Да бъдеш хайку автор, или защо четенето прави мисълта гъвкава

Фотограф: Елена Донкова

Цигулар 

в топлия подлез

"Зима" на Вивалди. 

Такива са мислите на един пишещ и даряващ човек. Емоция и споделяне. Свят на докосване на буквите, на топлината, на мисълта. Вълшебното лесно се забелязва у носителката на творчески заряд, смелост и чародейство. Весислава Савова е сред 100–те най–креативни хайку автори в Европа. За мисията и посланията:

Ако писането е магия кога се появява магьосникът ,,вдъхновение”, и като кацне на рамото към какво провокира? 

Весислава Савова
Снимки: личен архив

- Изразяваш се много поетично, но с риск да те разочаровам, ще ти споделя, че за мен писането е дисциплина и много учене под формата на четене. Четенето е най-доброто вдъхновение. 

Тази година твоето хайку творчество бе специално отличено, разкажи ни повече? 

- Първата ми награда бе от Columbia River Reader. През 2012 г. за първи път обявиха и Foreign Section, където мое хайку бе отличено на първо място. Изискването бе за спазване на сричковото съотношение по редове: 5-7-5. Едва когато споделих новината в българските групи за хайку, започнах да уча всичко за хайку. Екип от преводачи - Владислав Христов, Ваня Стефанова, Радост Ангелова и Мая Любенова са се погрижили „Основи на хайку“ от Джейн Райкхълд да бъдат преведени и на български. Следвайки тези уроци, мога да се похваля с постижения в престижни издания за хайку - The World Haiku Review, The Living Haiku Anthology, Kernelsonline, Atlas Poetica, Diogenpro.com, където мое сенрю е с втора награда. В началото на тази година аз, заедно с още пет българки - Цецка Илиева, Лидия Лечева, Мая Любенова, Радка Миндова и Диана Тенева сме в класацията Европейски топ 100 на най-креативните хайку автори 

Как се пише хайку и проявява ли българският читател интерес? 

- Не съм от хората, които биха казали българският читател е... Хора и хора - едни се вълнуват от хайку, за други то е загуба на време. Дори под формата на шега, ще цитирам дъщеря си Виктория Пенева - "Не го разбирам това хайку-майку, но майка ми я бива." 

Зад гърба си имаш няколко издадени книги коя е най-специалната за теб? 

- Разбира се, че първата - сборник разкази "Приятели". Целият екип, който работихме по нея - редакторската работа на Габриела Цанева, художественото оформление на Йордан Янков, самото й издаване от Вихра Манова, бе едновременно лека и отговорна. С тези хора сме приятели и до днес. 

Кое се ражда първо идеята или думата? 

- Няма готова формула, повярвай ми. В един случай човек може да бъде провокиран от изпусната фраза, която предизвиква асоциации, в друг - дълго време таена идея да избухне като супернова. Но да - при всеки един от тези случаи е важна думата, всяка дума. 

Колко е важно посланието на едно художествено произведение?

- Разбира се - посланията на любими автори, всеки път ме карат да погледна една ситуация от различни ъгли и дори да не ме правят много добър писател, ми помагат за личностното развитие - процес, продължаващ цял живот. 

Как променя мисълта четенето и писането? Кои са авторите, които се доближават най-силно до твоята енергия на творец? 

- Със сигурност четенето прави мисълта по-гъвкава, по-креативна. Авторите са Оскар Уайлд, Рей Бредбъри, Херман Хесе, Е.Т.А. Хофман, Борис Виан... Не, не - спирам! Сигурно на пръв прочит звуча като неориентирана или разпиляна, но всеки един от тези автори ми е дал толкова много, че няма нужда да търся думи, с които да го изразя. Само четящи хора биха ме разбрали. 

Писателката
в компанията на щраус

С детската книжка ,,Приключенията на Щур и Враби” разпръскваш отношение към четенето сред най-малките. Разкажи ни малко повече за театралните превъплъщения на пътешествието на тази книга? 

- Пътешествието бе дълго, изпълнено с неочаквани капани и препятствия, но децата, с които работя не спираха да ме окуражават и да се радват на всяка прочетена приказка от тази книга още преди да е излязла. Вече бях изгубила надежа за реализирането й, когато приятелките ми Поликсения Ангелова, Илияна Делева и дъщеря й Десислава Латковска откликнаха на идеята ми да изиграем някои от готовите глави в книгата. Адаптирах ги за пиеса и започнахме репетициите. Играхме за деца със специални нужди в Трето помощно училище "Едуард Сеген", 70-о ОУ, Медицински център за деца с проблеми в развитието, Клиниката по детска урология към "Пирогов" в София. Това наше участие е част от програмата "Чети книжки на децата с бъбречни увреждания и на хемодиализа". Всеки път срещахме разбиращите очи на децата, много от които се включваха спонтанно в пиесата. А през октомври 2013 г. книгата, редактирана професионално от Бранимир Събев излезе от печат. Печалбата от нея (колкото и минимална да е) също е предназначена за помощ на такива деца. 

Освен че пишеш, ти си и редактор. Как се прилага ,,голямата секира” върху друг текст? 

- Накара ме да се усмихна. Когато редактирам имам два основни принципа, единият от които е да не оставя своя отпечатък върху текста, а да помогна на автора да даде най-доброто, на което е способен. "Голямата секира" не е много остра, но много рядко допускам компромиси.

Интервюто взе Яница Маринова
Публикации от автора