отлично да съчетава традиционното и съвременното в преподавателската
дейност
|
4
|
1
|
|
Да приема преподаването като мисия
|
1
|
||
Да осъществява връзка със студентите преди всичко на
човешко, а след това на академично ниво
|
1
|
||
Да бъдеш преподавател, без да си личност може да бъде
мъчение, или просто сиво съществуване
|
2
|
3
|
|
Преподавателят трябва да не изговаря заучени фрази, а да
чувства всичко онова, което преподава на студентите.
|
3
|
2
|
|
Според студентите, училищният преподавател преди всичко трябва да приема своята дейност като призвание. На второ място поставят неговата комуникативна способност. Да общува с учениците, като не предизвиква у тях страх или други негативни усещания. На трето място се поставя изискването за качеството на преподавателския труд и качеството на екзамениращата дейност.
Студентите са осъзнали (възможно още на ученическата скамейка), че в съвременното общество е необходимо да бъдат добре подготвени, поради което те не толерират преподавателите, които лесно поставят добри оценки, а тези, които проявяват взискателност към учениците. Успоредно с това адмирации получават онези преподаватели, които провокират творческото мислене на учениците, а не наизустяването на учебната материя. Да бъде изграден преподавател, със своя ярка индивидуалност, която отлично да съчетава традиционното и съвременното в преподавателската дейност, е най-често изказваното мнение на студентите по отношение на личността на университетските преподаватели.
Традиционното с иновативното са двете страни на образа на университетския преподавател. Като се добави и това, че “Преподавателят трябва да не изговаря заучени фрази, а да чувства всичко онова, което преподава на студентите”, може да бъде завършен “портретът” на съвременния университетски преподавател – ерудиция – плюс чувственост.
Това не са ли качествата на лидера, на човека, който може да поведе след себе си други човеци? Като отговор на този по принцип риторичен въпрос може да се разгледа част от есето на студентката В.М.Д.: “Има преподаватели, които в рамките на една своя лекция успяват да създадат атмосфера, която неусетно вдъхва живот на изучаваната дисциплина. Смисълът, абстракциите, теорията, придобиват плътност пред очите ти, за да завладеят всичките ти сетива, тогава, когато времето сякаш спира да тече и вече не изпитваш необходимост да поглеждаш нетърпеливо към часовника на ръката си с надеждата, че лекцията е към своя край. Моят любим преподавател е доц. д-р П. Моллов, от катедра “Испанистика и португалистика”. Именно в Университета за първи път станах свидетел на такава пълна хармония между принципи, интереси и поведение. Доц. д-р Моллов се отнася изключително сериозно и отговорно към материята, която преподава, но това не става от дистанцията на учен, който хладнокръвно и безпристрастно преподава усвоеното. Доц. д-р Моллов успешно преодолява времевата граница и трансформира далечното в близко, непонятното в разбираемо, четенето в удоволствие и потребност на духа”.
По-нататък следват някои основни позитивни характеристики на стила на преподаване и педагогическо общуване на доц. д-р Моллов, запечатали се в съзнанието на студентката: “...той осъществява пътуване в пространството и времето, в което всички условности губят тежест, а очите постепенно започват да виждат отвъд нещата, стигайки по този начин до тяхната есенция”;
- “С огромно търпение и постоянство възпита у нас уважение към иначе така мразената литературна критика, като същевременно ни научи да разчитаме на собствените си преценки, да отстояваме мнението си и да четем заради удоволствието от четенето”;
- “...се стреми към диалогична форма на преподаване, тъй като винаги предпочита да се вслушва в мнението на студентите, което използва като опорна точка при изложението на материала”;
- “...умее да провокира нашия интерес, тъй като поднася информацията по изключително интригуващ начин и оставя окончателния извод за нас”;
- “Патосът, с който доц. д-р Моллов чете откъси от литературни произведения стимулира въображението, и в миг студентът се поставя на мястото на лирическия герой, който в рими е изразил най-съкровените си копнежи, най-дълбоката си болка и най-пламенното си чувство”;
- “Доц. д-р Моллов ни доказа, че мечтателността на Дон Кихот може да бъде двигател на човешкото съществуване, без да стига до лудост; показа ни, че прагматичният Санчо Панса всъщност представлява здравата връзка с реалността; разбрахме, че и днес е възможно да срещнем една пресметлива и водена само от личния си интерес Селестина, непознаваща морални устои. С една дума, открихме литературното в реалността и реалното в литературата”;
- “Безкрайното уважение, което доц. д-р Моллов демонстрира в отношенията си със своите студенти скъсява дистанцията преподавател - студент и предразполага още повече към личността на преподавателя и неговата дисциплина. Цялото му държание издава умереност, търпение, спокойствие, достойнство, сигурност, които се предават и на нас, студентите.”;
- “... лекциите с него послужиха за засилване на нашия интерес към литературата като изкуство, което носи естетическа наслада на сетивата!”;
-“...в Софийския университет разбрах, че все още има преподаватели, които са водени от най-чист ентусиазъм, и всяка тяхна лекция носи възторга на първата им среща със знанието. ...”;
- “... Това са хора, които не ще познаят виталната апатия, нито пък доброволно ще изпаднат в летаргията на преподаване, в което адреналинът липсва!”. Логично остава да си зададем въпросът: “А кои сме ние?”
автор: Доцент д-р Георги Петров,
Софийски университет "Св. Климент Охридски"
за ЕкспериментЪТ: "Кой ни събуди?"
Студентите са осъзнали (възможно още на ученическата скамейка), че в съвременното общество е необходимо да бъдат добре подготвени, поради което те не толерират преподавателите, които лесно поставят добри оценки, а тези, които проявяват взискателност към учениците. Успоредно с това адмирации получават онези преподаватели, които провокират творческото мислене на учениците, а не наизустяването на учебната материя. Да бъде изграден преподавател, със своя ярка индивидуалност, която отлично да съчетава традиционното и съвременното в преподавателската дейност, е най-често изказваното мнение на студентите по отношение на личността на университетските преподаватели.
Традиционното с иновативното са двете страни на образа на университетския преподавател. Като се добави и това, че “Преподавателят трябва да не изговаря заучени фрази, а да чувства всичко онова, което преподава на студентите”, може да бъде завършен “портретът” на съвременния университетски преподавател – ерудиция – плюс чувственост.
Това не са ли качествата на лидера, на човека, който може да поведе след себе си други човеци? Като отговор на този по принцип риторичен въпрос може да се разгледа част от есето на студентката В.М.Д.: “Има преподаватели, които в рамките на една своя лекция успяват да създадат атмосфера, която неусетно вдъхва живот на изучаваната дисциплина. Смисълът, абстракциите, теорията, придобиват плътност пред очите ти, за да завладеят всичките ти сетива, тогава, когато времето сякаш спира да тече и вече не изпитваш необходимост да поглеждаш нетърпеливо към часовника на ръката си с надеждата, че лекцията е към своя край. Моят любим преподавател е доц. д-р П. Моллов, от катедра “Испанистика и португалистика”. Именно в Университета за първи път станах свидетел на такава пълна хармония между принципи, интереси и поведение. Доц. д-р Моллов се отнася изключително сериозно и отговорно към материята, която преподава, но това не става от дистанцията на учен, който хладнокръвно и безпристрастно преподава усвоеното. Доц. д-р Моллов успешно преодолява времевата граница и трансформира далечното в близко, непонятното в разбираемо, четенето в удоволствие и потребност на духа”.
По-нататък следват някои основни позитивни характеристики на стила на преподаване и педагогическо общуване на доц. д-р Моллов, запечатали се в съзнанието на студентката: “...той осъществява пътуване в пространството и времето, в което всички условности губят тежест, а очите постепенно започват да виждат отвъд нещата, стигайки по този начин до тяхната есенция”;
- “С огромно търпение и постоянство възпита у нас уважение към иначе така мразената литературна критика, като същевременно ни научи да разчитаме на собствените си преценки, да отстояваме мнението си и да четем заради удоволствието от четенето”;
- “...се стреми към диалогична форма на преподаване, тъй като винаги предпочита да се вслушва в мнението на студентите, което използва като опорна точка при изложението на материала”;
- “...умее да провокира нашия интерес, тъй като поднася информацията по изключително интригуващ начин и оставя окончателния извод за нас”;
- “Патосът, с който доц. д-р Моллов чете откъси от литературни произведения стимулира въображението, и в миг студентът се поставя на мястото на лирическия герой, който в рими е изразил най-съкровените си копнежи, най-дълбоката си болка и най-пламенното си чувство”;
- “Доц. д-р Моллов ни доказа, че мечтателността на Дон Кихот може да бъде двигател на човешкото съществуване, без да стига до лудост; показа ни, че прагматичният Санчо Панса всъщност представлява здравата връзка с реалността; разбрахме, че и днес е възможно да срещнем една пресметлива и водена само от личния си интерес Селестина, непознаваща морални устои. С една дума, открихме литературното в реалността и реалното в литературата”;
- “Безкрайното уважение, което доц. д-р Моллов демонстрира в отношенията си със своите студенти скъсява дистанцията преподавател - студент и предразполага още повече към личността на преподавателя и неговата дисциплина. Цялото му държание издава умереност, търпение, спокойствие, достойнство, сигурност, които се предават и на нас, студентите.”;
- “... лекциите с него послужиха за засилване на нашия интерес към литературата като изкуство, което носи естетическа наслада на сетивата!”;
-“...в Софийския университет разбрах, че все още има преподаватели, които са водени от най-чист ентусиазъм, и всяка тяхна лекция носи възторга на първата им среща със знанието. ...”;
- “... Това са хора, които не ще познаят виталната апатия, нито пък доброволно ще изпаднат в летаргията на преподаване, в което адреналинът липсва!”. Логично остава да си зададем въпросът: “А кои сме ние?”
автор: Доцент д-р Георги Петров,
Софийски университет "Св. Климент Охридски"
за ЕкспериментЪТ: "Кой ни събуди?"
Няма коментари:
Публикуване на коментар